Икономика
С малко повече от процент по-ниски са цените на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци на борсите у нас тази седмица, по данни на ДКСБТ

Продължава спадът в цените на зеленчуците на борсите в страната, както и на други основни хранителни продукти, показват данните в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 1,04 процента до 2,307 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.
Цените на почти всички зеленчуци, наблюдавани от ДКСБТ, бележат спад тази седмица. Най-значителен е той при пресните картофи – с 28,7 на сто до 2,50 лева за килограм. При останалите картофи разликата е с 3,04 на сто надолу до 1,37 лева за килограм. Голямо понижение се наблюдава също в цените на краставиците – с 15,9 на сто до 1,88 лева за килограм, и зелето – с 14,2 на сто до 1,60 лева за килограм. Следват репите, които са по-евтини с 6,2 на сто до 0,88 лева за брой, зеленият пипер – с 12 на сто надолу до 4,02 лева за килограм, и зелената салата – с 9,03 на сто надолу до 0,88 лева за брой. По-ниски са цените на доматите – с 5,7 на сто до 2,50 лева за килограм, и зрелия лук кромид – с 5,4 на сто до 1,29 лева за килограм. Морковите остават на цена от 1,31 лева за килограм.
При плодовете има ръст в цената на ябълките – с 6,9 на сто до 2,18 лева за килограм, и лимоните – с 5,51 на сто до 3,08 лева за килограм. По-евтини са ягодите – с 4,5 на сто до 5,45 лева за килограм. Бананите се продават по 2,83 лева за килограм, както и през миналата седмица.
Цените на кравето сирене и на кашкавала тип „Витоша“ се понижават минимално, съответно с 0,3 на сто до 11,38 лева за килограм и с 0,9 на сто до 18,46 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,6 на сто до 1,39 лева за кофичка от 400 гр. Прясното мляко се продава по 2,43 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) добавя 1,6 на сто и се предлага по 3,21 лева за брой.
Замразеното пилешко месо поскъпва с цели 52,2 на сто до 10,20 лева за килограм, а яйцата (размер М) остават на същата цена от миналата седмица – 0,34 лева за брой на едро.
Цената на ориза се понижава с 0,9 на сто и става 3,31 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 скача с 2 на сто до 1,51 лева за килограм. Олиото поскъпва с 3,7 на сто до 3,27 на лева за литър, и захарта – с 3,3 на сто до 1,87 лева за килограм. Цената на зрелият фасул също расте – с 1,4 на сто до 4,34 лева за килограм, и на лещата – с 0,5 на сто до 4,35 лева за килограм.
Източник: БТА
Икономика
Пакистан отделя 2000 мегавата електроенергия за добив на биткойни и центрове за данни

Пакистан ще отдели 2000 мегавата електроенергия за първата фаза на национална инициатива за захранване на центрове за добив на биткойни и центрове за данни, използващи изкуствен интелект, предаде Ройтерс.
Насочването на мощности към криптосектора и високите технологии е част от плановете на Исламабад да използва излишен капацитет за производство на енергия за добив на биткойни и ИИ технологии.
Бързото разрастване на соларната енергия допълнително усложни ситуацията в енергийния сектор на страната, който е изправен пред редица предизвикателства, като все повече потребители се обръщат към алтернативни енергийни източници, за да намалят разходите си.
Начело на инициативата е Пакистанският криптосъвет (PCC) – орган, подкрепян от правителството, който е част от по-широка стратегия за използване на излишъка от електроенергия, създаване на работни места във високотехнологични сектори и привличане на чуждестранни инвестиции, заявиха от финансовото министерство на страната.
Отпускането на електроенергия е първият етап от по-широкообхватна, многоетапна програма за внедряване на цифрова инфраструктура, допълни ведомството.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Отлагането на либерализацията на пазара на ток за бита блокира реформата и задържа развитието, смята председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев

Решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата поражда сериозни въпроси относно бъдещето на енергийната реформа в България. Това заяви в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на „АмонРа Енерджи“. Той коментира приетите на второ четене промени в Закона за енергетиката, според които битовите потребители остават на регулирания пазар на ток за неопределено време. По думите му вместо да се насърчи конкуренцията и да се даде възможност на потребителите да избират по-добри условия, това решение блокира развитието на пазара и забавя дългоочаквани промени. Според него новите механизми за компенсация, макар и създадени с цел защита на битовите потребители, често се оказват тромави, неефективни и натоварени с излишна административна тежест.
Председателят на БАСЕЛ смята, че предвидените в закона доклади от страна на КЕВР като средство за мониторинг също не са достатъчни, за да се гарантира прозрачен и устойчив преход. В този контекст, по негови думи, постигането на баланса между защита на потребителите и изграждане на реална конкуренция остава едно от ключовите предизвикателства пред енергийния сектор у нас. „Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите“, коментира Димитър Белелиев за БТА.
Следва цялото интервю:
Как оценявате решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата?
– Абсолютно неправилно забавяне. Това блокира необходимата реформа, задържа развитието на пазара и оставя домакинствата без избор и възможност за по-добри условия.
Как би могъл да се отрази новият механизъм за компенсиране на битовите потребители върху електроразпределителните дружества и върху пазара като цяло?
– Механизмът създава излишна административна тежест и допълнителни разходи, без да допринася съществено за стабилизиране на пазара. Това забавяне на реалната либерализация намалява мотивацията за ефективност както при доставчиците, така и при потребителите.
В закона се предвижда ежегоден доклад от КЕВР за готовността на пазара. Смятате ли, че подобен механизъм е достатъчен, за да се гарантира плавен и прозрачен преход към пълна либерализация в бъдеще?
– За съжаление КЕВР често се влияе от политически съображения, а не от технико-икономически анализи. Сам по себе си докладът не е достатъчен – нужен е реален контрол, яснота и участие на независими експерти.
Какви аспекти според Вас е важно да се вземат предвид при определянето на модела за ценообразуване на електроенергията за битовите потребители?
– Чистият пазарен механизъм е най-ефективният начин за решаване на проблемите в сектора. Когато цените се определят свободно на база търсене и предлагане, се създават реални стимули за производителите и доставчиците да бъдат по-ефективни, а за потребителите – да използват енергията по-отговорно.
Какво е Вашето мнение по отношение на критиките към модела на компенсиране и възприема ли се той като устойчив и прозрачен от гледна точка на бизнеса и потребителите?
– Моделът е сложен за разбиране, което затруднява както бизнеса, така и потребителите. Колкото по-прост е един механизъм за компенсиране, толкова по-добре работи на практика. Не смятам, че този модел е устойчив, тъй като не стимулира крайните потребители да предприемат активни действия за намаляване на консумацията.
Какви според Вас са основните предизвикателства и възможности пред българския енергиен пазар в контекста на баланса между защита на потребителите и развитие на конкурентна среда?
– Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите. Той трябва да бъде напълно освободен, защото иначе се нарушава балансът му и проблемите се задълбочават. Ако държавата иска да подпомогне уязвими групи, това трябва да става чрез социални механизми, а не чрез намеса в пазарния механизъм.
––––-
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на СД на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД и основател на „АмонРа Енерджи“ АД. Той е и председател на Контролния съвет на КРИБ, председател на УС на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество, както и член на УС на „Научно-технически съюз на енергетиците в България“. От края на миналата година е почетен консул на Румъния в Пловдив.
Д-р инж. Димитър Белелиев има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. До 2010 г. е изпълнителен директор на „Техенерго“ АД. От 2007 г. до 2010 г. е председател на Надзорния съвет на „Енергоремонт холдинг“ АД, а от 2003 до 2007 г. е председател на Съвета на директорите на „Енергоремонт Варна“ АД и „Енергоремонт Русе“ АД. Той е магистър по икономика със специалност „Енергиен бизнес“ от УНСС в София, има и докторска степен на тема „Оценка на енергийната сигурност на България“. Автор е на редица публикации за енергийната сигурност.
Източник: БТА
Икономика
САЩ се отказват от едноцентовите монети

След повече от 230 години САЩ се отказват от едноцентовите монети, съобщава германското списание „Шпигел“.
От догодина „пенита“ вече няма да се пускат в обращение, като последната поръчка за заготовки на монети вече е направена.
Спирането на най-малката американска монета, изработена от сплав от цинк и мед, се подкрепя както от Републиканската, така и от Демократическата партия и се дължи най-вече на разходите за производството й. През последните десет години те са нараснали от 1,3 цента на монета до 3,69 цента. Очаква се спирането на монетата да спести на хазната 56 милиона долара годишно.
Министерството на финансите във Вашингтон обяви по-рано тази седмица, че последната поръчка за заготовки е била направена този месец и от началото на 2026 г. монети с този номинал повече няма да бъдат пускани в обращение.
По данни на финансовото ведомство в момента в обращение са около 114 милиарда монети по 1 цент. Тази монета е емитирана за първи път от правителството на САЩ през 1793 г., а от 1909 г. насам на нея е изобразен бившият президент на САЩ Ейбрахам Линкълн.
През февруари тази година президентът Доналд Тръмп нареди на министъра на финансите Скот Бесънт да прекрати производството на едноцентовите монети. В бъдеще сумите трябва да бъдат закръгляни нагоре или надолу до най-близката стойност, завършваща на 5 цента.
Бъдещето на монетата от 1 цент предизвиква спорове и в еврозоната, както и в някои държави като Финландия.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
НЕК получи Акт 16 за хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ „Чаира“, съобщиха от компанията
-
Бизнеспреди 1 седмица
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Спортпреди 6 дни
Димитър Димитров и Паленсия постигнаха първа победа в плейофите в испанската баскетболна втора дивизия
-
Икономикапреди 7 дни
Енергийната система на България показа, че е гарант за сигурността на електроенергийните мрежи у нас и на Балканите, каза министър Жечо Станков след съобщения за прекъсвания в региона
-
Бизнеспреди 5 дни
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Балканипреди 6 дни
Проевропейски кандидат спечели ключови президентски избори в Румъния, смятани за избор между Изтока и Запада
-
Спортпреди 1 седмица
Кристъл Палас спечели първи трофей в 164-годишната си история след победа над Манчестър Сити във финала за Купата на Англия
-
Политикапреди 7 дни
Асен Василев за протестиращите в градския транспорт: Не трябва да получават субсидия