Присъединяването на България към еврозоната ще се отрази положително както на икономиката, така и на хората, на бизнеса и на цялата държава, заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в интервю за БНТ.

„На 1 януари 2026 г. след евентуалното присъединяване в еврозоната България ще се събуди с приблизително 2 млрд. по-богата“, каза той и допълни, че със сигурност икономиката и гражданите ще спрат да губят приблизително 1 млрд. лева (годишно – бел. ред.) от превалутиране.

Министърът отбеляза, че у нас оперират близо половин милион малки и средни предприятия, които поддържат сметки в две валути, а отпадането на този ангажимент ще им спести средства.

С влизането във валутния съюз се очаква и повишаване на кредитния рейтинг на страната ни.

Петър Дилов каза още, че бизнесът осъзнава ползите от еврото и подкрепя напълно присъединяването на България в публични изказвания.

По отношение на това какви инвеститори може да привлече страната ни, министърът посочи, че тенденцията към инвестиции във високи технологии остава, защото имаме добре подготвени кадри в сектора, очакват се и вложения в отбранителната индустрия. 

България няма да бъде пряко засегната от наложените мита от САЩ поради ниския обем на стокообмен и на износ, каза още той.

По думите му 64 процента от износа ни е концентриран в държави членки на Европейския съюз и можем да очакваме косвени ефекти от преструктуриране на веригите на доставки. „Данните, с които разполагаме, са, че въпреки въвеждането на митнически тарифи, продуктите, които България изнася, продължават да бъдат конкурентоспособни, защото и другите страни членки също са засегнати от митническите тарифи“, коментира министър Дилов.

Източник: БТА

Водните запаси на Ирак са на най-ниското равнище от 80 години насам на фона на намаляването на нивото на реките Тигър и Ефрат след сухия дъждовен сезон, предаде Франс прес. 

Осигуряването на вода е основен проблем в страната с 46 милиона души население, която преживява сериозна екологична криза поради изменението на климата, сушата, повишаването на температурите и намаляването на валежите. 

Властите обвиняват за изострянето на проблема и язовирите, построени в съседните Иран и Турция по горното течение на реките Тигър и Ефрат, които от хилядолетия напояват Ирак. 

„Летният сезон би трябвало да започне с поне 18 млрд. куб. м. запаси, но ние имаме само около 10 млрд. куб. м. Миналата година стратегическите ни резерви бяха по-добри – два пъти по-големи от това, с което разполагаме сега“, посочи говорителят на министерството на водните ресурси Халед Шамал.

Резервите не са били толкова ниски от 80 години, допълни той, уточнявайки, че това се дължи най-вече на намаления дебит на двете могъщи някога реки. 

По думите му оскъдните валежи през тази зима и ниските нива на водата от топенето на снеговете са влошили ситуацията в Ирак, определян от ООН като една от петте страни в света, най-уязвими от някои последици на климатичните промени. 

Недостигът на вода е принудил много земеделски производители в Ирак да изоставят земите си, а властите са намалили силно селскостопанските дейности, за да осигурят достатъчно питейна вода.

Водата е източник на напрежение между Ирак и Турция, която настоява Багдад да разработи ефективни планове за управление на водите.

През 2024 г. Ирак и Турция подписаха 10-годишно рамково споразумение, насочено най-вече към инвестиции в проекти, които да осигурят по-добро управление на водните ресурси.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА