Култура
Кан 2025: Наградите – точни, политически, със силно морално послание
Освен със силни и политически награди, 78-мо това издание ще се помни и с безпрецедентното спиране на тока в Кан точно в деня на закриването. Електрическата мрежа на част от департамент Алп-Маритим е била изключена за близо 5 часа заради „криминален пожар и падането на стълб за високо напрежение“. Разбира се, фестивалният дворец има собствено захранване, но извън него картината бързо заприлича на скорошните репортажи от Испания: тъмни магазини, неработещи светофари, движението в хаос, изключени телефони, спрял интернет, блокирани банкови карти… Добро начало на филм за катастрофи.
Всичко това внесе тревога, но не попречи на заключителната церемония, този път стегната, кратка и някак не много тържествена. Най-чаканият трофей, „Златна палма“, получи „Просто инцидент“ на иранския режисьор-дисидент Джафар Панахи и то от ръцете на Кейт Бланшет. Открит противник на режима с близо 30-годишна кариера, той заяви от сцената, че „трябва да оставим проблемите и различията си настрана“, защото „най-важното е нашата страна и свободата в нашата страна.“ „Нека никой не смее да ни казва как да се обличаме, какво да говорим, да правим или да не правим.“ – продължи речта си той. Филмът, заснет в нелегалност след излизането му от затвора и с френска постпродукция и разпространение, е силен и директен трилър, показващ отношенията и уреждането на сметки между жертви и палачи в днешния тоталитарен Иран. Разказва за отвличането на един садистичен надзирател от хора, които е измъчвал. Преди да се разправят с него, те се опитват да установят самоличността му. Гневът им е огромен и необуздан, но и видян с едва доловимо чувство за хумор. В крайна сметка побеждава човечността. След „Златен лъв“ във Венеция и „Златна мечка“ в Берлин, Панахи слага в колекцията си и „Златната палма“ от Кан. Самото му присъствие там вече е събитие, а „Палмата“ освен признание е и красив жест на подкрепа от световната кинообщност.
Голямата награда или Гран при очаквано беше прписъдена на норвежкия „Сантиментална стойност“ на Йоахим Триер – завършена и проникновена семейно-психологическа драма с великолепни актьорски изпълнения. Филм, оглеждащ и природата на киното, което когато е изстрадано и истинско предизвиква катарзис и да сближава.
Наградата на журито беше поделена между два филма, единият от които спокойно би могъл да се окичи с „палмата“ – „Сират“ на френско- испанския режисьор Оливер Лаше (така смятат и от „Либерасион“ в техния „мечтан“ списък с награди). Трансов филм с поразителна визуална красота и страховито звучене, чието действие се развива в огромната мароканска пустиня. Започва с безпаметно рейв парти с хиляди танцуващи и свършва с група маргинали, бягащи от матрицата, но попадащи на минно поле. Вендерс беше казал, че в киното най-важно е „усещането за място“, то стои в основата на авторското кино. Това усещане тук е автентично, постигнато със завладяваща визия. Постепенно и неусетно мястото и историята се превръщат в гигантска метафора на човешката участ и философски размисъл за смисъла. Филмът за пътя и драмата на един баща се сплитат в трагична сплав, която разтърсва из основи. „Сират“ е арабска дума със значение на мост между рая и ада, „тънък като косъм и остър като меч.“
Вторият филм удостоен с Наградата на журито е „Звукът на падането“ на немската режисьорка Маша Шилински. Това е разказ за 4 момичета от 4 епохи, които израстват в една и съща ферма в Северна Германия и животите им някак си се преплитат. Филмът е амбициозна фреска, обхващаща цял век. Времето се разтяга в търсене на смисъла и паметта, а стилът е „чувствен и поетичен“. Самата Шилински е израснала в артистична среда с майка режисьор и е работила като акробат в пътуващ цирк из Европа, упражнявайки таланта си на магьосница и танцьорка с огън.
Наградата за режисура отиде много точно при бразилския режисьор Клебер Мендонса Фильо за политическия трилър „Таен агент“. Но филмът с пълна сила би могъл да претендира и за „Златната палма“. „Таен агент“ е завършена и мащабна фреска на Бразилия от времето на военната диктатура през 70-те, с шокиращи хорър и фантастични елементи, с горчиви сондажи в народопсихологията. Филмът получи и Наградата за мъжка роля за изпълнението на Вагнер Моура.
Наградата за сценарий отиде при „Млади майки“ на ветераните братя Жан-Пиер и Люк Дарден, носители на 2 „палми“ и всички възможни награди от Кан. Това беше най-вълнуващият, бистър и светъл филм от състезанието, една „хорална“ реалистична история, в която се преплитат драмите на 5 малолетни момичета, отглеждащи бебетата си в Център за подпомагане на майчинството. За първи път от много отдавна Братята завършват филма си оптимистично с надежда, музика и вдъхновение от новите животи. Девойките, почти още деца, не са професионални актриси и това придава още по-голяма автентичност на ставащото на екрана. Емпатия, човечност, загриженост в един свят на огромни и жестоки неравенства – това е посланието на „Млади майки“.
Мечтаната от много актриси Награда за женска роля отиде при Надя Мелити за филма „Малката последна“ на френската режисьорка Хафсия Херзи. Историята разказва за едно 17-годишно момиче от предградията, което е най-малкото от сестрите си в една весела фамилия. Фатима е добра ученичка и иска да следва философия. Когато се превръща в жена, тя се еманципира от традициите в семейството си и започва да се замисля за своята идентичност и сексуалност. Нещата се усложняват и от проблемите с вярата й.
Специалната награда на журито бе връчена на един действително специален филм „Възкресение“ на китайския режисьор Би Ган.
Българската следа
Да кажем няколко думи и за нея. Тя не беше така видима като други години (през 2024 Константин Божанов беше селекциониран в „Особен поглед“ с „Безсрамните“; преди него Весела Казакова и Мила Минева бяха там с „Жените наистина плачат“; малко по-рано и Стефан Командарев се разписа в Кан и това само за последните години…). Тазгодишното присъствие е по-дискретно, но се простира на много фронтове. Движат се различни неща, които ще се реализират в бъдеще и дано донесат успех, защото Кан е ускорител за талантите и формира „бъдещето на киното“.
И така, в журито на ФИПРЕССИ (Международната федерация на кинематографичната преса) беше поканена кинокритичката Мариана Христова. Наградата там получи бразилският „Специален агент“ – така той става шампион с три отличия.
В платформата за обещаващи млади продуценти „Producers on the Move“ се вижда името на Магдалена Илиева. Участниците там правят важни за кариерата им контакти и получават видимост в индустрията.
Филмът на Милко Лазаров „Стадото“ със заглавие за проката в чужбина „Тарика“ беше представен в програмата „Кан синефили“ в няколко кина.
Анимационният „Bread Will Walk“ на младия Алекс Боя (артистично име на Александър Бояджиев от Канада) беше селекциониран в късометражната секция на престижната „Петнадесетдневка на режисьорите“. Филмът е продуциран от Канадския филмов борд, но младежът е с български корени, много интелигентен и съвсем не се е самозабравил след успеха си – филмът му е и в конкурса на Анеси (наричан „Кан на анимацията“). Това е второ голямо признание в рамките на месец и ударно начало на една обещаваща кариера.
И друг късометражен филм, свързан с България, откриваме този път в „Седмица на критиката“ като специална прожекция. Това е „Eraserhead в пазарска мрежа“ на българката Лили Кос, живееща в Берлин и учила в НБУ. Историята разказва за момиче на 12 години, което през 90-те издирва пиратска касета на филма на Дейвид Линч „Eraserhead“. Да припомним, че големият режисьор почина в началото на тази година и беше почетен в Кан.
Респектиращ като българско присъствие в Кан беше и пичинга на проекта за първи игрален филм „Градинска алея 08“, нещо което се случва за първи път с български участник. Това събитие се осъществява в рамките на австрийската програма First Feature Film Lab и с помощта на Film Talent Academy на Международния фестивал за късометражно кино в Линц. Част от него са сценаристите Невена Кертова и Георги Иванов, мотор е продуцентката и кинокритик Павлина Желева от „Геополи“, а самият пичинг беше представен от младата режисьорка Олга Колева, завършила НАТФИЗ.
Виждаме колко разнопосочна е българската енергия и как се разгръща по всички възможни пътища на киното – от зародиша на идеята през реализацията до оценката на филма. Но всички чакаме всъщност изкачването на митичните 24 стъпала, „Златната палма“ в ръката и речта на някой български режисьор, която да отекне по целия свят.
Източник: Offnews.bg
Култура
Рекорд: Над 40 чуждестранни рок банди и музиканти свириха в България само през юли

България е страна на рока, винаги е била такава, винаги ще бъде и нищо не може да промени това. Тези думи на легендарния басист на Manowar Джоуи ДеМайо прозвучаха на чист български език в средата на юли от сцената на фестивала Midalidare Rock in the Wine Valley. Този стил винаги е бил до сърцето на българските фенове и именно отиващият си месец юли ги зарадва с невиждана до сега в един месец серия от рок концерти, включително два големи фестивала.
В страната през юли забиха някои от най-известните групи – както застаряващи, така и много по-млади. Чухме представители на всевъзможни стилове – от глем рок и прогресив, през шок рок, хеви метъл, пауър метъл, траш, груув и какво ли още не. А домакини на шоутата им бяха градове от цяла България – от София и Пловдив, през Варна и Бургас, до Тутракан и село Могилово.
Още на 8 юли в столичния клуб Маймунарника свириха Soulfly с дългогодишния фронтмен на Sepultura Макс Кавалера. Концертът беше част от турнето Spirit Animal Tour и подготви публиката за юлския метъл урган.
Също на 8-ми в гр. Бургас, британските рок ветерани от Smokie направиха запомнящ се концерт, изпълнявайки всичките си големи хитове. На следващия ден те повториха шоуто и във Варна. Събитията бяха в рамките на финалната част от тяхното турне 50 Years of Music.
И докато музикантите от Smokie радваха варненските фенове, също на 9 юли, в клуб Mixtape 5, гр. София своя дебютен концерт в България направи и триото King Buffalo, самообяваило се за heavy psych банда. Истинската рок буря обаче тепърва предстоеше.
На 11, 12 и 13 юли едно от най-силните събития през годината – Midalidare Rock In The Wine Valley – събра над 50 000 фенове в самия център на България – в живописното село Могилово, между градовете Стара Загора и Чирпан. През първата фестивална вечер излязоха групите Tungsten, Brainstorm, Orden Ogan и накрая – метъл кралете от Manowar, които отвяха рок феновете с мощна комбинация от стари и нови парчета. А басистът им Джоуи ДеМайо почете родната публика с неколкоминутна реч на български език, подчертавайки специалната връзка между бандата и българските фенове. Той напомни, че България е страната на Спартак, на Орфей, на Васил Левски и че винаги ще бъде страна на рока. След тази запомняща се реч бандата изпълни и българския химн – нещо, което вече е правила няколко пъти на концерти у нас.
Рекламният клип, който Manowar направиха безплатно за България
Вторият ден на Midalidare феста срещна публиката с групите Triumpher, Elevenking, Heat, с феноменалния китарист Майкъл Шенкер, който представи парчета от годините си с UFO, а за финал на вечерта излязоха метъл – динозаврите от W.A.S.P. Третият фестивален ден започна с Twilight Force и Kissin Dynamite, след които излезе дългогодишната вокалистка на Nightwish Флор Янсен. Веднага след нея пък германската певица Доро Пеш завладя сцената, изпълнявайки свои стари хитове, но също и някои от по-новите си парчета, Денят завърши с грандиозно шоу на законодателя на шок рока Алис Купър, който буквално си „махна главата“ (изпълнението с гилотина на сцената е негов запазен номер) и изпя почти всичките си големи хитове. Заедно с него на сцената излезе и американската китаристка Нита Строс, изгряла с бандата The Iron Maidens, но в последствие присъединила се към Алис.
Също на 12 юли – в клуб Арена София (Колодрума) беше и шоуто на американската психеделик рок група The Dandy Warhols, със специален гост – ирландците от The Murder Capital. Събитието, организирано от Fest Team, беше част от програмата на Sofia Solid.
Македонската траш метъл формация Conspiracy не е някакво световно име, но за пълнота на списъка с концерти на чуждестранни групи ще добавим и тяхното шоу на 18 юли в столичния клуб Mixtape 5.
