Отдавна съществуват притеснения сред инвеститорите относно качеството на данните за пазара на труда както в САЩ, така и в други страни като Обединеното кралство, на фона на спадащите нива на отговорите на анкетите, които формират статистиката.

Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет към Белия дом, защити решението за уволнение на Ерика Макентърфър, като заяви пред NBC News в неделя, че най-големият приоритет на президента е данните да бъдат надеждни и хората да стигнат до дъното на въпросите около тяхната достоверност. Тръмп обяви, че в следващите дни ще назначи нов комисар на Бюрото по трудова статистика (BLS).

Но начинът, по който е уволнена Макентърфър, както и възможността на нейно място да бъде назначено политически мотивирано лице пораждат тревога сред инвеститорите, че жизненоважни икономически данни може да бъдат обект на манипулация.

Амар Реганти, бивш служител на Министерството на финансите и настоящ стратег по облигации във фонда Hartford Funds, заяви, че уволнението представлява „дългосрочен структурен риск за пазара на ценни книжа в САЩ“. Според него това важи както за инфлационно-защитените облигации (TIPS), които са обвързани с индекса на потребителските цени на BLS, така и за по-широкия пазар на държавни облигации на стойност 29 трлн. долара, който разчита на „прозрачността и качеството на американските данни“.

Натиск върху Федералния резерв и значението на достоверните данни

Стратези в областта на облигациите смятат, че всяко влошаване на качеството на данните може да затрудни работата на Федералния резерв при определянето на лихвените проценти, тъй като показатели като равнището на безработица са в основата на анализа на състоянието на икономиката.

Източник: Капитал

Въпреки това МВФ очаква забавяне в растежа – 3% за тази година, на фона на 3.4% през изминалата и средно ниво от 3.7% преди пандемията (ръстът за развиващите се икономики е 4.1%, а за развитите 1.5%).

Има много фактори за забавянето, но според Перейра постоянната несигурност около държавната политика е особено значима. По думите на бъдещия директор на Португалската централна банка от финансовата криза насам несигурността е много разпространена, но без инвестиции растежът, който е ключов, няма да може да се поддържа.

Изследователите на ОИСР коментират, че хаотичното обявяване на мита от администрацията на Тръмп дава нова причина на компаниите да се въздържат от големи разходи, като инвестициите са спаднали във всички големи индустрии.

Увеличение на несигурността в икономическата политика с едно стандартно отклонение сваля ръста на инвестициите с 1% след година, също установява анализът. Това се дължи на факта, че компаниите се притесняват да инвестират в дългосрочни проекти, без да имат яснота за потенциалното търсене, закони и търговски политики.

Източник: Капитал

Мароне казва, че Италия трябва да се съсредоточи върху модернизацията на пристанища, летища и пътища в регионите, където са разположени нейните войски: „Ако трябва да се придвижиш на изток, това става или през Адриатика, със самолет или през Алпите.“

Опити от древността до наши дни

Опитите за построяване на мост над протока Месина – чиито бурни води са увековечени в Омировата Одисея – датират още от древността. През 252 г. пр.н.е. според римския летописец Плиний Стари консул успява да прехвърли 100 пленени бойни слона от Сицилия до Апенините върху салове, направени от „редове от бъчви, вързани една за друга“. Мечтата за свързване на Сицилия със сушата набира сила през XIX век с обединението на Италия. През 70-те години на миналия век проектът е обявен за национален приоритет – от ключово значение за икономическото развитие на региона.

Съвременните усилия за изграждане на моста обаче многократно са пропадали, възпрепятствани от проблемите с публичните финанси на Италия и трайни съмнения относно икономическата целесъобразност и конструктивната устойчивост на проекта. Жителите на Месина също се противопоставят от години – и сега отново се мобилизират – за да спрат проекта, който ще наложи значителни промени в града, включително преместване на жп гарата.

Тройно поскъпване

През 2005 г. тогавашният премиер Силвио Берлускони издава първия договор за строителството на моста на стойност 3.9 млрд. евро, но проектът е замразен само няколко месеца по-късно след падането на правителството. При завръщането си на власт две години по-късно Берлускони се опитва да възроди проекта, но той отново е спрян през 2011 г. по време на дълговата криза.

Разходите за строителство са нараснали от очакваните 4.4 млрд. евро при първоначалното обявяване на търга преди 20 години до 13 млрд. евро сега. Въпреки това правителството на Мелони остава ангажирано с реализирането на проекта и продължава да подчертава неговото стратегическо значение.

Източник: Капитал