Бизнес
Ще нападне ли Русия НАТО през 2029 г.

Сувалският коридор и други предполагаеми цели
Независимо от тези балансирани оценки страхът от възможна руска атака срещу територия на НАТО до 2029 г. нараства – особено сред балтийските и северните държави. Превъоръжаването, агресивната реторика от Москва и стратегически слаби места като т.нар. Сувалски коридор засилват тревогата. Споменатият вече шеф на Бундесвера Карстен Бройер базира опасенията си както на военни анализи на Бундесвера, така и на действията и изказванията на Владимир Путин. Русия планира да увеличи числеността на армията си до 1.5 млн. души и да произвежда по 1000 до 1500 танка годишно, припомня Бройер.
Френският експерт Ели Тененбом също смята, че думите на Путин трябва да взимат насериозно. Той цитира документ на руското външно министерство от 2021 г., който призовава НАТО да се изтегли от всички новоприети държави след 1997 г. (включително и България). За особено застрашени и уязвими се смятат балтийските страни Естония, Латвия и Литва. Сувалският коридор, тесен участък между Полша и Литва, може в случай на руска атака да откъсне Балтика от останалата част на НАТО. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис подчертава: „Ако Украйна падне, на всички ще е ясно, че ние сме следващите. Путин няма да спре. Той не може да спре.“ А бившият върховен командващ на НАТО Джеймс Ставридис предлага – ако Русия нападне Балтика – да бъде неутрализиран руският анклав Калининград, за да се защити Сувалският коридор.
Експертите също единодушно смятат, че най-голямата опасност дебне там. Независимо от гръмките пропагандни заплахи, че руската армия отново ще превземе Берлин, Карло Масала изключва възможността за руско военно нахлуване в Германия. „Нападение срещу европейска територия в момента и през следващите години би било твърде рисковано за Русия. Вместо това аз очаквам по-дребни „ужилвания“. Русия може да се опита да окупира някое малко селище в Балтика или пък парче от Финландия, че дори и някоя необитавана територия в Канада“, казва Масала пред „Ди цайт“.
Точният момент на руското нападение не може да се посочи
Финландските власти в момента наблюдават изграждането на военна инфраструктура от Русия по източната граница. Заедно със съюзниците си „Финландия внимателно следи и оценява действията и намеренията на Русия“, заяви министърът на отбраната Анти Хякянен наскоро. За реалната опасност за балтийските страни говори и Зьонке Найцел: „Според мен е изключено танковете на Путин да влязат в Берлин или Париж. Той по-скоро ще подложи НАТО на изпитание, например някъде в Балтийските страни.“ За „съдбовната 2029 г.“ Найцел с основание уточнява, че във въпросния доклад на НАТО и в други сходни документи се описват сценарии, а не се правят прогнози. Пред „Ди цайт“ той казва: „Почти невъзможно е да се посочи точният момент на евентуалното нападение. Русия обаче едва ли ще продължи да изчаква, докато НАТО бъде готова за самоотбрана. В този смисъл периодът до 2028 г. е най-опасният.“
Източник: Капитал
Бизнес
Бизнес глобус: Volkswagen с предложение към САЩ, за да ограничат митата; Пиратството на спорт струва милиарди на телевизионните компании
Пиратството на спортни предавания струва милиарди на телевизионните компании и спортните организации
Пиратското стриймване на спортни събития и телевизия е „кражба в индустриален мащаб“, която води до загуби от милиарди долари годишно, сочи доклад на Enders. Според анализа пиратското излъчване е всъщност доста голяма част от гледаемостта на спортни събития, като само едно такова може да привлече десетки хиляди зрители. „Пиратството е сериозна заплаха за печалбите на телевизионните оператори и стрийминг платформите“, коментира Клер Ендърс. По данни от 2025 г., предоставени от Sky и цитирани от Enders, 59% от хората във Великобритания са признали, че са използвали пиратски сайтове през последната година чрез устройството Amazon Fire. Затова компаниите все по-сериозно започват да говорят за по-активна роля на технологичните гиганти и правителствата в борбата с проблема. Ник Херм от Sky обобщава исканията, като казва, че „трябват по-бързи и координирани действия, които да защитят креативните индустрии“.
