/ИК/

Източник: БТА

/ИК/

Източник: БТА

Старши треньорът на двукратната европейска вицешампионка на прескок Валентина Георгиева Филип Янев е доволен от представянето й на Европейското първенство по спортна гимнастика в Лайпциг (Германия), където тя затвърди позициите си на една от най-добрите в света на този уред.

„Каквото се изискваше от нея, тя го направи. Събра се и скочи два много добри прескока. Имам много лека забележка към втория прескок, който можеше да приземи малко по-чисто, но мисля, че се справи чудесно. Оттам нататък всичко е в ръцете на съдиите. Смятам, че за първия прескок можеха да ѝ дадат поне с една десета по-висока оценка, но това е“, каза за БНР Янев.

„Минахме през доста трудности. Тя имаше проблеми със стомаха, болките в кръста я съпътстват непрекъснато, но въпреки всичко с правилната подготовка и планировка нещата се получиха. В момента няма оплаквания, свързани с апендицита, но все пак ще мине на преглед, когато се приберем в България. Ако е необходимо, ще се предприеме лечение. Предстоят ни Световна купа в Ташкент и Републиканско първенство, но ще действаме стъпка по стъпка. Както се казва – всичко ще бъде ден за ден“, допълни треньорът.

„Чувствам се изключително горда от себе си, тъй като на последните две състезания правех фаулове на втория прескок. Това да скачам последна ми е най-омразното нещо. Преодолях себе си, преодолях психиката си и се справих. Не ми се коментира класирането. За всички беше ясно, че домакините подкрепят своите състезатели. Каквото се изискваше от мен го направих. Свърших своята работа. Оттук нататък мога само да покорявам още върхове“, коментира Валентина Георгиева, която снощи спечели сребърен медал във финала на прескок на Европейското първенство по спортна гимнастика в Лайпциг.

„Бях много концентрирана. Болките в кръста продължават, имам и проблеми със стомаха. След Световната купа в Ташкент ще обърна повече внимание на здравето си. Посвещавам този медал на семейството си, защото те винаги са били неотлъчно до мен. Също така на Българската федерация по спортна гимнастика, защото и в трудните моменти са ми подавали ръка и са ме мотивирали да продължавам. И, разбира се, на моя треньор – мога да го нарека втори баща. Той знае неща за мен, които дори родителите ми не знаят. Посвещавам този медал и на един човек, който вече не е сред нас, за съжаление. Всичко, което правя, е за него. Това е баба ми. Надявам се, че отгоре ме гледа и се чувства горда. Много ми липсва“, завърши тя.

Източник: БТА