Хунатата в Мианма обяви, че удължава до 30 юни примирието, което обяви с бунтовническите сили в страната след земетресението от 28 март, но е обвинявана, че редовно нарушава с въздушни удари срещу бунтовниците, предаде Франс прес.

Министерството на информацията каза в изявление, че удължаването на спирането на огъня има за цел да „улесни възстановителните дейности в засегнатите от труса райони“.

Правителствените сили обявиха спиране на сраженията с бунтовническите групировки, за да улеснят подпомагането и възстановяването на засегнатите след силното земетресение на 28 март, при което загинаха близо 3800 души, а десетки хиляди останаха без дом, припомня АФП.

Според наблюдатели обаче боевете продължават въпреки примирието. Те твърдят, че хунтата е увеличила въздушните удари с доставени от Русия самолети, за да отблъсне бунтовниците.

Удължаването на примирието трябва да позволи и „произвеждането на свободни и честни демократични парламентарни избори“ с участието на много партии, се казва в изявление на военните власти.

Вотът трябва да бъде произведен през януари, уточни хунтата. Това ще бъдат първите избори в страната след като армията превзе властта след преврат през 2021 г.

В изявлението хунтата предупреди също, че ще отвърне на всяка офанзива от страна на опонентите си.

На 25 май малайзийският външен министър Мохамад Хасан предложи на колегите си от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), които се срещнаха на среща на върха в Куала Лумпур в понеделник, да „разширят (обхвата на) примирието и отвъд засегнатите в момента райони“.

Източник: БТА

Изминалият месец май беше богат на събития относно основните конфликти в света. В допълнение почти всеки ден президентът на САЩ Доналд Тръмп предизвикваше дискусии с постове в социалната си мрежа „Трут соушъл“, с изказвания от Овалния кабинет на Белия дом или с решения, подпечатани с президентски укази. Всичко това беляза и двете най-големи културни прояви в света през май – музикалния конкурс „Евровизия“, провел се тази година в Базел,  Швейцария, от 12 до 17 май, и кинофестивала във френския град Кан, провел се от 13 до 24 май, обобщават световните агенции, сред които Ройтерс, Франс прес и ДПА.

„Евровизия“ през годините винаги е била отражение на приятелствата и съперничествата между страните участнички и винаги финалното класиране е било повлияно от това дали в политически план между опредени страни има поводи на напрежение, или отношенията са добри, отбелязва Франс прес. Така например Кипър и Гърция винаги гласуват един за друг, северните страни – Норвегия, Финландия, Швеция, Дания и Исландия гласуват винаги по така наречената схема „ан блок“, тоест всяка страна обичайно дава на другите страни високи точки. Същото се наблюдава и между някои бивши съветски републики и някои страни, влизащи едно време в състава на Югославия. В последното десетилетие „музикална вражда“ на „Евровизия“ винаги е имало между Армения и Азербайджан заради Карабах и  между Украйна и Русия заради анексията на Крим през 2014 г., допълва агенцията

След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Русия беше изключена от „Евровизия“. А два месеца и половина след началото на войната „Евровизия“ беше спечелена от украинската група „Оркестър Калуш“ с музикалната ода за майките „Стефания“. Парчето тогава получи подкрепата на телевизионните зрители от 28 страни, а 5 национални журита го поставиха на първо място от общо 39 гласуващи страни. Това беше общо трета победа за Украйна в историята на конкурса, сред като тя победи през 2004 г. и през 2016 г. благодарение на Руслана с „Wild Dances“ и на Джамала с „1944“. Този година Украйна беше представена от групата „Циферблат“, пееща в стил алтернативен рок, чието парче „Bird of Pray“ се класира на девета позиция. Войната в Украйна буквално застигна групата в навечерието на финала на конкурса в Базел, когато на 16 май стана ясно, че домът на беквокалистката на „Циферблат“ Кристина Старикова е бил разрушен при руски артилерийски обстрел в Източна Украйна, припомня Асошиейтед прес. Точно в същия ден в Истанбул руска и украинска преговорни делегации се срещнаха за първи път от три години насам, но единственият въпрос, по който те постигнаха някакъв напредък, беше този за размяна на военнопленници, осъществена в периода 23-25 май по схемата 1000 срещу 1000, припомнят световните агенции.

Два дни след края на „Евровизия“,  на 19 май докато президентите на Русия и на САЩ, Владимир Путин и Доналд Тръмп, разговаряха по телефона относно намирането на изход от войната в Украйна, руската държавна телевизия обяви, че по разпореждане на Путин ще бъде възстановен песенният конкурс „Интервизия“, който се провеждаше по време на Студената война. Той ще се проведе на 20 септември в зала „Лайв Арена“ в Москва, предаде ДПА. На него Русия ще бъде представлявана от ултранационалистическият певец Шаман, а още около 20 държави са потвърдили участие, включително Китай, Индия и страни от Латинска Америка и Близкия изток.

Войната в Украйна напомни за себе си на няколко пъти по време на кинофестивала в Кан. На 13 май, когато беше церемонията по откриването на кинофеста, в Кан имаше „Ден на Украйна“. Официални партньори на това събитие бяха френските медии „Франс телевизион“ и „Брют“. Тогава бяха прожектирани три документални филма за Украйна. Френската продукция „Зеленски“ на Ив Жьолан, Лиза Вапне и Ариан Шьомен разказваше как обикновеното украинско момче Володимир се превръща в президента Зеленски. Френско-украинската продукция „Нашата война“ на Бернар-Анри Леви и Марк Русел, заснета на фронтовите линии в Покровск и Суми, проследяваше бойците от украинската бригада „Анна Киевска“, получила въоръжение от Франция, но също и ежедневието на обикновените украинци, подложени на руски обстрел.  Украино-американската продукция „2000 метра до Андреевка“ на Мстислав Чернов документираше усилията на украинските военни за освобождаването на стратегическото населено място Андреевка в Източна Украйна. Предишната документална продукция на Чернов  – „20 дни в Мариупол“ проследяваше живота на жителите на украинския град Мариупол в продължение на 20 дни под руска обсада в първите месеци на войната в Украйна. Тази лента получи американската филмова награда „Оскар“ и британската филмова награда „БАФТА“ в категорията за документален пълнометражен филм през 2024 г. и спечели и беше прожектирана и по време на 78-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН.

За войната в Украйна напомниха и някои от другите гости на кинофестивала в Кан. Американският актьор и режисьор Шон Пен и вокалистът на ирландската банда Ю 2 Боно дойдоха в Кан на 17 май за специална прожекция на филма, посветен на Боно и озаглавен „Боно: Истории за предаването“. За представянето на филма, режисиран от Андрю Доминик, Шон Пен и Боно бяха придружавани и от украински военнослужещи, на които те благодариха, че се борят за свободата на всички останали хора. Боно и Шон Пен от началото на войната в Украйна са твърдо на украинска страна. На 22 април Шон Пен посети за четвърти път Украйна и се срещна с военните от трети полк на Силите за специални операции в Кропивницки в Кировоградска област, припомня украинското издание „Киев индипендънт“. На 24 февруари 2023 г. Пен представи на кинофестивала в Берлин документалния си филм „Суперсила“, заснет в Киев, в който се появява и Зеленски, припомня изданието. Благотворителната организация на Пен „Кор риспонз“ подпомага финансово украински бежанци. Заради подкрепата си за Украйна украинското правителство през 2022 г. удостои американския кинодеец с украинския „Орден на заслугите“. На 8 май 2022 г. пък Боно и китаристът на Ю 2 – Едж, изнесоха изненадващ импровизиран концерт в киевска метростанция, припомня „Гардиън“. Шоуто, продължило 40 минути, беше посветено на всички украинци, които се сражават за всички останали, които обичат свободата.

Но тази година и на „Евровизия“ в Базел и на кинофестивала в „Кан“ войната в Украйна остана леко в сянката на войната в Газа, до която се стигна след ужасяващата атака, извършена на 7 октомври 2023 г. от „Хамас“ срещу населени места в Южен Израел, в която загинаха 1200 души, а 250 души бяха взети за заложници и отведени в Газа, припомнят Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. Последвалият конфликт в анклава доведе до смъртта, според палестински източници, на над 54 000 души, припомня Франс прес. От взетите за заложници около 250 души на 7 октомври 2023 г. десетки бяха освободени по време на кратковременни прекратявания на огъня, други умряха в плен и телата им бяха предадени на техните близки. В замяна на това Израел освободи множество палестинци от израелски затвори. Във войната в Газа, според израелски данни, са загинали и 858 израелски военни, като в това число са и 329-те военни, убити по време нападението на 7 октомври 2023 г., припомня израелското издание „Таймс ъв Израел“. Израел успя да ликвидира водещи командири и ръководители на „Хамас“, припомнят още световните агенции. Но анклавът беше опустошен от войната, а голяма част от населението му беше принудено да се премести от едно на друго място, допълва Франс прес.

