Според лидера на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис законопроектът ще лиши поне 13.7 млн. души от здравна застраховка и ще „вземе храна от устата на деца, инвалиди, ветерани и възрастни американци“ заради съкращенията на помощите за храна. Той заяви, че мерките са „атака срещу икономиката“, както и „най-големите данъчни облекчения за милиардери в американската история“. Майк Джонсън от своя страна нарече прокарването на документа „повратна точка в историята на САЩ“. Той твърди, че демократите, които се противопоставят на законопроекта, са гласували за „най-голямото данъчно увеличение в американската история“.

Инвеститорите внимателно следят дебатите по данъчния закон заради опасенията относно растящия фискален дефицит на САЩ. По данни на Комитета за отговорен федерален бюджет законодателството ще увеличи националния дълг с над 3.3 трлн. долара през следващото десетилетие, като ще вдигне федералния правителствен дълг, дължан от обществото, от около 98% от БВП на около 125%.

Откъде ще дойде съкращаването на разходите

Законопроектът ще направи постоянни данъчните мерки от първия мандат на Тръмп, включително орязването на личния данък върху дохода, които иначе щяха да изтекат в края на 2025 г. Също така се предвижда намаляване на данъците върху бакшишите и извънредния труд, както и увеличаване на финансирането за сигурността по границата.

Републиканците се опитват да намалят разходи чрез законопроекта, като съкращават почти 800 млрд. долара от американската здравна програма за хора с ниски доходи Medicaid, както и още стотици милиарди от програмата за помощи за храна и данъчните кредити за чиста енергия.

Източник: Капитал

Но това не е само бедствие за палестинците. Израел се сблъсква с нарастваща международна изолация, а натискът върху Нетаняху да спре войната в Газа се засилва. „Тел Авив също плаща цена за действията си. Разширената офанзива би застрашила живота на израелските заложници, допълнително би подкопала опетнената репутация на страната и би задълбочила вътрешните разделения“, пише Financial Times. Според Джули М. Норман, близкоизточен експерт от RUSI, новият план на Нетаняху за Газа, обявен на 5 май, потвърждава опасенията, че разрастването на териториалния контрол не е просто краткосрочна военна тактика, а дългосрочна окупация. „Това само ще донесе повече страдание за палестинците, по-малко сигурност за Израел и по-голяма нестабилност в региона“, обобщава тя в анализ за The Conversation.

Взаимосвързана сигурност

Израел никога няма да има устойчива сигурност, докато палестинците също не се почувстват сигурни в своя държава. „Докато отрича правото на палестинците за самоопределяне, израелското правителство с подкрепата на много израелски партии и голяма част от израелското общество продължават да настояват за бъдеще, в което за Израел никога няма да има истински мир. Тъжният пример за това се прояви на 7 октомври 2023 г. (нападението на „Хамас“ срещу Израел – бел. ред.). Устойчивото бъдеще ще дойде единствено когато израелската общественост и управление решат, че техният интерес в сигурността се намира в прекратяването на окупацията и разрешаването на конфликта с палестинците, а не в поддържането на окупацията и изгонването на палестинците от дома им“, казва пред „Капитал“ Хю Ловат, анализатор на Близкия изток от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Устойчивото бъдеще ще дойде единствено когато израелската общественост и управление решат, че техният интерес в сигурността се намира в прекратяването на окупацията и разрешаването на конфликта с палестинците.

В интервю за британската ВВС бившият премиер на Израел Ехуд Олмерт твърди: „Само вътрешен и международен политически натиск ще накара израелското правителство да се откаже от възобновената офанзива в Газа.“ Според него отпорът, който среща Нетаняху, „не е незначителен“, но все още „не е достатъчен“. И е възможно „балансът да бъде наклонен“ от американския президент Доналд Тръмп.

През седмицата Франция, Великобритания и Канада излязоха с остро съвместно изявление, в което осъждат израелските военни действия, като призовават Тел Авив да прекрати своето „възмутително“ настъпление в Газа и „незабавно да позволи влизането на хуманитарна помощ“. Трите страни настояват за освобождаване на останалите заложници и посочват, че след атаката на 7 октомври Израел „е имал правото да се защити, но тази ескалация е напълно непропорционална“.

Източник: Капитал

Засега фаворит за премиерския пост е временно изпълняващият длъжността президент – Илие Болоджан, но крайното решение ще зависи от останалите формации. Особено важна е позицията на Социалдемократическата партия (PSD), която е най-голямата в парламента, но все още не е решила дали ще остане в управлението или ще премине в опозиция. Крайнодясната AUR на Симион вече обяви, че ще бъде в опозиция, което не е изненада.

Дан признава, че представянето на новата власт ще е ключово, за да се предотврати победа на крайната десница на следващите парламентарни избори, насрочени за 2028 г. „Разбирам петте милиона избиратели“, които гласуваха за Симион. Причините им не са идеологически, а икономически и социални“, казва той.

В същото време, финансовата несигурност след първия тур на изборите вече оказва натиск върху пазарите, като румънската лея рязко отслабна спрямо еврото и достигна курс от 5 към 1. Правителството среща трудности и при набирането на средства от международните пазари, а рейтинговите агенции предупредиха, че страната е на ръба на понижението до спекулативно ниво.

„Трябва да признаем, че румънската държава обеща много неща, които не изпълни“, казва Дан. Той добавя, че корупцията, лошото управление и нарастващото неравенство в доходите са сред факторите, които пораждат недоволство срещу политическия елит. А „много от политиците от старите партии вече разбират, че трябва да се променят.“

Източник: Капитал