Отнема милиарди години на Земята да създаде диамант. Фън Канцзюн го прави за седмица. В завод в Джънджоу, столицата на провинция Хънан, много големи машини възпроизвеждат адските условия в земната мантия, под които се раждат диамантите. Резултатът е трикаратов диамант, излязъл от машината за едва седем дни.

„Ние произвеждаме диаманти на конвейер“, казва с гордост Фън Канцзюн – инженер по аерокосмически материали, основател на Jiaruifu и новият архитект на глобалния диамантен пейзаж. „В момента произвеждам около 100 хил. карата месечно“, споделя той пред Financial Times, сочейки към стотици работещи машини.

Амбициите на Китай не започват с романтиката, а с геополитика

Около 70% от лабораторно отгледаните диаманти в света за бижута – включително и годежни пръстени – идват от Китай, основно от провинция Хънан. Корените на тази индустрия се крият в геополитиката: след разрива със СССР през 60-те години, Китай губи достъп до индустриални диаманти, ключови за отбраната. През 1963 г. страната произвежда първия си синтетичен диамант.

До 80-те години в градчета като Джъчен, тогава известно с люти чушки, се заражда идеята за произвеждането на диаманти с индустриална цел – например за инструменти с диамантени върхове, сонди и шлифовъчни прахове. Изработени от чист въглерод, тези материали са едни от най-твърдите в света. А през последното десетилетие се наблюдава огромен интерес към луксозните бижута – с много по-висока добавена стойност.

Веригата на доставки

Днес повечето синтетични диаманти се произвеждат в Китай чрез метода с високо налягане и висока температура (HPHT). Все по-често обаче производителите използват и метод на химическо отлагане от парна фаза (CVD) – особено за по-големи скъпоценни камъни, тъй като той позволява изграждане на диаманта слой по слой в микровълнова камера.

Източник: Капитал

Остава неясно дали Украйна и европейските й съюзници биха се съгласили на подобна сделка, като се има предвид, че Зеленски и Путин остават далеч един от друг по отношение на условията за мир, пише британската ВВС. В изявление в събота Зеленски подчерта: „Отговорът на украинския териториален въпрос вече е в Конституцията на Украйна. Никой няма и не може да се отклони от това. Украинците няма да дадат земята си на окупатора. Всякакви решения, които са срещу нас, всякакви решения, взети без Украйна, са решения срещу мира. Готови сме, заедно с президента Тръмп, заедно с всички партньори, да работим за истински и най-важното – траен мир, който няма да рухне заради желанията на Москва“.

Три кръга на преки преговори между Украйна и Русия в Истанбул не успяха да доведат до край на войната. Предварителните условия на Москва за мир се разглеждат от Киев като де факто капитулация на Украйна.

Исканията на Кремъл включват Украйна да стане неутрална държава, драстично да намали армията си и да се откаже от стремежа си за членство в НАТО. Освен това да се премахнат западните санкции, наложени на Русия, и Киев да изтегли армията си от четирите региона, които Москва частично окупира в югоизточна Украйна, както и да демобилизира войниците си.

В петък обаче Тръмп заяви, че САЩ имат „шанс“ за сключването на тристранно мирно споразумение: „Европейските лидери искат да видят мир, президентът Путин, вярвам, иска да види мир и Зеленски иска да види мир. Президентът Зеленски трябва да получи всичко необходимо, защото ще трябва да се подготви да подпише нещо. И мисля, че той работи усилено, за да го постигне“. Международни анализатори тълкуват изречението „той ще трябва да се подготви да подпише неща“ като директен натиск върху Зеленски.

Източник: Капитал

Ерозията е сериозен проблем не само в Роданте. Маями и австралийското Златно крайбрежие (Gold Coast) също се борят с явлението, а Барселона губи над 30 хил. куб. м. от плажовете си годишно, според общинския съвет. Това е обем, достатъчен за напълването на 12 олимпийски басейна.

В каталунската столица местните власти са прибегнали до допълнителни мерки с цел опазване на бреговите ивици, включително вълноломи и кейове. Конструкциите помагат с предпазването от приливи по време на бури, но представител на общинския съвет споделя пред Financial Times, че все пак плажовете губят пясък.

Необходима ли е човешката намеса в природния процес

Внасянето на пясък и изграждането на съоръжения с цел опазване на бреговите ивици има и поддръжници, и противници. Крайбрежните курорти разчитат силно на плажовете, защото те привличат туристи, които правят разходи за милиарди. Цели 10% от световното население живее на разстояние до 5 км от брегова линия, дори и ако не всички тези селища са курортни дестинации.

Много експерти спорят, че естествените океански движения не унищожават плажовете, а вината носи изградената от хората инфраструктура. Според тях е много важно хората да осъзнаят, че вдигането на морското ниво е нормална част от климатичните промени.

Източник: Капитал