Всичко това рефлектира и върху „Евровизия“ и кинофестивала в „Кан“. На певческия конкурс Израел беше представена от 24-годишната Ювал Рафаел, изпълнила песента “New Day Will Rise”, припомнят световните агенции. Рафаел е една от оцелелите от атаката на 7 октомври 2023 г. Тя се е спасила по чудо, като се е преструвала дълги часове на мъртва, затрупана под трупове, припомня Франс прес. Преди да се качи на сцената на „Евровизия“ в Базел, Рафаел каза, че иска да отправи оттам чрез песента си универсално послание за надежда и солидарност. Но нещата с нейното участие не протекоха никак гладко. По време на генералната репетиция преди втория полуфинал, на 15 май шест души, намиращи се в залата, развяха палестински знамена, но бързо бяха изведени навън от охраната. Преди това още в началото на конкурса, по време на традиционното дефиле на певците, преминало през центъра на Базел, имаше пропалестински протест, а един от участниците в него направи към Рафаел жест, имитиращ прерязване на гърлото. Това беше документирано от израелската телевизия „Кан“, която сезира полицията. Ден преди първия полуфинал, на 14 май в Базел около 200 души участваха в мирно шествие срещу участието на Израел в „Евровизия“ в момент, в който Израел засили военните си операции в Газа. Същия ден миналогодишният победител на „Евровизия“ щвейцарецът Немо се обяви за изключване на Израел от конкурса. „Действията на Израел фундаментално противоречат на ценностите, които „Евровизия“ има претенцията да защитава, а именно мир, единство и уважение на човешките права“, заяви Немо пред изданието „Хъфингтън пост“. По време на втория полуфинал на конкурса, излъчван на живо и по испанската държавна радио-телевизионна компания РТВЕ, испанските водещи припомниха за жертвите в Газа, докато пееше израелската участничка. Това подразни израелската телевизия „Кан“, сезирала Европейския съюз за радио и телевизия, който организира „Евровизия“. Съюзът на свой ред призова испанската медия да не споменава за Газа по време на финала на конкурса, предадоха Ройтерс и Франс прес. В изявление испанската медия определи този призив като заплаха от страна на Съюза. Преди началото на излъчването на финала на „Евровизия“ на 17 май испанската държавна медия публикува на екрана и текста „Когато става дума за човешки права, мълчанието не е вариант. Мир и справедливост за Палестина“, написан с бели букви на черен фон, припомня Франс прес. По време на финала на конкурса в Базел имаше пропалестински и антиизраелски протест и между протестиращите и силите на реда се стигна до кратки сблъсъци, припомня Франс прес.

На 19 май, два дни след финала на „Евровизия“, спечелен от Австрия, но на който Израел се класира на второ място,  испанският премиер Педро Санчес заяви, че Израел трябва да бъде изключен от конкурса, като по този начин „ще се засвидетелства солидарност с народа на Палестина, който преживява абсурдността на войната и бомбардировките“, припомнят Ройтерс и Франс прес. „Не можем да имаме двойни стандарти по отношение на културата“, заяви Санчес и допълни, че щом Русия е била изключена, след като е нахлула в Украйна, то Израел трябва също да не участва в конкурса.

Тези противоречия между Испания и Израел не белязаха само „Евровизия“. На 28 май 2024 г. Испания заедно с Ирландия и Норвегия призна Държавата Палестина, а в последните месеци Мадрид се прояви като едни от най-критичните гласове от ЕС срещу правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, припомнят Ройтерс и Франс прес. Израелски представители на свой ред разкритикуваха позицията на Испания относно конфликта в Газа. Според Израел решението на Испания да признае официално една обединена палестинска държава, управлявана от палестинската автономна власт и с Източен Йерусалим за столица, е укрепило позициите на „Хамас“, отбелязва Ройтерс. Миналия октомври Педро Санчес призова освен това ЕС и в по-широк план международната общност да преустанови продажбите на оръжие за Израел по примера на Испания, направила това още през 2023 г., припомня агенцията.

На май 21 май пред испанското издание „Ел Паис“  австрийският изпълнител Джей Джей, спечелил „Евровизия“ с парчето си „Wasted Lovе“, изрази надежда, че следващото издание на конкурса ще се проведе във Виена, но без участието на Израел. “Но топката е в полето на Европейския съзю за радио и телевизия. Ние творците можем само да надигнем глас по въпроса. Много е разочароващо, че Израел продължава да участва в конкурса“, каза Джей Джей. Според  израелското издание „Джерузалем пост“ това изявление е било просто израз на разочарованието на австриеца от факта, че при вота на телевизионните зрители той е останал на четвърто място, докато израелката Рафаел е била на първо място и едва при комбинирания вот на журитата и телевизионните зрители тя е била изпреварена от австриеца на финала на „Евровизия“.

Паралелно с тези събития, разтърсили певческия конкурс, кинофестивалът в Кан също беше белязан от войната в Газа, обобщава Франс прес. В деня на откриването му, на 13 май близо 400 кинодейци се подписаха под общ призив за прекратяване на конфликта. Този призив беше публикуван във френското издание „Либерасион“ и в специализираното американско издание „Варайъти“. Под него подписите си поставиха испанския режисьор Педро Алмодовар, американските актьори Сюзан Сарандън и Ричард Гиър. Впоследствие към призива се присъединиха и френската киноактриса Жюлиет Бинош, председателка на тазгодишното жури в основната селекция на кинофестивала, както и актьорите Руни Мара, Педро Паскал и Хоакин Финикс и режисьорът Джим Джармуш. „Ние, културните дейци, не може да останем мълчаливи, докато в Газа се извършва геноцид“, се казваше в текста. В него се отдаваше и почит на 25-годишната палестинска фоторепортерка Фатима Хасуна, загинала при израелска ракетна атака в Газа на 16 април.

Фатима Хасуна беше и главно действащо лице в документалната лента “Сложи ръце на душата си и върви” на живеещата в изгнание във Франция иранска режисьорка Сепидех Фарси. Филмът беше излъчен в рамките на паралелна селекция на кинофестивала в Кан, организирана от Асоциацията за разпространение на независимите кинопродукции. По време на прожекцията на 15 май режисьорката заяви за загиналата палестинска фоторепотерка: „Фатима казваше: Камерата е моето оръжие. Тя казваше: Бих искала една шумна смърт, една гръмка смърт, не искам да бъда само една цифра в последната страница на някои вестник“. Филмът за Фатима Хасуна е базиран на нейни онлайн разговори с режисьорката на продукцията, продължили цяла година. Фатима Хасуна загина в Газа ден след като стана ясно, че филмът, посветен на нея, ще бъде излъчен в Кан, припомня Франс прес. Сепидех Фарси споделя сега, че е научила много от общуването си с Фатима Хасуна. „Тя не е тук, но въпреки това тя е сред нас, те не можаха да я победят“, заяви иранската режисьорка по адрес на убитата фоторепортерка.  „Усмивката на Фатима грее в целия филм. Нейният поглед, нейните зелени очи, които променят цвета си според светлината. Всички тези моменти са заснети и ще останат завинаги тук“, заяви още Сепидех Фарси. Във филма Фатима Хасуна споделя, че иска след края на войната в Газа да излезе извън анклава, да обиколи света, но да се върне в Газа след това. „Тя ми казваше: „Нито едно място не е сигурно в Газа, но аз не мога да напусна Газа сега. Газа има нужда от мен“, разказва Сепидех Фарси за Фатима Хасуна и допълва, че никога в думите на фоторепортерката не е имало желание за мъст или омраза, а само проява на съпротива.

На 13 май британският режисьор Кен Лоуч също призова в „Екс“ да се отдаде почит на Фатима Хасуна, която той дефинира като „млада и храбра жена“. Той призова за отдаване на почит и на нейните колеги, „палестинските журналисти, жертвали живота си, за да свидетелстват за масовото убийство в Газа“. Кен Лоуч призова и да се сложи „край на военните престъпления и на геноцида“, припомня Франс прес. Редица неправителствени организации, сред които „Амнести интернешънъл“ и „Хюман райтс уоч“ казват, че Израел извършва „актове на геноцид“ в Газа. Организацията „Лекари без граници“ обвини Израел, че създава „условия за изкореняване на палестинците от Газа“. Израел казва, че това са безпочвени обвинения, отбелязва френската информационна агенция.

Паралелно с кинофеста в Кан в града имаше и изложба със снимки на Фатима Хасуна, документиращи войната в Газа, които тя редовно постваше и в социалните си канали. А още при откриването на кинофеста, на 13 май председателката на журито Жюлиет Бинош също отдаде почит на палестинската фоторепортерка, припомня Франс прес. „Фатима трябваше да е сред нас тук, тази вечер“, каза актрисата. В същата реч обаче Бинош не пропусна да спомене и за съдбата на заложниците, държани в ивицата Газа след нападението от 7 октомври 2023 г., допълва Франс прес. „Война, мизерия, климатични промени, първично женомразство, демоните на нашето варварство не ни оставят в покой“, заяви още Жюлиет Бинош. „Срещу тази огромна буря ние трябва да породим нежност, да променим нашите виждания, да се осъзнаем, да излекуваме нашето невежество и да изоставим нашите страхове, нашия егоизъм, да променим курса“, обобщи тя.

На 16 май на церемонията за връчване на спонсорираната от компанията за луксозни часовници „Шопар“ награда за изгряващи киноталанти на кинофестивала в Кан американската актриса Анджелина Джоли пък направи паралел между съдбите на Фатима Хасуна и на убитата при руски удар в Украйна украинска писателка Виктория Амелина, припомнят „Варайъти“ и „Холивуд рипортър“. Виктория Амелина беше убита на 27 юни 2023 г., когато две руски ракети поразиха украинския град Краматорск. Тогава загинаха общо 13 души, а 64 души бяха ранени. В речта си при връчването на наградата „Трофей Шопар“ Анджелина Джоли дефинира Фатима Хасуна и Виктория Амелина като „изключителни творци, които е трябвало да са тук с нас сега“.

Темата за Газа беше в центъра на още два филма, прожектирани в Кан. Френско-германско-палестинско-португалската продукция „Едно време в Газа“ на палестинските режисьори, близнаците Араб и Тарзан Насер, разказваше за трафика на дрога в палестинския анклав. А продукцията „Да“ на израелския кинорежисьор Надав Лапид (носител на наградата на журито на кинофестивала в Кан през 2021 г. за „Коляното на Ахед“ и на наградата „Златна мечка“ от кинофестивала в Берлин през 2019 г. за „Синоними“) беше определена от кинокритици като филмов електрошок във връзка с войната в Газа. Според Лапид ужасът и жестокостта от 7 октомври 2023 г. са съживили и „един голям израелски блян – да се събудят израелците един ден и палестинците просто да ги няма“. Според Лапид в Израел има нещо като негласно единодушие относно това, че животът на израелците превъзхожда този на палестинците. Заради това виждане, отразено във филма му, режисьорът се е сблъскал с отказ на актьори и техници да участват в продукцията му, която е била финансирана от френски продуценти и от независим израелски фонд, разказва Франс прес.

За войната в Газа напомни и основателят на сайта „Уикилийкс“ Джулиан Асандж, дошъл в Кан на 21 май за представянето на посветения на него документален филм на американския документалист Южийн Джареки „Мъж за шест милиарда долара“, припомнят Франс прес и АНСА. На фотосесията за представянето на продукцията Асандж носеше тениска с имената на палестински деца, загинали във войната в Газа.

На кинофестивала в Кан обаче не всичко беше само Украйна и Газа. Филмът за Асандж, разпространил чрез „Уикилийкс“ американски секретни военни и дипломатически документи, насочи погледите върху темата за свободата на словото. Заради изнесените поверителни информации Асадж беше издирван от САЩ и се укриваше седем години в посолството на Еквадор в Лондон. После прекара и пет години в британски строго охраняван затвор, борейки се всячески срещу екстрадиция към САЩ, където го грозеше тежка присъда. Той излезе от затвора преди една година след споразумение с тогавашното американско правителство, припомня Франс прес. Асандж обаче си остава и противоречива личност заради това, че чрез изнесените от него секретните документи животът на някои хора се е оказал застрашен, както и заради твърдения за връзки на „Уикилийкс“ с руските тайни служби, отбелязва агенцията.

В раздела „Кан премиери“ на кинофестивала беше представен филмът на живеещия в изгнание руски режисьор Кирил Серебренников, озаглавен „Изчезването на Йозеф Менгеле“ и базиран на едноименния роман на френския писател Оливие Гюе, разказващ за бягството в Латинска Америка на сатрапа от Аушвиц, извършвал опити върху депортираните хора в концентрационния лагер и останал ненаказан за престъпленията си. Според Серебренников хората трябва да продължат да говорят за Аушвиц, за да си спомнят за онова, на което е способно човечеството. Руският режисьор допълва, че това, че Менгеле е останал ненаказан за престъпленията си е актуален и до днес въпрос, защото има хора, които днес са отговорни за престъпления срещу човечеството и които ще се опитат да избягат от наказанието.

Иракският филм „Тортата на президента“, дебютна продукция на Хасан Хади, представен в раздела „Петнайсетдневката на кинематографите“ на кинофестивала и спечелил отличието „Златна камера“ на феста за най-добър дебютен филм, върна зрителите към бедността в Ирак по времето на диктатора Саддам Хюсеин. През тези години дори истинска торта за рожден ден, за която бленуват децата, се оказва трудно постижимо нещо за иракските родители предвид недостига на брашно и яйца. Филмът фокусира погледа си и върху великолепните пейзажи на мочурищата в иракския юг, обявени за част от световното наследство от ЮНЕСКО и пресушени в даден момент по разпореждане на Саддам Хюсейн, издирващ там бунтовници срещу режима му.

Продукцията „Ангелите на Републиката“ на шведско-египетския режисьор Тарик Салех (носител на наградата за най-добър сценарий в Кан през 2022 г. за „Заговорът от Кайро“), конкурирала се сега за голямата награда на кинофеста, беше яростна критика на управлението на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси. При представянето на филма си в Кан Салех заяви, че при всички авторитарни режими има винаги една дворцова революция и така свършва управлението на авторитарните лидери. „Путин ще бъде убит, разбира се, от някои от антуража му“, прогнозира режисьорът.

Извън конкурсната програма в Кан беше показа продукцията „Амрум“, чието действие се развива в последната седмица от Втората световна война на едноименния остров край бреговете на Германия в Северно море и чийто режисьор е турско-германският кинодеятел Фатих Акин (носител на наградата на кинофестивала в Кан за най-добър сценарий за „От другата страна“ през 2007 г.). В Кан той дойде, след като през януари неговата агентка в Турция Айше Баръм беше арестувана по обвинения в опит за сваляне на правителството и ако вината й бъде призната, тя рискува да получи до 30 години затвор в родината си, припомня Франс прес. Баръм беше разследвана във връзка с антиправителствените протести  в Истанбул през 2013 г., разтърсили управлението на Реджеп Тайип Ердоган. Баръм отрича да е участвала в организацията на тези протести и казва, че е ходила на тях само за да придружава свои клиенти, някои от които са най-известните турски филмови звезди. Според режисьора Акин тя е обвинявана вероятно заради това, че е разговаряла 39 пъти с мецената и филантроп Осман Кавала, осъден на доживотен затвор в Турция през 2022 г. по обвинения в опит за сваляне на правителството. Тези разговори на Баръм с Кавала са били проведени заради търсене на финансиране на един от филмите на Акин. В Кан режисьорът изрази публично подкрепа за агентката си и сподели, че се опасява, че и за него има рискове в Турция – една страна, която според него „е управлявана от мафиоти“.

Документалната продукция на режисьора Раул Пек „Оруел 2+2=5“, представена в раздела „Кан премиери“ на кинофеста, проследяваше последните години от живота на прочутия британски писател Джордж Оруел и създаването на романа „1984“. Според Пек филмът му е форма на предупреждение за съвременното американско общество, предаде Франс прес. „Надявам се, че американците ще си дадат сметка, че вече са в един авторитарен режим“, заяви Пек, който е хаитянски режисьор, живеещ в Ню Йорк. „Журналистиката е атакувана. Правосъдието е атакувано. Истината е атакувана. Всички елементи, които изграждат едно демократично общество са взети под прицел“, казва Пек и допълва, че случващото се сега в САЩ напомня на романите на Оруел. „Така диктатурата се установява в обществото. Тя тероризира. Когато вие се страхувате да изразите своето мнение на работа, в училище, в ежедневието и на публични места, как наричате това?“, пита Пек, израснал в Хаити по времето на авторитарния хаитянски президент Франсоа Дювалие. Според него творбите на Оруел освен това са били манипулирани от Запада и представяни като антикомунистически, но всъщност те са критика на всички форми на потисничество.

