Икономика
Предвижда се взаимоспомагателен фонд да подпомага земеделците при природни бедствия, каза министър Георги Тахов

Предвижда се взаимоспомагателен фонд по Стратегическия план да подпомага земеделски стопани при природни бедствия. Това каза пред журналисти министърът на земеделието Георги Тахов в село Тенево, където се срещна със земеделци, чиито площи са унищожени от падналата на 24 май градушка в землищата на 15 села в общините Тунджа и Стралджа в Ямболска област.
„Бюджетът по фонда е солидарен и се акумулира през процентни отчисления. Това, което разработваме като проект е между 1,5 и 2 процента от всички т.нар. субсидии, които са по директните плащания, на всеки един стопанин да се заделят и да се акумулират в този взаимоспомагателен фонд“, посочи Тахов.
Бюджетът във взаимоспомагателния фонд няма да зависи от държавния бюджет, което го прави значително по-гъвкав, уточни земеделският министър.
Идеята срещна подкрепа сред земеделците. „С два-три лева от субсидията никой няма за забогатее или да обеднее. Поне да се трупат във фонд, а когато стане нещо такова да има средства за възстановяване“, коментира за БТА земеделският производител Стоян Попов от с. Александрово. „Хиляда декара със слънчоглед са изравнени със земята и 300 декара пшеница унищожени имам“, посочи той.
На този етап все още не се знае колко общо са засегнатите от градушката преди дни декари със земеделски култури в Ямболска област. От утре започва прием на заявленията за подпомагане на земеделци, чиито площи са унищожени на 100 процента. Срокът е до 9 юни включително, каза още министър Тахов.
„Това, което е важно, че по тази компенсаторна схема има осигурен бюджет, няма проблеми със средствата. При 100 процента пропаднали площи, ще изплатим до 80 процента загуби по технологични карти за различните култури, които са засегнати“, коментира земеделският министър.
До края на годината в районите в страната, където няма ракетни площадки за борба с градушките, се очаква да бъдат изградени наземни генератори със сребърен йодид по пилотен проект, посочи министър Георги Тахов.
По-рано днес земеделският министър се срещна и със засегнатите от градушка стопани в община Нова Загора, област Сливен.
Източник: БТА
Икономика
Със спад приключи борсовата търговия в Европа

Водещите европейски пазари закриха борсовата търговия с понижения. Инвеститорите анализират напредъка в търговските преговори със САЩ и редица макроданни за икономиката на Европа, предаде Ройтерс.
Във Франкфурт DAX спадна с 188,3 пункта или 0,78 на сто до 24 038,19 пункта.
Френският CAC 40 изтри 38,69 пункта или 0,49 на сто до 7788,1 пункта.
Лондонският FTSE 100 е надолу с 52,04 пункта или 0,59 на сто до 8726,01 пункта
Общоевропейският Stoxx 600 закри с понижение от 0,61 на сто до 548,93 пункта.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Подобряване на икономическата ситуация в България очакват 24 процента от хората, а влошаване – 32 процента, сочи проучване на „Евробарометър“

Икономическата ситуация в страната да остане без промяна през идните 12 месеца очакват 38 процента от българите, установи най-новото проучване на „Евробарометър“. Данните са представени днес от Европейската комисия.
Влошаване на икономическата ситуация в България прогнозират 32 процента от респондентите в проучването, докато 24 процента смятат, че тя ще се подобри.
В Европейския съюз нагласите са малко по-песимистични, като според проучването 40 процента от хората са на мнение, че икономическата ситуация в страната им ще се влоши, 39 процента – че ще е без промяна, а 18 процента, че ще се подобри.
Текущата икономическа ситуация в България 68 процента от хората определят като „лоша“, а 28 процента като „добра“. Не са могли да дадат подобна оценка 4 процента от респондентите, сочат данните от проучването.
В ЕС по-голям дял от населението определят текущата икономическа ситуация на страната си като „лоша“ единствено в Латвия (69 процента), Франция (76 процента), Гърция и Словакия (по 79 процента във всяка).
За състоянието на икономиката на ЕС като цяло мнозинството от българите (54 процента) определят като „добро“, а 31 процента като „лошо“.
По отношение на еврото се установява, че 43 процента от българите са „за“ единната европейска валута, или с 3 процентни пункта по-малко, отколкото при есенното проучване на „Евробарометър“, докато 50 процента са „против“, което е ръст с 4 процентни пункта спрямо есента. Отговорилите с „не мога да преценя“ са 6 процента.
В ЕС подкрепящите еврото са 74 процента, тези които са „против“ са 22 процента, а 3 процента не са могли да преценят. Подкрепата за еврото в ЕС се запазва спрямо предишното проучване на „Евробарометър“ и остава на най-високото си ниво от въвеждането на единната валута през януари 2002 г.
Подкрепата е по-значителна в еврозоната, където 83 процента или с 2 процентни пункта повече, отколкото през есента, са „за“ еврото.
Сред 27-те членки на ЕС в 22 страни мнозинството от респонденти подкрепят европейски икономически и паричен съюз с единна европейска валута, като най-голямо одобрение има в Словения (94 процента), Ирландия, Естония и Финландия (по 90 процента във всяка). На другия край на скалата, одобрението за еврото е най-ниско в Дания (28 процента), Чехия (31 процента) и Полша (35 процента).
Източник: БТА
Икономика
OПЕК+ одобри план за определяне на базови нива за производство на петрол през 2027 г.

ОПЕК+ прие днес създаването на механизъм за определяне на базови нива за производствени петролни квоти през 2027 г., предаде Ройтерс.
Източници от организацията заявиха, че отделни разговори, насрочени за събота биха могли да доведат до споразумение за допълнително ускорено увеличение на добива на петрол през юли.
Групата, която включва Организацията на страните износителки на петрол и нейни съюзници като Русия, обсъжда през последните няколко години нови базови нива – нива на производство, спрямо които всяка страна членка ще прави съкращения или увеличения.
Базовите нива и квотите са спорни, защото някои членки, като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Ирак, увеличиха производствения си капацитет, настоявайки за по-високи квоти, докато други, като страните членки от Африка, регистрираха намаления, посочва Ройтерс. Ангола напусна групата през 2024 г. поради несъгласие относно целите си за производство.
Групата от 22 страни е възложила днес на централата на ОПЕК да разработи механизъм за оценка на максималния производствен капацитет на страните, който да се използва като отправна точка за базовите нива на производството за 2027 г., се посочва в комюнике на ОПЕК+.
Страните от ОПЕК+ се споразумяха за три нива на намаляване на производството от 2022 г. Две от тях са в сила до края на 2026 г., а третото в момента се отхвърля от осем членки. Днешната среща не внесе никакви промени при нивата на петролния добив на организацията.
Очаква се осем страни от ОПЕК+, които са в процес на постепенно увеличаване на производството, да се срещнат в събота. Евентуално те могат да се споразумеят за увеличение на добива през юли с 411 000 барела на ден, съобщиха делегати.
Базовите нива за производство на петрол на теория биха могли да бъдат включени в производствената политика, когато изтекат всички настоящи съкращения на производството.
Цените на петрола сорт „Брент“ паднаха до четиригодишен минимум – под 60 долара за барел през април, след като ОПЕК+ обяви, че от май ускорява увеличението на добивите. След това цените се възстановиха до около 65 долара.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Балканипреди 5 дни
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Икономикапреди 1 седмица
Нужни са още усилия за налагане на медицинския туризъм в България, каза проф. Христо Бозов
-
Здравепреди 1 седмица
Откриха паметник за лекарите, загинали от COVID-19 (снимки)
-
Спортпреди 5 дни
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Икономикапреди 1 седмица
Понижаването на лихвите във Великобритания се случва „твърде бързо“, каза главният икономист на „Банк ъв Ингланд“
-
Обществопреди 7 дни
Променливо време с максимални температури между 21° и 26°
-
Святпреди 5 дни
Високопоставен представител на опозицията бе задържан два дни преди изборите във Венецуела