Volkswagen иска сделка със САЩ за митата в замяна на инвестиции
Volkswagen започна „справедливи и конструктивни“ преговори с американското правителство за намаляване на 25-процентното мито върху вноса, което беше наложено по-рано през годината. Това става ясно от изявление на главния изпълнителен директор Оливер Блуме, който подчерта, че компанията планира „масивни допълнителни инвестиции“ в САЩ, където вече осигурява работа на над 75 хил. души директно и индиректно. Блуме изтъкна, че подобни ангажименти трябва да бъдат отчетени при вземането на митнически решения, и допълни, че компанията иска „да инвестираме допълнително в САЩ. Имаме стратегия за растеж“. Надеждите са, че преговорите между Вашингтон и Брюксел ще доведат до широко споразумение, обхващащо и други индустрии.
Nippon Steel инвестира 6 млрд. долара в екологични технологии за намаляване на въглеродните емисии
Японският стоманодобивен гигант Nippon Steel обяви, че ще инвестира почти 870 млрд. йени, или 6.05 млрд. долара, в модернизация на трите си завода в Япония чрез внедряване на електрически пещи. Целта е да се намалят въглеродните емисии. Очаква се правителството на Япония също да помогне, като субсидира до 251 млрд. йени от размера на вложението. В резултат на инвестициите Nippon Steel ще увеличи производствения си капацитет с около 2.9 млн. метрични тона нова стомана, което освен икономически ползи ще помогне и за екологичните цели на компанията.
Китайските технологични гиганти залагат на местни чипове в отговор на американските ограничения
Най-големите китайски технологични гиганти започват да се замислят върху идеята да използват чипове местно производство. Тъй като броят на процесорите Nvidia започва сериозно да намалява, а отделно го има и фактора мита от САЩ, които допълнително възпрепятстват износа. Сред компаниите, които вече тестват алтернативни варианти на чипове, са Alibaba, Tencent и Baidu, пише Financial Times, като се позовава на източници от индустрията. Това решение е отговор на растящото вътрешно търсене на технологии за изкуствен интелект, което увеличава усилията на Китай да намали зависимостта си от чуждестранни доставчици.

Сред компаниите, които вече тестват алтернативни варианти на чипове, са Alibaba, Tencent и Baidu
Източник:
Reuters
Wells Fargo продава бизнеса си с железопътно оборудване на съвместно предприятие между GATX и Brookfield
Wells Fargo подписа сделка за продажбата на бизнеса си с лизинг на железопътно оборудване на новосъздадено съвместно предприятие между GATX Corporation и Brookfield Infrastructure. Споразумението, за което американският банков гигант заяви, че няма да окаже съществено въздействие върху финансовото положение или печалбите, включва цялата действаща железопътна лизингова собственост на стойност около 4.4 млрд. долара, както и портфейла с железопътни финансови лизинги. „Транзакцията е в съответствие с нашата стратегия за фокус върху ключовите продукти и услуги“, коментира Дейвид Маркс, изпълнителен вицепрезидент на Wells Fargo. GATX ще притежава 30%, а Brookfield – 70%, като сделката се очаква да приключи през първото тримесечие на 2026 г.
Цените на петрола падат за втора поредна седмица заради очакванията за увеличен добив от OPEC+
Цените на петрола са напът да отчетат втори пореден спад за седмицата, тъй като пазарът реагира на очакваното ново увеличение на добива от страна на държавите от OPEC+ през юли. Сортът брент поевтиня до 63.94 долара за барел, а тексаският WTI – до 60.72 долара. „Сценарият е подготвен за поредно значително увеличение на производството“, коментира Робърт Рени от Westpac. Анализатори от JPMorgan предупреждават, че глобалният излишък, който е достигнал 2.2 млн. барела дневно, може да доведе до ценова корекция, за да се възстанови пазарният баланс.
Източник: Капитал
Бизнес
Неочакваният край на кюрдския бунт в Турция

Сбогом на оръжията
„Борбата на ПКК попречи на политиката на отричане и унищожаване на нашия народ и доведе кюрдския въпрос до точка на решаване чрез демократична политика“, се казва в изявлението на конгреса на групировката, което обявява разпускането на нейната организационна структура и края на въоръжения конфликт.
От основаването й в края на 70-те години на миналия век ПКК е мотивирана основно от целта за създаване на независима кюрдска държава, като същевременно се стреми да осигури политически права на кюрдското малцинство в Турция. Въоръженото й въстание е довело до смъртта на над 40 хил. души. Но няколко фактора – както вътрешни, така и международни, очевидно са убедили лидерите ѝ да се откажат от насилието, пише в свой анализ за Project Syndicate Синан Юлген, бивш дипломат, директор на базирания в Истанбул изследователски център EDAM.
Единият е вътрешнополитическата ситуация. Реджеп Тайип Ердоган не крие амбициите си за нов президентски мандат (сегашният му изтича през 2028 г.), но не може да се кандидатира отново, без да намери начин да промени конституцията или да убеди парламента да свика предсрочни избори. И в двата случая ще му е нужна по-голяма подкрепа, отколкото има управляващата коалиция, състояща се от неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) и крайнодясната Партия на националистическото движение (МНР) на Девлет Бахчели. Липсващите гласове за целите на Ердоган могат да бъдат осигурени от третата по големина партия в Турция, прокюрдската Народна партия за равенство и демокрация (DEM).
Решението на ПКК да се разпусне е повлияно и от международни събития, които поставиха групировката под натиск, отбелязва Синан Юлген. В края на миналата година сирийският президент Башар Асад беше свален от власт, а новият режим в Дамаск показва протурска линия и различно отношение към кюрдските сили в Сирия, като държи те да бъдат интегрирани в националната армия. В същото време САЩ се дистанцират от филиалите на ПКК, които някога играеха водеща роля в борбата срещу „Ислямска държава“. „Докато администрацията на бившия президент Джо Байдън предлагаше почти безусловна подкрепа на кюрдските групировки, съюзени със САЩ, като например Сирийските демократични сили (SDF), Доналд Тръмп смята, че националните интереси на САЩ – не на последно място политическата стабилност в Сирия – се обслужват по-добре чрез укрепване на връзките с Турция“, пише Синан Юлген.
Източник: Капитал
Бизнес
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс

Освен това до 15% от средствата на кохезионните фондове могат да се пренасочват към инфраструктурни проекти с двойно – гражданско и военно – предназначение като логистични коридори или комуникационни мрежи. „Когато препрограмираме кохезионни средства за нещо друго, означава, че отклоняваме средства от първоначално заложени проекти и приоритети, които са „обещани“ на регионите и общините по време на първоначалното планиране, в споразумението за партньорство с ЕК и в програмите“, коментира евродепутатът и член на комисията по отбрана в ЕП Андрей Новаков. „В същото време, ако тенденцията е към загуба на средства поради бавния темп на инвестициите, а приоритетите и светът около нас са се променили, то по-добре да се възползваме от заложените в правилата на кохезионната политика възможности – междинен преглед и гъвкавост“, добавя той.
„Съюз за спестявания и инвестиции със сигурност би спомогнал за мобилизиране на частен капитал в подкрепа на европейската отбранителна индустрия (и не само), но напредъкът в тази област е много бавен вече десетилетие, така че предстои да видим до каква степен това ще се осъществи“, казва от своя страна Василис Теодосопулос.
„В същото време на много места наблюдаваме сливания и придобивания – истински процес за окрупняване на европейската отбранителна промишленост. Последното ще доведе до икономии от мащаба. Наред с това окрупненият сектор ще е по-устойчив на глобална несигурност и конкуренция. Това, което ЕС трябва да направи, е на първо място да осигури заемни, но и безвъзмездни инструменти“, смята Андрей Новаков и добавя пример, ако даден отбранителен проект е на стойност 100 млн. евро, ЕС може да предостави 30 млн., към което дадена държава би добавила 20 млн., а частен инвеститор би влязъл с още 50 млн., защото знае, че евентуални загуби ще бъдат понесени на първо място от 30-те млн. евро безвъзмездно европейско финансиране. Т.е. проектът е по-изгоден.
Структурни пречки на пътя към автономия
Въпреки финансовия мащаб на инициативите ЕС се сблъсква със сериозни предизвикателства. Първият е хроничната фрагментация на отбранителния пазар. Докато САЩ разполагат с 30 типа артилерийски системи, в Европа те са 178, което прави масовото производство и логистиката практически невъзможни. Липсата на стандартизация се допълва от дефицити в критични суровини – например производството на барут в Германия покрива едва 40% от текущите нужди на Украйна.
Източник: Капитал
-
Културапреди 5 дни
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Спортпреди 6 дни
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Балканипреди 6 дни
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Святпреди 6 дни
Русия обяви, че е свалила 94 украински дрона тази нощ
-
Спортпреди 6 дни
Лудогорец пусна в продажба билетите за домакинството си на Арда Кърджали
-
Спортпреди 6 дни
Клоп: „Няма да отида в Рома“
-
Обществопреди 1 седмица
Променливо време с максимални температури между 21° и 26°
-
Святпреди 6 дни
Високопоставен представител на опозицията бе задържан два дни преди изборите във Венецуела