/ИЦ/

Източник: БТА

Икономическата ситуация в страната да остане без промяна през идните 12 месеца очакват 38 процента от българите, установи най-новото проучване на „Евробарометър“. Данните са представени днес от Европейската комисия.

Влошаване на икономическата ситуация в България прогнозират 32 процента от респондентите в проучването, докато 24 процента смятат, че тя ще се подобри.

В Европейския съюз нагласите са малко по-песимистични, като според проучването 40 процента от хората са на мнение, че икономическата ситуация в страната им ще се влоши, 39 процента – че ще е без промяна, а 18 процента, че ще се подобри.

Текущата икономическа ситуация в България 68 процента от хората определят като „лоша“, а 28 процента като „добра“. Не са могли да дадат подобна оценка 4 процента от респондентите, сочат данните от проучването.

В ЕС по-голям дял от населението определят текущата икономическа ситуация на страната си като „лоша“ единствено в Латвия (69 процента), Франция (76 процента), Гърция и Словакия (по 79 процента във всяка).

За състоянието на икономиката на ЕС като цяло мнозинството от българите (54 процента) определят като „добро“, а 31 процента като „лошо“.

По отношение на еврото се установява, че 43 процента от българите са „за“ единната европейска валута, или с 3 процентни пункта по-малко, отколкото при есенното проучване на „Евробарометър“, докато 50 процента са „против“, което е ръст с 4 процентни пункта спрямо есента. Отговорилите с „не мога да преценя“ са 6 процента.

В ЕС подкрепящите еврото са 74 процента, тези които са „против“ са 22 процента, а 3 процента не са могли да преценят. Подкрепата за еврото в ЕС се запазва спрямо предишното проучване на „Евробарометър“ и остава на най-високото си ниво от въвеждането на единната валута през януари 2002 г.

Подкрепата е по-значителна в еврозоната, където 83 процента или с 2 процентни пункта повече, отколкото през есента, са „за“ еврото.

Сред 27-те членки на ЕС в 22 страни мнозинството от респонденти подкрепят европейски икономически и паричен съюз с единна европейска валута, като най-голямо одобрение има в Словения (94 процента), Ирландия, Естония и Финландия (по 90 процента във всяка). На другия край на скалата, одобрението за еврото е най-ниско в Дания (28 процента), Чехия (31 процента) и Полша (35 процента).

Източник: БТА

ОПЕК+ прие днес създаването на механизъм за определяне на базови нива за производствени петролни квоти през 2027 г., предаде Ройтерс.

Източници от организацията заявиха, че отделни разговори, насрочени за събота биха могли да доведат до споразумение за допълнително ускорено увеличение на добива на петрол през юли.

Групата, която включва Организацията на страните износителки на петрол и нейни съюзници като Русия, обсъжда през последните няколко години нови базови нива – нива на производство, спрямо които всяка страна членка ще прави съкращения или увеличения.

Базовите нива и квотите са спорни, защото някои членки, като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Ирак, увеличиха производствения си капацитет, настоявайки за по-високи квоти, докато други, като страните членки от Африка, регистрираха намаления, посочва Ройтерс. Ангола напусна групата през 2024 г. поради несъгласие относно целите си за производство.

Групата от 22 страни е възложила днес на централата на ОПЕК да разработи механизъм за оценка на максималния производствен капацитет на страните, който да се използва като отправна точка за базовите нива на производството за 2027 г., се посочва в комюнике на ОПЕК+.

Страните от ОПЕК+ се споразумяха за три нива на намаляване на производството от 2022 г. Две от тях са в сила до края на 2026 г., а третото в момента се отхвърля от осем членки. Днешната среща не внесе никакви промени при нивата на петролния добив на организацията.

Очаква се осем страни от ОПЕК+, които са в процес на постепенно увеличаване на производството, да се срещнат в събота. Евентуално те могат да се споразумеят за увеличение на добива през юли с 411 000 барела на ден, съобщиха делегати.

Базовите нива за производство на петрол на теория биха могли да бъдат включени в производствената политика, когато изтекат всички настоящи съкращения на производството.

Цените на петрола сорт „Брент“ паднаха до четиригодишен минимум – под 60 долара за барел през април, след като ОПЕК+ обяви, че от май ускорява увеличението на добивите. След това цените се възстановиха до около 65 долара.

Източник: БТА