Тези дни в годината са едни от най- красивите, виждаме мащаба на нашите букви, книги и вяра, осъзнаваме колко е ярък техният отпечатък върху европейските народи и как всички европейци сме едно цяло, чувстваме се горди и единни. Имаме общо наследство и бъдеще. Това каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова по време на закриващата конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ във Вършец. 

Тя допълни, че авторът на „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски е от град Елена, като каза, че част от нейните корени също са оттам.  „На 21 май имах удоволствието да бъда там за празника на града. С хората си говорихме за респекта към знанието. За това, че ние, българите, го виждаме като висша ценност. „Позволете ми да цитирам думите на видния дипломат и министър проф. Стефан Бобчев, който казва: „Силни са, могъщи са онези народи, които разполагат с повече знание. Светлина – това е наш първи задатък“. Знанието е издигнато в култ тук, в България. То е топ приоритет в Европейския съюз (ЕС), то е конкурентно предимство, а науката е източник на богатство. Умението да превръщаме суровините във високотехнологични стоки, които пазарите искат да купят“, посочи още Йорданка Чобанова. 

Тя поясни, че днес големият разговор за науката се води в Европейския съюз. 

„Според последната статистика на Евробарометър, 83% от европейците казват, че науката и технологиите са важни и влияят положително върху живота. От друга страна обаче то срещата не малко скептицизъм и недоверие у населението. Една трета от хората оспорват влиянието на човека върху изменението на климата. РНК ваксините спасиха стотици животи, но в същото време бяха жертва на конспиративни теории, които подкопаваха вярата в науката. Да бъдеш учен днес означава да защитаваш истината и научните доказателствата и да го правиш и тогава, когато малцина те слушат. Да бъдеш учен е призвание“, каза още ръководителят на  Представителството на Европейската комисия.  

Йорданка Чобанова посочи също, че науката движи иновациите и конкурентоспособността. „Всяко едно евро, което наливаме чрез „Хоризонт Европа“, което се влива днес в икономиката на Европа, очакваме да генерира 11 евро добавена стойност около 2045 година, като брутен вътрешен продукт. По големия дебат обаче са хората и стремежът към прогрес, както  и вечният стремеж на човека да разбере света около него. Големият разговор в Европа е как тя да се превърне в най-доброто място в света за правене на наука. Ние сме сравнително добре в Европа. Тук са една четвърт от всички иноватори в света. Добри сме като иновативни идеи и стартъпи. Отчита се и много трудности, особено за младите изследователи“, каза още Чобанова. 

„В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) трима от 4 изследователи срещат трудности на работното място. Често младите учени са притиснати от необходимостта да правят публикации. Жените заемат само една от четири високи академични позиции. За Европа знанието, свободата, надеждността, откритостта са отговор на този несигурен свят, в който живеем. 

Тя допълни, че Европейската комисия разработва закон за свободата на научните изследвания и тя да бъде гарантирана. „Учените да бъдат мобилни, справедливо и достойно заплатени, преносимост на правата за социално осигуряване и действия за подкрепа на жените в науката. Тя е източник на прогрес, независимост, устойчивост, демокрация. Бъдещето е в квантовите технологии и изкуственият интелект. Трябва да знаем как да ги използваме, за да бъдем силни“, посочи още Чобанова. 

„Битка на 21 век е битката за таланти. Европейската комисия обяви инициатива „Избери Европа за наука“, като цел да привлечем младите учени да се върнат в Европа да се върнат тук и да правят проекти. Създаден е нов, седем годишен супер гранд за финансиране на научни изследвания. Тече и дебатът за новия седем годишен период на ЕС, като науката е един от секторите, който ще бъде финансиран за периода 2028 – 2035“, каза още тя.  

За България до 2027 г.  по кохезионните фондове са заделени 1 000 800 000 евро за иновации, научни изследвания и цифровизация. Това е двойно повече от предходния период. „Имаме изградени и 16 центъра за върхови постижения и компетентност“, посочи още Чобанова. 

Йорданка Чобанова изрази и своята благодарност към БТА успешното реализиране на проекта. „Много смислени и задълбочени разговори, визията на местните власти и на университетите. Когато умело се съчетава визия с финансиране, градовете се превръщат в успешни. Чухме и проблемите на хората.  За мен този открит диалог беше изключително ценен. 

Едно можем да кажем, че българите се гордеем че сме българи, че сме европейци, че сме на Балканите и както ЕС прави България силна, така и нашата страна прави силен съюза, завърши Йорданка Чобанова.  

Източник: БТА