Общо 334 287 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза, съобщиха от Българското сдружение по тиреодея и паратиреодея (БСТП), Българското дружество по ендокринология (БДЕ) и сдружение ВИОМ, по време на пресконференция по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза (25–31 май).

Изтъкнатите специалисти проф. д-р Русанка Ковачева, дм – водещ експерт по ендокринология и председател на БСТП, доц. д-р Александър Шинков – водещ специалист по ендокринология и председател на БДЕ, доц. д-р Боян Нанчев – специалист по вътрешни болести и ендокринология, и Мария Силяновска – председател на ВИОМ, отправиха апел към българите да не подценяват симптоми като хронична умора, промени в настроението и трудности със зачеването – проблемът може да се крие в щитовидната жлеза. 

По данни на фармацевтичния пазар през 2024г. 282 468 пациенти се лекуват за хипотиреоидизъм. Това са 5,4% от населението на България и спрямо 2023г. са нараснали с 21 095 (8,1%). Тези, които се лекуват за хипертиреоидизъм са 51 818, което е 1% от населението и са се повишили с 3 335 (6,9%) спрямо 2023г. Общо 334 287 пациенти се лекуват за тироидни заболявания, което са 6,4% от населението на България.

Хипотиреоидизмът, или намалената функция на щитовидната жлеза, засяга около 5% от Европейско население и е десет пъти по-често срещан при жените, отколкото при мъжете. Симптомите често са неспецифични – постоянна умора, усещане за студ, наддаване на тегло, запек, суха кожа, чуплива коса и нокти, понижено либидо, нарушения в менструалния цикъл или трудности при зачеване.

В много случаи тези признаци се приписват на стрес, преумора или възрастови промени, особено когато става дума за субклиничен хипотиреоидизъм – състояние, при което стойностите на TSH са повишени, но нивата на щитовидните хормони остават в норма. Въпреки това, дори и субклиничната форма на заболяването може да повлияе фертилността и бременността.

„У нас профилактиката все още е подценена – множество жени, въпреки че усещат ранни симптоми, отлагат посещението при специалист и стигат до ендокринолог едва когато вече се сблъскат с репродуктивни затруднения или спонтанни аборти“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение по тиреоидея и паратиреоидея. „Изследването на TSH остава най-чувствителният и достъпен метод за първична оценка на функцията на щитовидната жлеза, тъй като неговите нива се променят още преди да настъпят отклонения в хормоните Т3 и Т4.“, подчерта тя.

Данни от мащабно китайско проучване сред близо шест милиона жени показват, че жените с хипотиреоидизъм имат с 22% по-ниска фертилност и с 32% по-висок риск от спонтанен аборт. Смята се, че до 4% от бременностите са засегнати от съпътстващ хипотиреоидизъм, а около 5% от жените развиват преходна тиреоидна дисфункция след раждането. По време на бременност производството на тиреоидни хормони – Т4 и Т3, се увеличава с близо 50%, заедно с 50% увеличение на дневната нужда от йод, който е ключов за синтеза им.

Международните препоръки настояват за минимален дневен прием от 250 µg йод за бременни и кърмещи жени. Достатъчен прием на йод може да се осигури чрез препарати, съдържащи 150 μg йод/ден под формата на калиев йодид. Въпреки успешната програма за йодиране на солта в България, за жените, които планират бременност, се препоръчва допълнителен прием от поне 50 µg дневно.

„Много от пациентките, които диагностицираме с хипотиреоидизъм, са бременни, или току-що родили. Бременността буквално може да отключи латентна дисфункция на жлезата – особено ако жената има автоимунен тиреоидит или живее в район с йоден дефицит“, посочва доц. д-р Александър Шинков. Автоимунният тиреоидит, известен още като болест на Хашимото, е най-честата причина за хипотиреоидизъм в страните с достатъчен йоден прием. Наличието на антителата срещу щитовидната жлеза (TPOAb) достига до 10% при жените от средиземноморската популация13, а фамилната обремененост може да повиши риска до 16 пъти.

Нелекуваният хипотиреоидизъм не застрашава само майката – той крие реални рискове и за плода. Последствията могат да включват спонтанен аборт, гестационна хипертония, гестационен диабет, преждевременно раждане, отлепване на плацентата и ниско тегло на новороденото. Недостигът на тиреоидни хормони през бременността може да повлияе неблагоприятно и върху интелектуалното и неврокогнитивно развитие на детето.

Освен функционални нарушения, често се откриват и възли на щитовидната жлеза – при почти половината от хората над 60-годишна възраст. Повече от 90% от тези възли са доброкачествени, но ултразвуковото изследване остава ключово за преценка на риска и необходимостта от последващи изследвания. Този безболезнен и неинвазивен метод позволява да се открият дори много малки възли и да се прецени дали е необходимо провеждането на биопсия.

Експертите призовават за скрининг на функцията на щитовидната жлеза при всички жени, планиращи бременност или вече бременни, особено при наличие на рискови фактори като фамилна анамнеза, наличие на симптоми, предходна загуба на бременност, диабет тип 1, автоимунни заболявания, наднормено тегло или история на лъчева терапия в областта на шията. Инициативата тази година насърчава жените да обсъдят дали имат нужда от изследване на TSH със своя лекар и напомня за възможността за онлайн оценка на симптомите чрез безплатен тест.

Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза се отбелязва под мотото „Липсващият елемент“. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg