Североизточният судански град Порт Судан бе атакуван с дронове вчера, при което се задейства системата за противъздушна отбрана, казаха очевидци, цитирани от Франс прес.

От април 2023 г. насам в Судан бушува война между суданската редовна армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП).

В началото на миналия месец Порт Судан, където е базирано подкрепяното от армията правителство, за пръв път стана обект на нападения с дронове, за които са обвинявани СБП.

Атаките с дронове засегнаха инфраструктурата, включително последното функциониращо международно гражданско пристанище в страната, електроцентрали и големи складове за гориво.

Почти ежедневните удари бяха спрели за повече от седмица до вчера, когато жителите на града чуха „звуци от противовъздушни ракети северно и западно от града и от летящи в небето дронове“, разказва един от очевидците пред АФП.

Откакто суданските власти избягаха от столицата Хартум в началото на войната, в Порт Судан са настанени министерства, служби на ООН и стотици хиляди бежанци.

Почти цялата помощ, предназначена за страната, в която близо 25 милиона души живеят в сериозна продоволствена несигурност, минава през Порт Судан.

Войната отне живота на десетки хиляди хора, доведе до разселването на 13 милиона души и предизвика най-голямата в света продоволствена и бежанска криза.

Конфликтът също така раздели Судан на две части: армията държи централната, източната и северната част, докато паравоенните формирования и техните съюзници контролират почти целия щат Дарфур, западната част и част от юга на страната.

След загубата на Хартум през март СБП възприеха двояка стратегия: удари с дронове на далечни разстояния по градовете, държани от армията, придружени от контраофанзиви за отвоюване на територии в южната част на страната.

Ударите с дронове засегнаха инфраструктурата в североизточната част на страната, а нападенията срещу електроцентрали доведоха до прекъсване на електрозахранването за милиони хора.

Според здравните власти прекъсването на електрозахранването в Хартум е нарушило и достъпа до питейна вода, което е предизвикало епидемия от холера, отнела живота на близо 300 души миналия месец.

Източник: БТА

В Полша днес се произвежда втори тур президентските избори, които ще определят дали най-голямата страна в източното крило на ЕС ще затвърди проевропейската си позиция или ще се обърне към национализъм в стила на Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Изборните секции ще отворят врати в 7:00 ч. местно време (08:00 ч. българско време), като полските граждани ще могат да упражнят правото си на глас до 21:00 ч., след което ще бъдат оповестени данните от екзитполовете. Окончателните резултати от вота трябва да бъдат обявени в понеделник.

Избирателната активност е от ключово значение за съревнованието между Рафал Тшасковски, издигнат от либералната коалиция на премиера Доналд Туск, и кандидатът на опозиционната консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) Карол Навроцки.

Парламентът разполага с най-голяма власт в Полша, но държавният глава може да налага вето върху законодателството. Поради това вотът се следи отблизо в Украйна, Русия, САЩ, както и в целия ЕС. 

И двамата кандидати са съгласни, че е необходимо да се изразходват значителни средства за отбрана, както президентът на САЩ Доналд Тръмп изисква от Европа, и да се продължи подкрепата за Украйна в борбата ѝ срещу продължаващата над три години руска инвазия. Но докато Тшасковски смята, че бъдещото членство на Украйна в НАТО е от съществено значение за сигурността на Полша, Навроцки неотдавна заяви, че ако стане президент, не би ратифицирал кандидатура на Киев в алианса заради риска от война между НАТО и Русия.

Тшасковски казва, че силните отношения както с Брюксел, така и с Вашингтон са от съществено значение за сигурността на Полша, а Навроцки, който през май се срещна с Тръмп в Белия дом, дава приоритет на връзките със САЩ.

Ако Навроцки спечели, той вероятно ще поеме по път, сходен с този на президента Анджей Дуда, който е съюзник на ПиС, прогнозира Ройтерс. Дуда използва правото си на вето, за да блокира усилията на кабинета на Туск да отмени съдебните реформи на предходното правителство, които според ЕС подкопават независимостта на съдилищата.

Проучванията на общественото мнение показват, че разликата в подкрепата за двамата кандидати е незначителна и попада в рамките на статистическата грешка.

Източник: БТА

В Полша днес се произвежда втори тур на президентските избори, които ще определят дали най-голямата страна в източното крило на ЕС ще затвърди проевропейската си позиция или ще се обърне към национализъм в стила на Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Изборните секции ще отворят врати в 7:00 ч. местно време (08:00 ч. българско време), като полските граждани ще могат да упражнят правото си на глас до 21:00 ч., след което ще бъдат оповестени данните от екзитполовете. Окончателните резултати от вота трябва да бъдат обявени в понеделник.

Избирателната активност е от ключово значение за съревнованието между Рафал Тшасковски, издигнат от либералната коалиция на премиера Доналд Туск, и кандидатът на опозиционната консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) Карол Навроцки.

Парламентът разполага с най-голяма власт в Полша, но държавният глава може да налага вето върху законодателната дейност и поради това днешните избори се следят отблизо в Украйна, Русия, САЩ, както и в целия ЕС. 

И двамата кандидати са съгласни, че е необходимо да се изразходват значителни средства за отбрана, както президентът на САЩ Доналд Тръмп изисква от Европа, и да се продължи подкрепата за Украйна в борбата ѝ срещу продължаващата над три години руска инвазия. Но докато Тшасковски смята, че бъдещото членство на Украйна в НАТО е от съществено значение за сигурността на Полша, Навроцки неотдавна заяви, че ако стане президент, не би ратифицирал кандидатура на Киев в алианса заради риска от война между НАТО и Русия.

Тшасковски казва, че силните отношения както с Брюксел, така и с Вашингтон са от съществено значение за сигурността на Полша, а Навроцки, който през май се срещна с Тръмп в Белия дом, дава приоритет на връзките със САЩ.

Ако Навроцки спечели, той вероятно ще поеме по път, сходен с този на президента Анджей Дуда, който е съюзник на ПиС, прогнозира Ройтерс. Дуда използва правото си на вето, за да блокира усилията на кабинета на Туск да отмени съдебните реформи на предходното правителство, които според ЕС подкопават независимостта на съдилищата.

Проучванията на общественото мнение показват, че разликата в подкрепата за двамата кандидати е незначителна и попада в рамките на статистическата грешка.

Източник: БТА