На 20 и 21 юли пък на сцената на Античния театър в Пловдив се качиха прогресив рок ветераните от Dream Theater, за да отпразнуват 40 години на сцената. Концертът отново беше организиран от Fest Team и представи новия им албум Parasomnia.
Отново на 21 юли, но този път на Стадион „Васил Левски“, в София публиката беше разтърсена от тричасов концерт на легендите от Guns’n’Roses. Аксел, Слаш, Дъф и компания изсвириха всичките си хитове и много други парчета (общо 31). Концертът беше част от турнето „Because What You Want & What You Get Are Two Completely Different Things“, а организатор беше Fest Team, които имат сериозна заслуга месец юли да се превърне в празник за рок феновете. Преди Guns специален гост бяха още едни легенди – хип-хоп законодателите от Public Enemy.
Ден по-късно Зала 1 на Националния дворец на културата в София стана арена и на феноменалното дуо китарни импровизатори – Джо Сетриани и Стиви Вай, считани от мнозина за най-добрите китаристи в историята, макар и по тази тема да е невъзможно да се постигне консенсус. Двамата свириха у нас като част от турнето си „Surfing with the Hydra“.
Дойде време и за втория голям рок фестивал през този месец – Hills of Rock в Пловдив, отново организиран от Fest Team. От 25, до 27 юли на сцената в Гребната база се качиха общо 15 знакови рок и метъл формации. В началото на първия ден забиха по-малко известните Rise Of The Northstar и Landmvrks, последвани от Extreme и Skunk Anansie, а хедлайнери на вечерта бяха дългоочакваните от хиляди български фенове французи от Gojira.
Вторият ден на Hills of Rock започна с бандите As Everything Unfolds и Wolfmother, последвани от Fear Factory, Sepultura (но без Макс Кавалера, който беше пял у нас около две седмици по-рано) и разбира се – могъщите Machine Head. Организаторите бяха запазили не по-малко именити банди и за третия фестивален ден, започвайки с Vukovi, Static-X, While She Sleeps, продължавайки с Mastodon и завършвайки с хедлайнера The Smashing Pumpkins.
Също на 26 юли, но на другия край на България – в гр. Тутракан – американският певец Джеф Скот Сото пък закри фестивала „Огнения Дунав“. Бивш вокал на някои от най-големите рок китаристи като Ингви Малмстийн и Аксел Руди Пел, той е пял също с Лита Форд, както и с групите Journey, Talisman и Redlist.
Концертният юли завърши с непознатата у нас финландска блек метъл сензация Oranssi Pazuzu, която направи дебютния си концерт в България на 30 юли, отново в клуб Mixtape 5.
Общо над 40 чуждестранни рок групи и изпълнители се изявяваха по българските сцени през този месец, много от които – световно-известни имена. Това е абсолютен рекорд за България, който едва ли ще бъде подобрен скоро. И все пак август идва с концерти на Ингви Малмстийн, Ник Кейв, фестивала Running Free и не малко други музикални събития.
•8 юли – Soulfly с Макс Кавалера, София
•Smokie – 8 юли, Бургас и 9 юли, Варна
•9 юли – King Buffalo, София
•11 юли – Midalidare, Могилово – Tungsten, Brainstorm, Orden Ogan, Manowar
•12 юли – Midalidare, Могилово – Triumpher, Elevenking, Heat, Майкъл Шенкер, W.A.S.P.
•12 юли – The Dandy Warhols и The Murder Capital, София
•13 юли – Midalidare, Могилово – Twilight Force, Kissin Dynamite, Флор Янсен, Доро Пеш, Алис Купър (с Нита Строс)
•18 юли – Conspiracy, София
•20 и 21 юли – Dream Theater, Пловдив
•21 юли – Guns’n’Roses, Public Enemy, София
•22 юли – Джо Сетриани и Стиви Вай, София
•25 юли – Hills of Rock, Пловдив – Rise Of The Northstar, Landmvrks, Extreme, Skunk Anansie, Gojira
•26 юли – Hills of Rock, Пловдив – As Everything Unfolds, Wolfmother, Fear Factory, Sepultura, Machine Head
•26 юли – Джеф Скот Сото, Тутракан
•27 юли – Hills of Rock, Пловдив – Vukovi, Static-X, While She Sleeps, Mastodon, The Smashing Pumpkins
•30 юли – Oranssi Pazuzu, София
Източник: Offnews.bg
Култура
Рекорд: Над 40 чуждестранни рок банди и музиканти свириха в България само през юли

България е страна на рока, винаги е била такава, винаги ще бъде и нищо не може да промени това. Тези думи на легендарния басист на Manowar Джоуи ДеМайо прозвучаха на чист български език в средата на юли от сцената на фестивала Midalidare Rock in the Wine Valley. Този стил винаги е бил до сърцето на българските фенове и именно отиващият си месец юли ги зарадва с невиждана до сега в един месец серия от рок концерти, включително два големи фестивала.
В страната през юли забиха някои от най-известните групи – както застаряващи, така и много по-млади. Чухме представители на всевъзможни стилове – от глем рок и прогресив, през шок рок, хеви метъл, пауър метъл, траш, груув и какво ли още не. А домакини на шоутата им бяха градове от цяла България – от София и Пловдив, през Варна и Бургас, до Тутракан и село Могилово.
Още на 8 юли в столичния клуб Маймунарника свириха Soulfly с дългогодишния фронтмен на Sepultura Макс Кавалера. Концертът беше част от турнето Spirit Animal Tour и подготви публиката за юлския метъл урган.
Също на 8-ми в гр. Бургас, британските рок ветерани от Smokie направиха запомнящ се концерт, изпълнявайки всичките си големи хитове. На следващия ден те повториха шоуто и във Варна. Събитията бяха в рамките на финалната част от тяхното турне 50 Years of Music.
И докато музикантите от Smokie радваха варненските фенове, също на 9 юли, в клуб Mixtape 5, гр. София своя дебютен концерт в България направи и триото King Buffalo, самообяваило се за heavy psych банда. Истинската рок буря обаче тепърва предстоеше.
На 11, 12 и 13 юли едно от най-силните събития през годината – Midalidare Rock In The Wine Valley – събра над 50 000 фенове в самия център на България – в живописното село Могилово, между градовете Стара Загора и Чирпан. През първата фестивална вечер излязоха групите Tungsten, Brainstorm, Orden Ogan и накрая – метъл кралете от Manowar, които отвяха рок феновете с мощна комбинация от стари и нови парчета. А басистът им Джоуи ДеМайо почете родната публика с неколкоминутна реч на български език, подчертавайки специалната връзка между бандата и българските фенове. Той напомни, че България е страната на Спартак, на Орфей, на Васил Левски и че винаги ще бъде страна на рока. След тази запомняща се реч бандата изпълни и българския химн – нещо, което вече е правила няколко пъти на концерти у нас.
Рекламният клип, който Manowar направиха безплатно за България
Вторият ден на Midalidare феста срещна публиката с групите Triumpher, Elevenking, Heat, с феноменалния китарист Майкъл Шенкер, който представи парчета от годините си с UFO, а за финал на вечерта излязоха метъл – динозаврите от W.A.S.P. Третият фестивален ден започна с Twilight Force и Kissin Dynamite, след които излезе дългогодишната вокалистка на Nightwish Флор Янсен. Веднага след нея пък германската певица Доро Пеш завладя сцената, изпълнявайки свои стари хитове, но също и някои от по-новите си парчета, Денят завърши с грандиозно шоу на законодателя на шок рока Алис Купър, който буквално си „махна главата“ (изпълнението с гилотина на сцената е негов запазен номер) и изпя почти всичките си големи хитове. Заедно с него на сцената излезе и американската китаристка Нита Строс, изгряла с бандата The Iron Maidens, но в последствие присъединила се към Алис.
Също на 12 юли – в клуб Арена София (Колодрума) беше и шоуто на американската психеделик рок група The Dandy Warhols, със специален гост – ирландците от The Murder Capital. Събитието, организирано от Fest Team, беше част от програмата на Sofia Solid.
Македонската траш метъл формация Conspiracy не е някакво световно име, но за пълнота на списъка с концерти на чуждестранни групи ще добавим и тяхното шоу на 18 юли в столичния клуб Mixtape 5.
На 20 и 21 юли пък на сцената на Античния театър в Пловдив се качиха прогресив рок ветераните от Dream Theater, за да отпразнуват 40 години на сцената. Концертът отново беше организиран от Fest Team и представи новия им албум Parasomnia.
Отново на 21 юли, но този път на Стадион „Васил Левски“, в София публиката беше разтърсена от тричасов концерт на легендите от Guns’n’Roses. Аксел, Слаш, Дъф и компания изсвириха всичките си хитове и много други парчета (общо 31). Концертът беше част от турнето „Because What You Want & What You Get Are Two Completely Different Things“, а организатор беше Fest Team, които имат сериозна заслуга месец юли да се превърне в празник за рок феновете. Преди Guns специален гост бяха още едни легенди – хип-хоп законодателите от Public Enemy.
Ден по-късно Зала 1 на Националния дворец на културата в София стана арена и на феноменалното дуо китарни импровизатори – Джо Сетриани и Стиви Вай, считани от мнозина за най-добрите китаристи в историята, макар и по тази тема да е невъзможно да се постигне консенсус. Двамата свириха у нас като част от турнето си „Surfing with the Hydra“.
Дойде време и за втория голям рок фестивал през този месец – Hills of Rock в Пловдив, отново организиран от Fest Team. От 25, до 27 юли на сцената в Гребната база се качиха общо 15 знакови рок и метъл формации. В началото на първия ден забиха по-малко известните Rise Of The Northstar и Landmvrks, последвани от Extreme и Skunk Anansie, а хедлайнери на вечерта бяха дългоочакваните от хиляди български фенове французи от Gojira.
Вторият ден на Hills of Rock започна с бандите As Everything Unfolds и Wolfmother, последвани от Fear Factory, Sepultura (но без Макс Кавалера, който беше пял у нас около две седмици по-рано) и разбира се – могъщите Machine Head. Организаторите бяха запазили не по-малко именити банди и за третия фестивален ден, започвайки с Vukovi, Static-X, While She Sleeps, продължавайки с Mastodon и завършвайки с хедлайнера The Smashing Pumpkins.
Също на 26 юли, но на другия край на България – в гр. Тутракан – американският певец Джеф Скот Сото пък закри фестивала „Огнения Дунав“. Бивш вокал на някои от най-големите рок китаристи като Ингви Малмстийн и Аксел Руди Пел, той е пял също с Лита Форд, както и с групите Journey, Talisman и Redlist.
Концертният юли завърши с непознатата у нас финландска блек метъл сензация Oranssi Pazuzu, която направи дебютния си концерт в България на 30 юли, отново в клуб Mixtape 5.
Общо над 40 чуждестранни рок групи и изпълнители се изявяваха по българските сцени през този месец, много от които – световно-известни имена. Това е абсолютен рекорд за България, който едва ли ще бъде подобрен скоро. И все пак август идва с концерти на Ингви Малмстийн, Ник Кейв, фестивала Running Free и не малко други музикални събития.
•8 юли – Soulfly с Макс Кавалера, София
•Smokie – 8 юли, Бургас и 9 юли, Варна
•9 юли – King Buffalo, София
•11 юли – Midalidare, Могилово – Tungsten, Brainstorm, Orden Ogan, Manowar
•12 юли – Midalidare, Могилово – Triumpher, Elevenking, Heat, Майкъл Шенкер, W.A.S.P.
•12 юли – The Dandy Warhols и The Murder Capital, София
•13 юли – Midalidare, Могилово – Twilight Force, Kissin Dynamite, Флор Янсен, Доро Пеш, Алис Купър (с Нита Строс)
•18 юли – Conspiracy, София
•20 и 21 юли – Dream Theater, Пловдив
•21 юли – Guns’n’Roses, Public Enemy, София
•22 юли – Джо Сетриани и Стиви Вай, София
•25 юли – Hills of Rock, Пловдив – Rise Of The Northstar, Landmvrks, Extreme, Skunk Anansie, Gojira
•26 юли – Hills of Rock, Пловдив – As Everything Unfolds, Wolfmother, Fear Factory, Sepultura, Machine Head
•26 юли – Джеф Скот Сото, Тутракан
•27 юли – Hills of Rock, Пловдив – Vukovi, Static-X, While She Sleeps, Mastodon, The Smashing Pumpkins
•30 юли – Oranssi Pazuzu, София
Източник: Offnews.bg
Култура
Реставрацията е на път да погуби уникална сграда на Художествената академия
Шумно обществено недоволство предизвика проектът за разширение и реконструкция на северната част от Националната художествена академия (НХА). Причина за възмущението е събарянето на сграда, предназначена за Галерия на изобразителните изкуства от 1937 г., с автор арх. Виктория Ангелова-Винарова. Опасенията са, че поредна историческа сграда ще бъде погубена, а целият архитектурен ансамбъл в тази част от центъра на София – нарушен с „кръпка“.
Какво се строи
Проектът за реконструкция на „Северната сграда“ на НХА е възложен в далечната 19.11.2008 г. и одобрен през 2012 г.. От тогава досега НХА прави опити да го реализира, като през 2023 г. е възложена неговата преработка с цел съответствие с актуалните стандарти и норми. В тази сграда – откъм улица „Оборище“ – се помещават ателиета по живопис, стенопис, скулптура и графика. Уникални и характерни са и нейният интериор, и вътрешното оформление на помещенията.
Опасенията са, че всичко това отива под багерите и ще бъде запазена единствено конструкцията на високото извито стълбище.
От НХА настояват, че проектът е напълно законен и съгласуван. Не коментират обаче естетическата страна и загубата на архитектурна стойност и наследство.
„Строителните дейности по проекта „Разширение и реконструкция (преустройство, пристрояване и надстрояване) на Северната сграда на Националната художествена академия – ЕТАП II“ вървят по първоначално разписания и обявен проектен план, съгласуван и одобрен от всички контролни държавни органи. В двора на НХА е монтиран строителен кулокран за извършване на същинската част от изпълнение на проекта“, обясняват от Академията.
„Фирмата изпълнител, под ежедневен и пряк надзор, подготвяше безопасното отделяне на пристройката откъм Храм-паметник „Св. Александър Невски“ от основния исторически корпус на сградата. Предстои укрепване на фасадни стени и изграждане на нов корпус. Северната сграда на ул. „Шипка“ 1 е в лошо състояние и е в разрез със съвременните екологични изисквания. Ръководството на Академията запазва и съхранява исторически артефакти – първите керамични плочки, положени в сградата. С помощта на катедрите „Реставрация“ и „Резба“ са запазени и реставрирани произведения в техниката сграфито, вековните врати на скулптурните ателиета, както и емблематичната вита стълба в Северната сграда“, се допълва в становището.
Роля за недоволството изиграха и стари визуализации на стъклени сгради, разпространени в социалните мрежи. Проектът обаче е преработен миналата година и вече изглежда различно:
Той предвижда Северното крило да бъде реновирано, като фасадата и разпределението се запазват, но се добавят нова пристройка откъм ул. „Оборище“ и асансьор. Сградата ще бъде надстроена с две нива с нови ателиета и зали, конструкциите ще се подменят, а главното стълбище ще се запази като експозиционно пространство. При изкопните работи ще има археологически надзор, за да се защитят евентуални находки под земята (сключен е договор с Регионален исторически музей – София).
Северната сграда на Националната художествена академия откъм ул. „Оборище“ е паметник на българското културно наследство и е част от централния академичен корпус на НХА, но не притежава статут на недвижима културна ценност. Това е първата сграда, собственост на Академията, обясняват от специализирания citybuild.bg.
OFFNews изпрати допитване до Националния институт за недвижимо културно наследство за потвърждение и за становище. Очакваме отговор.
За проекта за реконструкция изказа мнение и аниматорът Теодор Ушев. който го нарече „недоразумение“.
„София нямаше шанса да се сдобие с нито една интересна, модерна, концептуално чиста сграда, която да допълва вече съществуващата архитектура, а не да я превръща в битак.
Щели да запазят витата стълба, моля ви се. Този акт би имал смисъл, само ако тя се превърне в център на сградата и се вижда отвсякъде, пише той във Фейсбук. – Но с мутри начело на държавата – толкова.“
Снимка: Изчезваща София/Фейсбук
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори