Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП)  предприемат спешни мерки за предотвратяване на евентуален спекулативен ръст на цените във връзка очакваното предстоящо въвеждане на еврото в България. Това стана известно на съвместен брифинг на ръководствата на двете институции след първата среща на двата регулатора по темата.

Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов напомни, че ключовият нормативен акт, по който работи и администрацията, и регулаторите, е Законът за приемане на евро, а основната му цел е да няма необоснован ръст на цените в рамките на процеса на приемането на евро.

КЗК, в синхрон и взаимодействие с КЗП и другите регулатори, ще инициира бързи секторни анализи в невралгичните сектори на икономиката: доставката на храни, горива, лекарства, електронни услуги, телекомуникации, финансова система, каза председателят на КЗК. Тези анализи трябва да идентифицират участниците както по хоризонтала, така и по вертикала на съответните пазари и в рамките на проучванията ще започнат проверки за забранени съгласувани практики и споразумения, господстващо положение, допълни той. Карадимов посочи, че особено внимание ще бъде обърнато на глава 7Б от Закона за защита на конкуренцията – специални състави по отношение на доставката и веригата на храните. Целта е да не се допуснат забранени споразумения и в резултат на тях повишаването на цените, като в този процес ще се работи в партньорство с КЗП. Когато се получи синхрон и информационен обмен в рамките на допустимото от закона между тези две функционалности и синхрон на действията, ефектът ще бъде мултиплициран, заяви Карадимов.

Председателят на Комисия за защита на потребителите Мария Филипова посочи, че за първи път правата на хората ще бъдат защитени не само чрез правомощията на КЗП, а именно чрез проследяването и това да има справедлив, открит и конкурентен пазар в сферите, които предстои да бъдат анализирани.

Във връзка със  Закона за въвеждане на еврото и компетенциите на КЗК, Филипова съобщи, че започва кампания както по места, така и чрез всички дигитални канали – телевизия, радио, интернет, като целта е да бъдат обяснени основните задължения на търговците и потребителите във връзка със закона. Тази информационна кампания е точно навреме – при излизане на положителен доклад от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия започва дигиталната кампания, каза Филипова. След излизането на решението на Съвета на ЕС започва кампанията по места, която ще е за един месец до датата, от която влиза в сила задължението за икономическите субекти, предлагащи стоки услуги на територията на България, да обозначават цените си в лева и евро и хората да започнат да се запознават с начините на превалутиране и закръгляване, заложени в закона, обясни Филипова. Моята задача е да достигна до всяко едно населено място, аз и моят екип, в рамките на 30 календарни дни в 300 населени, за да чуем въпросите не само на хората, но и на търговците, да дадем отговорите, за да има предвидимост, прозрачност и яснота, каза председателят на КЗП.

Амбицията ни е, в контакт с другите структури, тези срещи да продължат да се разширяват, така че в един момент всички органи, като Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, БНБ със своята координационна роля като ключов регулатор, да обединят своите усилия, така че да постигнем крайния резултат – да не допуснем спекулативен ръст на цените с оправдание във въвеждането на еврото, подчерта Росен Карадимов.

(следва)

Източник: БТА

Здравословното състояние на полезащитните пояси се влоши в последните шест години, каза заместник-директорът на Държавно ловно стопанство – Балчик (ДЛС) инж. Радослав Радев. Той посочи, че първо е започнало съхненето на ясените, а по-късно и на другите дървесни видове, които изграждат поясите. 

„Най-страшното е, че от миналата година започнаха да съхнат и дъбовете. Започна съхнене на червения дъб, на цера, а те са основната част на пояса. Те са гръбнакът“, поясни той

Радев каза още, че за промяна във видовете няма кой знае какъв избор. „Много неприятно е, че червеният дъб, който беше много перспективен вид и дълги години се държеше добре, имаше пояси на възрастта на останалите 60-70 годишни, които бяха в добро състояние, но от миналата година масово започна да съхне. Това са включително и младите насаждения, не само възрастните, което ни ограничава допълнително броя на видовете, с които може да се работи на тази територия. Добруджа е степ и отива към полупустиня, за съжаление“, каза още инж. Радев. 

Той допълни, че проблемите са с комплексен характер. На първо място посочи възрастта на насажденията, условията, на които са подложени. „Това все пак не е гора, която да бъде защитена от крайни храсти и дървета, това са няколко реда дървета, боднати в полето. Те са изложени на всичките неблагоприятни атмосферни условия. На силен вятър, замрази през зимата, също така третиране с хербициди, когато се използваше авиотехника за пръскане на полетата. И в момента продължават да бъдат третирани с най-различни пестициди, които също влияят върху тяхното развитие“, посочи още заместник-директорът. Той каза, че всичко това, заедно със сушата в Добруджа от последните години, отслабва имунитета на дърветата, тъй като във вегетационния период няма влага. Нападат ги и вредители и болести. 

Инж. Радев изтъкна, че се прави периодичен мониторинг, в който се описва състоянието на системата от пояси, като здравословното състояние е разделено на три категории. 

„Само тези, които са от мониторинга през миналата година на територията на ДЛС-Балчик, са 234 хектара, които са в лошо състояние. За тях задължително трябва да бъдат предприети някакви мерки. Като само за Балчик трябват около 10,5 млн. лева за възстановяване само на тези, който са от мониторинга през 2024. Сега ще видим и какво ще покаже наблюдението и през тази година“, отбеляза инж. Радев и допълни, че за възстановяване на един декар пояс е необходима сума от около 4000 лева. Като се започне от почистване, подготовка на почвата, залесяване, отглеждане поне 3 години на културата, почистване на дървесни и храстовидни видове, които са се появили междувременно. 

Той допълни и че не могат вече сами да се издържат стопанствата, защото дървесината е на ниска цена и е недостатъчно, за да се поддържат такива огромни площи с пояси. „Трябва държавата да помогне. Ние не можем. Няма откъде да изкараме тези пари. Не е по силите дори на едно държавно предприятие да свърши само тази дейност, която е била приоритетна за държавата на времето и би трябвало пак да стане“. 

Инж. Радев посочи също, че полезащитните пояси не са гора, а агролесовъдско техническо съоръжение. „Поясите на територията на Добруджа заемат 2-3 процента от общата площ. Осигуряват повишаване на реколтата с 15-20 на сто. За всички земеделски площи се получават субсидии, само за поясите – не. А те са част от тази агролесовъдска система. Те не са направени горското да има откъде да взима дървесина. Техническо съоръжение са“, допълни още Радев.   

Източник: БТА

/ЦМ/

Източник: БТА