Продължава спадът в цените на зеленчуците на борсите в страната, както и на други основни хранителни продукти, показват данните в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 1,04 процента до 2,307 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

Цените на почти всички зеленчуци, наблюдавани от ДКСБТ, бележат спад тази седмица. Най-значителен е той при пресните картофи – с 28,7 на сто до 2,50 лева за килограм. При останалите картофи разликата е с 3,04 на сто надолу до 1,37 лева за килограм. Голямо понижение се наблюдава също в цените на краставиците – с 15,9 на сто до 1,88 лева за килограм, и зелето – с 14,2 на сто до 1,60 лева за килограм. Следват репите, които са по-евтини с 6,2 на сто до 0,88 лева за брой, зеленият пипер – с 12 на сто надолу до 4,02 лева за килограм, и зелената салата – с 9,03 на сто надолу до 0,88 лева за брой. По-ниски са цените на доматите – с 5,7 на сто до 2,50 лева за килограм, и зрелия лук кромид – с 5,4 на сто до 1,29 лева за килограм. Морковите остават на цена от 1,31 лева за килограм.

При плодовете има ръст в цената на ябълките – с 6,9 на сто до 2,18 лева за килограм, и лимоните – с 5,51 на сто до 3,08 лева за килограм. По-евтини са ягодите – с 4,5 на сто до 5,45 лева за килограм. Бананите се продават по 2,83 лева за килограм, както и през миналата седмица.

Цените на кравето сирене и на кашкавала тип „Витоша“ се понижават минимално, съответно с 0,3 на сто до 11,38 лева за килограм и с 0,9 на сто до 18,46 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,6 на сто до 1,39 лева за кофичка от 400 гр. Прясното мляко се продава по 2,43 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) добавя 1,6 на сто и се предлага по 3,21 лева за брой.

Замразеното пилешко месо поскъпва с цели 52,2 на сто до 10,20 лева за килограм, а яйцата (размер М) остават на същата цена от миналата седмица – 0,34 лева за брой на едро.

Цената на ориза се понижава с 0,9 на сто и става 3,31 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 скача с 2 на сто до 1,51 лева за килограм.  Олиото поскъпва с 3,7 на сто до 3,27 на лева за литър, и захарта – с 3,3 на сто до 1,87 лева за килограм. Цената на зрелият фасул също расте – с 1,4 на сто до 4,34 лева за килограм, и на лещата – с 0,5 на сто до 4,35 лева за килограм. 

Източник: БТА

Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody’s) днес повиши перспективата за кредитния рейтинг на Италия до „положителна“, давайки подкрепа на усилията на премиера Джорджа Мелони да сложи в ред държавните финанси, информира Ройтерс. 

Същевременно рейтингът на страната е оставен без промяна на ниво „Baa3“. 

Повишаването на рейтинга се дължи на по-доброто от очакваното фискално представяне миналата година и стабилната политическа среда, което подпомага плановете на италианското правителство. 

„Положителната перспектива се подкрепя и от стабилния пазар на труда, стабилните финанси на домакинствата и предприятията и здравия банков сектор“, се посочва в доклада на „Мудис“.

Министърът на икономиката на Италия Джанкарло Джорджети приветства преразглеждането на перспективата. 

„Оценката на „Мудис“ е резултат от сериозната и тиха работа, която вършим от началото на мандата на правителството“, посочи Джорджети в изявление.

Миналия месец конкурентната рейтингова агенция „Ес енд Пи“ (S&P) неочаквано повиши оценката си за Италия от „BBB“, само няколко дни след като правителството на Мелони понижи прогнозата си за растежа на италианската икономика през 2025 г. от 1,2 на сто до 0,6 на сто. 
 
Въпреки очаквания слаб растеж и перспективите, помрачени от несигурността, възникнала заради митата на САЩ, Рим потвърди предишните си цели за бюджетния дефицит, като прогнозира дефицит от 3,3 на сто от БВП през тази година и 2,8 на сто през 2026 г.

Държавният дълг на Италия, който е вторият по големина в еврозоната след гръцкия като съотношение от БВП, се очаква да бъде 136,6 на сто от БВП през тази година, което е незначително понижение спрямо поставената през септември цел от 136,9 на сто. 

Източник: БТА

Преплитането на различни фактори като климат, туризъм и селскостопанска политика превръща намирането на най-популярната зърнена култура за японците в сериозен проблем, а повишаването на цените не спира, пише в. „Кориере дела сера“.

Оризът има ключова роля в японската кухня, той е основна храна, която се консумира всеки ден за закуска, обяд и вечеря и е компонент на популярни продукти като саке (традиционна японска алкохолна напитка – бел. ред.), мочи (японски сладки с пълнеж – бел. ред.) и оцет. През последните месеци намирането на ориз по рафтовете на супермаркетите става все по-трудно, а цените достигнаха безпрецедентни нива: 5-килограмов чувал ориз струва над 4200 йени (около 26 евро), което е два пъти повече от миналогодишната му стойност, по данни на обществената телевизия Ен Ейч Кей. Повишаването на цените продължава вече поне 17 седмици и накара някои супермаркети да ограничават количеството, което всеки клиент може да купи. Проблемът обаче не е само от икономически характер, той засяга хранителната идентичност на страната и подхранва недоволството на потребителите и земеделските производители.

Непосредствени причини: екстремни горещини и туризъм

Реколтата от 2023 г. беше сериозно засегната от необичайно горещо лято, когато рекордните температури нанесоха поражения на много култури и намалиха добивите. Друг фактор, който също допринася за кризата с ориза, е туризмът. След години на ограничения Япония отново отвори границите си и милиони посетители се завърнаха в ресторантите, риоканите (традиционен японски хан – бел.ред.)  и изакая – заведение, подобно на ирландските пъбове – бел.ред.) Вътрешното потребление на ориз се е увеличило, точно когато предлагането се свива. Според много експерти обаче, пише италианското издание, коренът на проблема се крие другаде, в един политически избор, продължаващ над петдесет години.

Една различна селскостопанска политика

Докато правителствата в Европа и САЩ субсидират фермерите, за да им помогнат да произвеждат, дори когато пазарът е наситен, Япония прави точно обратното. От 70-те години на миналия век японската държава плаща на фермерите да отглеждат по-малко ориз. Механизмът, известен като gentan, предвижда държавни субсидии за тези, които намаляват площта, на която се отглежда ориз. Целта? Да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат високи цени и да се гарантират прилични доходи на земеделските производители. Тази стратегия, разработена за един друг тип икономика, вече показва своите лимити. Според „Ню Йорк таймс“  Япония продължава да харчи милиарди долари всяка година, за да поддържа система, която днес само задълбочава недостига.

Сектор в криза

Последиците от тази политика влияят и върху демографския състав на работещите в селскостопанския сектор. Средната възраст на оризопроизводителите е около 71 години. Между 2015 г. и 2020 г. общият брой на земеделските стопани е намалял с 25 на сто. Новите поколения не се интересуват от дейност, възприемана като нерентабилна и задушавана от бюрократични ограничения. Всъщност много оризови полета са изоставени или се използват за други цели. Несигурността е значителна и сред тези, които все пак остават в сектора. 

Недоволството на фермерите и плахите действия на правителството

През март 2025 г. над 4000 фермери протестираха срещу политиката на правителството в Токио. „Ние отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си“, пишеше на плакатите им. Някои от тях обикаляха с тракторите си около столичните небостъргачи. В опит да стабилизира цените правителството реши да продаде част от стратегическите резерви от ориз, които обикновено са предназначени за извънредни ситуации, и на пазара бяха пуснати над 140 000 тона от зърнената култура. Само малка част достигна обаче до магазините. Освен това за първи път от 1999 г. Япония внесе ориз от Южна Корея и макар че става въпрос само за 22 тона, решението бележи промяна в курса на страната, която е враждебно настроена в исторически план към вноса на този хранителен продукт поради много високите мита. Разходите за живот, особено тези за храна, се превръщат в ключов въпрос в навечерието на изборите за Камарата на съветниците (горната камара на японския парламент- бел. ред.), насрочени за юли. Новоназначеният премиер Шигеру Ишиба ще трябва да се изправи пред все по-критичното обществено мнение, а настоящите трудности са отзвук от предишни политически кризи. През 2007 г. обещанието за премахване на системата за намаляване на производството беше един от козовете на опозицията, заради който Либерално-демократическата партия загуби временно мнозинството си. Историята може да се повтори.

Междувременно тревогата сред потребителите нараства. Проучване, проведено от Института за икономически изследвания в Гунма, цитирано от италианския вестник „Месаджеро“, показва, че около една трета от домакинствата в префектурата вече са намалили покупките си на ориз, а 80 на сто изразяват загриженост за цените и бъдещите наличности. Над 90 на сто от анкетираните са заявили, че редовно готвят ориз, потвърждавайки централната роля, която тази храна продължава да играе в японската диета.

Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, решаващо за развитието на ситуацията ще бъде наличието на ориз след Златната седмица – празнична седмица през май. Ако обемите на пазара не се увеличат видимо, това може да означава, че дистрибуторите работят с изключително ограничени запаси. В такъв случай връщането към нормалното състояние може да отнеме повече време от очакваното.

Източник: БТА