Американският режисьор Тод Хайнс, награден на 14 май в Кан с почетното отличие „Златната карета“, връчвано по време на „Петнайседневката на кинодейците“, също говори по време на наградната церемония за политика. Той подчерта, че „нуждата от социално и културно възмущение и от активизъм никога не е била толкова спешна в този момент на едно варварско президентство в САЩ, но и на възход на крайнодесните партии и на авторитарните правителства по целия свят“, предаде Франс прес.

А при представянето в Кан на филма с негово участие „Едингтън“ на режисьора Ари Астър, американският актьор от чилийско бежанско семейство Педро Паскал, разкритикува миграционната политика на Доналд Тръмп. „Искам хората да живеят в сигурност и да са защитени. Искам да живея от добрата страна на историята. Аз съм имигрант, моите родители са бежанци, аз съм и бежанец“, заяви Паскал и призова хората да се борят срещу онези, които разправят небивалици за мигрантите и бежанците. „Нека онези, които се опитват да ви уплашат, да вървят по дяволите“, допълни той.

В Кан се завърна и препатилият си в родината си ирански режисьор Саид Рустаи, предаде Франс прес. Преди три години той показа на същия кинофест продукцията си „Лейла и нейните братя“ и после беше осъден на шест месеца затвор в Иран, защото я е представил в Кан без разрешението на иранските власти. Той получи и забрана да снима филми в продължение на пет години. Двете присъди така и не влязоха в сила и Рустаи поиска разрешение от иранските власти да заснеме продукцията „Майка и син“, която сега той представи в Кан в официалната селекция на феста.  Той получи разрешението след шестмесечно чакане и само защото в Иран се смени правителството. Но неговите колеги в изгнание го упрекнаха, че с този филм, в който жените носят хиджаб дори у дома си, той де факто оправдава стриктните закони в страната. „Хиджабът не е избор за много от нас, но ние сме принудени да спазваме това правило. Има хора, които ни контролират и упражняват натиск върху нас“, казва Рустаи, но изразява увереност, че протестното движение срещу носенето на хиджаб, зародило се преди три години след смъртта в ареста на задържаната за неправилно носене на хиджаб иранска кюрдка Махса Амини, ще доведе до промени. „Тези промени обаче ще настъпят малко по-малко и дотогава аз трябва да правя филмите си“, казва Рустаи в отговор на критиките срещу него, че играе по свирката на правителството на Иран.

Голямата награда на кинофестивала в Кан – „Златната палма“ –  на 24 май отиде при иранския режисьор Джафар Панахи за 11-ия му пълнометражен филм „Обикновен инцидент“. За роденият през 1960 г. в Техеран Панахи правенето на филми в родината му се превръща като самоподписване на присъди. Филмите на Панахи са критика на иранския режим и на потъпкването на правата и на свободите в Иран. Панахи на два пъти е осъждан на затвор. През 2010 г. той прекарва 86 дни зад решетките заради подкрепата си за протестното движение срещу преизбирането на власт на твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад, припомня Франс прес. В периода 2022-2023 г. Пахани прекара седем месеца в затвора по обвинения за разпространение зад граница чрез филмите си на антиправителствена пропаганда. През 2010 г. на Панахи беше наложена и 15-годишна забрана да снима филми, но въпреки това той не спря да работи и да създава нелегално продукциите си, превръщайки в студио жилището си или автомобила си, или давайки инструкции на филмовия си екип по телефона. Тези незаконно заснети филми му донесоха редица престижни международни награди. Панахи спечели голямата награда на кинофестивала в Берлин „Златна мечта“ през 2015 г. за „Такси Техеран“,  наградата за най-добър сценарий на кинофестивала в Кан през 2018 г. за „Три лица“, специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 2022 г. за „Без мечки“. Нито една от тези награди Панахи не можа да получи лично, защото нямаше право да излиза в чужбина, а паспортът му беше конфискуван от иранските власти. Преди това Панахи е печелил и голямата награда на кинофестивала във Венеция „Златен лъв“ за „Кръгът“ през 2000 г.,  наградата в раздела „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан през 2003 г. за „Кръв и злато“ и наградата за най-добър дебютен филм, представен в Кан, „Златна камера“ през 1995 г. за „Белият балон“, обобщава Франс прес. През 2012 г. Панахи получи и наградата на Европейския парламент „Сахаров“ за свобода на мисълта заедно със сънародничката си, правозащитничката Насрин Сотудех.

Пред Франс прес и „Холивуд рипортър“ Панахи разказа, че наскоро забраната му да напуска Иран е била снета, както са били снети и обвиненията срещу него. Така че той успя да дойде на кинофестивала в Кан за първи път от 15 години, за да представи филм, вдъхновен от времето, прекарано от него зад решетките. „Когато пратиш един човек в затвора, му подаваш спасителна пръчка, даваш му материал, идеи, отваряш му един нов свят“, споделя Панахи. За себе си той казва също така, че е жив, защото прави филми въпреки рисковете от репресии, които после тези филми с техните сюжети пораждат за него. „Нито една власт не може да попречи на един творец да работи“, допълва Панахи. Той разказва също, че когато е станало ясно, че последният му филм е в официалната селекция на кинофеста в Кан, няколко членове на снимачния му екип да били задържани в Иран. Панахи добавя, че е абсурдно и сюрреалистично властите на една страна да атакуват кинодейците и да се надяват да заглушат гласа им, като ги пращат в затвора. „Типично за режимите като този е да не оставят творците да работят и хората да правят онова, което обичат, да диктуват на хората какво да обличат, с какво да се хранят и какво да създават“, казва още Панахи за режима в Техеран. „Важното е обаче човек да намери решение, защото никой няма право да контролира по такъв начин хората“, допълва Панахи. „Онова, което е от значение за мен, е как ще можем да достигнем деня, в който никой не си позволява повече да ни казва какво да обличаме, какво да ядем и какви филми да правим“, споделя Панахи.

След приключването на двете водещи световни културни прояви през май преплитането на културата и на политиката не секна. На 27 май около 300 френскоговорящи писатели, сред които двама носители на Нобелова награда за литература – Ани Ерно и Жан-Мари Гюстав льо Клезио, осъдиха в обща статия, публикувана във в. „Либерасион“ „геноцида“ над населението в Газа и призоваха за „незабавно прекратяване на огъня“, предаде Франс прес.  Сред подписалите под нея бяха и носителите на френската литературна награда „Гонкур“ Ерве льо Телие, Жером Ферари, Лоран Годи, Брижит Жиро, Лейла Слимани, Лиди Салвер, Мохамед Мбугар Сар, Никола Матийо и Ерик Вюйар. На 29 май над 300 дейци на изкуството  във Великобритания призоваха британския премиер Киър Стармър да преустанови доставките на оръжия към Израел и да помогне за постигането на прекратяване на огъня в ивицата Газа, предадоха Франс прес, ДПА и „Скай нюз“. Под призива, отправен в отворено писмо, се подписаха поп звездите Ани Ленъкс и Дуа Липа, актьорите Тилда Суиндън, Бенедикт Къмбърбанч, Риз Ахмед и Нууми Рапас, майсторката на пърформансите Трейси Емин и др.

На 29 май специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стивън Уиткоф предложи план за 60-дневно спиране на огъня в Газа. Планът предвиждаше освобождаването на 10 израелски заложници  и връщането на телата на 18 мъртви заложници през първата седмица в замяна на освобождаването от израелски затвори на 1236 палестинци и връщането на тленните останки на 180 палестинци, припомня Ройтерс. На 31 май „Хамас“ обяви, че е отговорил на това предложение, но отговорът беше дефиниран като „напълно неприемлив“ от  Уиткоф. Израелският премиер Нетаняху пък заяви, че „Хамас“ продължава да отхвърля предложението на Уиткоф за спиране на огъня в Газа и Израел ще продължи с действията си за връщане на заложниците и за победа над „Хамас“, предаде Ройтерс. А израелският външен министър Гидеон Саар написа в социалната мрежа „Екс“, че палестинската ислямистка групировка е отговорна за продължаването на войната в Газа, като отказва да освободи заложниците и да се разоръжи. 

Междувременно относно войната в Украйна се очаква какво ще се случи утре в Истанбул, където ще има нови разговори, от които ще стане ясно дали искането на Запада към Русия за повсеместно 30-дневно прекратяване на огъня ще бъде прието, предаде Ройтерс. Украинските официални лица настояват и Кремъл да им предостави проектомеморандум, в който да изложи позицията си за прекратяване на продължаващата повече от три години война, преди двете делегации да седнат да преговарят, отбеляза на 30 май Асошиейтед прес.  

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА