Свят
Европейски нюзрум: Изборите в Румъния и Полша дават отдих на ЕС, но крайната десница се представя силно

Докато крайнодесни, националистически и евроскептични партии набират подкрепа сред европейските избиратели, изборите по източния фланг на Европейския съюз дават основания за надежда на проевропейските сили на фона на продължаващи геополитически предизвикателства, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
ЕС реагира с облекчение тази седмица след ключови президентски избори в две държави на източния си фланг – в Полша и Румъния – белязани от ожесточено противопоставяне между проевропейски и евроскептични кандидати.
Изборите в двете страни членки на ЕС се проведоха в напрегнат момент за Европа: руската инвазия в Украйна продължава, отношенията със САЩ са обтегнати, а крайнодесните популисти печелят позиции.
„Ако погледнете страните наблизо – Германия, Франция, Великобритания – крайната десница печели навсякъде, възползвайки се от социалните проблеми“, каза 24-годишният полски студент Кацпер Карвацки за АФП по време на гласуването в Полша.
Европейските столици наблюдават с тревога възхода на крайната десница през последните години. В Париж, например, френският президент Еманюел Макрон се зарече да не допусне „екстремисти“ на власт – основният му съперник е партията на Марин Льо Пен „Национален сбор“, която вече е най-голямата в парламента на Франция.
През март Льо Пен беше осъдена за злоупотреба с фондове на ЕС чрез фалшиви длъжности в Европейския парламент и ѝ беше забранено да се кандидатира за президентските избори във Франция през 2027 г. Тя отрича вината си и обжалва решението.
В Германия – най-голямата икономика в ЕС – консервативните християндемократи (ХДС), водени от канцлера Фридрих Мерц, спечелиха изборите през февруари. Макар и ХДС да е в коалиция със сестринската партия ХСС и социалдемократите на бившия канцлер Олаф Шолц, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) завърши на второ място и вече е втората по големина парламентарна сила.
Избирателният процес все по-често става мишена на руска намеса, целяща да подкопае изборите или да подпомогне прокремълски евроскептични кандидати.
Последните избори в Полша и Румъния обаче сочат, че проевропейските партии запазват подкрепа въпреки значителния възход на националистически сили в целия континент.
Румъния: Центристка победа възпира възхода на национализма
Новият президент на Румъния, Никушор Дан, е изправен пред трудната задача да обедини дълбоко разделена нация след напрегнат балотаж, като Брюксел и други европейски съюзници приветстваха победата на центриста.
В балотажа независимият кандидат Дан победи десния националист Джордже Симион, лидер на „Алианс за обединение на румънците“. Дан спечели с 53,6% от гласовете, докато Симион събра 46,4%.
Изборите бяха повторение на вота от ноември миналата година, когато проруския кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур, разчитайки главно на кампания в ТикТок. Но Конституционният съд анулира вота поради нередности и подозрения за руска намеса, като забрани на Джорджеску да се кандидатира отново.
Изборите бяха определящи за бъдещето на Румъния – дали ще запази прозападния си курс или ще поеме към суверенизъм и възход на национализъм в стил Тръмп. В Румъния президентът представлява страната на срещи на ЕС и НАТО и назначава ключови длъжности, включително премиера.
Победата на Дан беше приветствана от европейските съюзници на Румъния, включително председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Марк Рюте, президента Макрон и украинския президент Володимир Зеленски.
Румънците се борят с висока инфлация в най-задлъжнялата страна в ЕС, а разочарованието от политическата класа, управляваща от 1989 г., е високо.
Румъния разполага с огромни газови резерви, които може да я направят най-големия производител на газ в Европа. Потокът се очаква да започне през 2027 г.
В съседна Молдова проевропейската президентка Мая Санду призова молдовците с румънско гражданство – около четвърт от населението по данни от 2021 г. – да гласуват за Дан, който спечели близо 88% от румънския вот в Молдова.
Полша: Варшава се готви за решаващ балотаж
В Полша проевропейският лагер също води леко след първия тур на президентските избори, но крайната десница се представи силно с двамата си кандидати – евроскептичния милионер Славомир Менцен и ултранационалиста евродепутат Гжегож Браун.
Досега кампанията бе доминирана от външнополитически теми и сблъсък между различни визии за ролята на Полша в ЕС и отношенията ѝ със САЩ.
В неделя проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски от центристката коалиция „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск спечели с 31,36%.
Тшасковски е изявен привърженик на ЕС, с докторат по темата и опит в преговорите по присъединяването на Полша към ЕС. Обеща да либерализира законите за абортите и да защитава правата на ЛГБТ хората. Бил е съветник в Европейския парламент и вицепрезидент на ЕНП.
Карол Навроцки – 42-годишен историк и политически аутсайдер, подкрепян от дясната партия „Право и справедливост“ (ПиС) – събра 29,54%.
Навроцки води кампания под лозунга „Полша първа, поляците първи“, като критикува привилегиите за близо 1 милион украински бежанци в страната. Въпреки това обеща подкрепа за Украйна.
Бившата управляваща партия ПиС често беше в конфликт с ЕС за върховенството на закона.
Крайнодесният кандидат Менцен („Конфедерация“) завърши трети с 14,8%, а Браун получи около 6%.
Поляците ще гласуват на балотаж между Тшасковски и Навроцки на 1 юни.
Победа за Тшасковски ще даде тласък на центристкото правителство на Доналд Туск, в противоборство с президента националист Анджей Дуда.
Победа за Навроцки може да доведе до политическа блокада в страната с 38 милиона жители.
Полският президент е главнокомандващ, ръководи външната политика и има право да налага вето върху закони.
Източник: БТА
Свят
Началникът на канцеларията на Зеленски е имал разговор с европейски съветници по сигурността, съобщи украинското президентство

Началникът на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски – Андрий Ермак, е имал телефонен разговор с национални съветници по сигурността на европейски сили, предаде Укринформ, като се позова на съобщение на украинското президентство.
“Началникът на канцеларията на президента на Украйна Андрий Ермак имаше телефонен разговор с националния съветник по сигурността на премиера на Великобритания – Джонатан Пауъл, със съветника по външната политика и сигурността на федералния канцлер на Германия – Гюнтер Заутер, с дипломатическия съветник на президента на Франция – Еманюел Бон, с дипломатическия съветник на председателя на италианския Министерски съвет на Италия – Фабрицио Саджо“, се казва в изявлението.
По време на разговора Ермак е предоставил последната информация, свързана с размяната на военнопленници между Украйна и Русия, оповестявайки, че 390 украинци – 270 военнослужещи и 120 мирни жители – са се завърнали у дома. Това е бил първият етап от споразумението от преговорите в Турция за формулата 1000 за 1000 при размяната на военнопленници, допълва Укринформ.
Ермак изказа благодарността си на страните от ЕС и на Великобритания за одобрението на нови санкции за Русия, насочени срещу така наречения „сенчест флот“ и военнопромишления комплекс.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Полицейски началник предупреди за нарастване на крайнодясната радикализация сред младежите в Германия

Ръководителят на Федералната служба на криминалната полиция (БKA) на Германия – Холгер Мюнх, предупреди за нарастваща радикализация сред младежите от средите на крайнодесните екстремисти, предаде ДПА.
„От около една година все по-често наблюдаваме как се радикализират младежи в ранна възраст, като в някои случаи добре организирани групи извършват сериозни престъпление“, заявява Мюнх в изказване за вестниците на медийната група „Функе“, публикувано днес.
Той открои нарастващата роля на интернет като поле на крайнодесните дейности. „Радикализацията, набирането на съмишленици и мобилизацията им за действие се случват все по-често в социалните мрежи – във форумите с крайнодясна ориентация“, каза Мюнх.
Големият брой и високата степен на жестокост на престъпленията на базата на крайнодесни възгледи представляват „основно предизвикателство“ за службите за сигурност, които реагират със засилено наблюдение, посочва полицейският началник.
По-рано тази седмица германската федерална прокуратура предприе действия срещу предполагаема крайнодясна екстремистка клетка, обвинена в планиране на нападения. Бяха задържани петима заподозрени на възраст между 14 и 18 години в провинциите Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург и Хесен.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Русия обяви, че е свалила 94 украински дрона тази нощ

Руската противовъздушна отбрана е унищожила 94 украински дрона тази нощ, предаде ТАСС, като се позова на съобщение на руското Министерство на отбраната.
Мнозинството от дроновете са били прехванати над Белгорородска област, уточняват от ведомството.
„В течение на нощта и сутринта на 24 май дежурните подразделения на ПВО унищожиха 94 украински безпилотни летателни апарата: 64 над територията на Белгородска област, 24 – над Брянска област, по 2 – над Курска и Липецка област, и по един – над териториите на Воронежка и Тулска област“, се казва в съобщението на Министерството на отбраната на Русия.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Бизнеспреди 7 дни
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Икономикапреди 1 седмица
НЕК получи Акт 16 за хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ „Чаира“, съобщиха от компанията
-
Балканипреди 5 дни
Проевропейски кандидат спечели ключови президентски избори в Румъния, смятани за избор между Изтока и Запада
-
Икономикапреди 6 дни
Енергийната система на България показа, че е гарант за сигурността на електроенергийните мрежи у нас и на Балканите, каза министър Жечо Станков след съобщения за прекъсвания в региона
-
Спортпреди 5 дни
Димитър Димитров и Паленсия постигнаха първа победа в плейофите в испанската баскетболна втора дивизия
-
Бизнеспреди 4 дни
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Обществопреди 1 седмица
Сливи за смет или как Lidl използва рециклирането за каузи