Преплитането на различни фактори като климат, туризъм и селскостопанска политика превръща намирането на най-популярната зърнена култура за японците в сериозен проблем, а повишаването на цените не спира, пише в. „Кориере дела сера“.

Оризът има ключова роля в японската кухня, той е основна храна, която се консумира всеки ден за закуска, обяд и вечеря и е компонент на популярни продукти като саке (традиционна японска алкохолна напитка – бел. ред.), мочи (японски сладки с пълнеж – бел. ред.) и оцет. През последните месеци намирането на ориз по рафтовете на супермаркетите става все по-трудно, а цените достигнаха безпрецедентни нива: 5-килограмов чувал ориз струва над 4200 йени (около 26 евро), което е два пъти повече от миналогодишната му стойност, по данни на обществената телевизия Ен Ейч Кей. Повишаването на цените продължава вече поне 17 седмици и накара някои супермаркети да ограничават количеството, което всеки клиент може да купи. Проблемът обаче не е само от икономически характер, той засяга хранителната идентичност на страната и подхранва недоволството на потребителите и земеделските производители.

Непосредствени причини: екстремни горещини и туризъм

Реколтата от 2023 г. беше сериозно засегната от необичайно горещо лято, когато рекордните температури нанесоха поражения на много култури и намалиха добивите. Друг фактор, който също допринася за кризата с ориза, е туризмът. След години на ограничения Япония отново отвори границите си и милиони посетители се завърнаха в ресторантите, риоканите (традиционен японски хан – бел.ред.)  и изакая – заведение, подобно на ирландските пъбове – бел.ред.) Вътрешното потребление на ориз се е увеличило, точно когато предлагането се свива. Според много експерти обаче, пише италианското издание, коренът на проблема се крие другаде, в един политически избор, продължаващ над петдесет години.

Една различна селскостопанска политика

Докато правителствата в Европа и САЩ субсидират фермерите, за да им помогнат да произвеждат, дори когато пазарът е наситен, Япония прави точно обратното. От 70-те години на миналия век японската държава плаща на фермерите да отглеждат по-малко ориз. Механизмът, известен като gentan, предвижда държавни субсидии за тези, които намаляват площта, на която се отглежда ориз. Целта? Да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат високи цени и да се гарантират прилични доходи на земеделските производители. Тази стратегия, разработена за един друг тип икономика, вече показва своите лимити. Според „Ню Йорк таймс“  Япония продължава да харчи милиарди долари всяка година, за да поддържа система, която днес само задълбочава недостига.

Сектор в криза

Последиците от тази политика влияят и върху демографския състав на работещите в селскостопанския сектор. Средната възраст на оризопроизводителите е около 71 години. Между 2015 г. и 2020 г. общият брой на земеделските стопани е намалял с 25 на сто. Новите поколения не се интересуват от дейност, възприемана като нерентабилна и задушавана от бюрократични ограничения. Всъщност много оризови полета са изоставени или се използват за други цели. Несигурността е значителна и сред тези, които все пак остават в сектора. 

Недоволството на фермерите и плахите действия на правителството

През март 2025 г. над 4000 фермери протестираха срещу политиката на правителството в Токио. „Ние отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си“, пишеше на плакатите им. Някои от тях обикаляха с тракторите си около столичните небостъргачи. В опит да стабилизира цените правителството реши да продаде част от стратегическите резерви от ориз, които обикновено са предназначени за извънредни ситуации, и на пазара бяха пуснати над 140 000 тона от зърнената култура. Само малка част достигна обаче до магазините. Освен това за първи път от 1999 г. Япония внесе ориз от Южна Корея и макар че става въпрос само за 22 тона, решението бележи промяна в курса на страната, която е враждебно настроена в исторически план към вноса на този хранителен продукт поради много високите мита. Разходите за живот, особено тези за храна, се превръщат в ключов въпрос в навечерието на изборите за Камарата на съветниците (горната камара на японския парламент- бел. ред.), насрочени за юли. Новоназначеният премиер Шигеру Ишиба ще трябва да се изправи пред все по-критичното обществено мнение, а настоящите трудности са отзвук от предишни политически кризи. През 2007 г. обещанието за премахване на системата за намаляване на производството беше един от козовете на опозицията, заради който Либерално-демократическата партия загуби временно мнозинството си. Историята може да се повтори.

Междувременно тревогата сред потребителите нараства. Проучване, проведено от Института за икономически изследвания в Гунма, цитирано от италианския вестник „Месаджеро“, показва, че около една трета от домакинствата в префектурата вече са намалили покупките си на ориз, а 80 на сто изразяват загриженост за цените и бъдещите наличности. Над 90 на сто от анкетираните са заявили, че редовно готвят ориз, потвърждавайки централната роля, която тази храна продължава да играе в японската диета.

Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, решаващо за развитието на ситуацията ще бъде наличието на ориз след Златната седмица – празнична седмица през май. Ако обемите на пазара не се увеличат видимо, това може да означава, че дистрибуторите работят с изключително ограничени запаси. В такъв случай връщането към нормалното състояние може да отнеме повече време от очакваното.

Източник: БТА

Международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс Глоубъл рейтингс“ (S&P Global Ratings) потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB/A-2’. Перспективата пред рейтинга остава положителна, съобщи Министерството на финансите.

Рейтинговата агенция смята, че България е напът да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, се посочва в съобщението. Към април 12-месечната средна инфлация е 2,7 процента, което означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната. Официалната оценка на съответствието ще бъде включена в конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), които ще бъдат публикувани на 4 юни 2025 година. Окончателното решение за членство ще бъде на Еврогрупата и Съвета на ЕС, което рейтинговата агенция очаква да бъде обявено през юли.

„Стандарт енд Пуърс Глоубъл рейтингс“ отчитат, че могат да повишат рейтинга, ако България стане член на еврозоната. Според тях членството би било от полза за достъпа на страната ни до капиталовите пазари и ефективността на паричната политика. 

От агенцията биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако перспективата за присъединяване на България към еврозоната стане по-малко вероятна. Това може да се случи, ако има още един продължителен период на политическа криза или ако например инфлационният натиск се появи отново, се отбелязва в съобщението.

Амбицията за присъединяване към еврозоната осигури важна политическа опора за стриктно фискално управление, особено във времена на политическа нестабилност. Настоящият бюджет и фискални планове целят дефицити до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите три години, което изглежда постижимо. Държавният дълг остава умерен, като дългът, нетно от ликвидните активи, е под 30 на сто от БВП до 2028 година, посочват експертите.

Въпреки рисковете, икономиката на България показа относителна устойчивост, като външната търговия с услуги продължава да отчита излишъци над 7 на сто от БВП. Директната търговска експозиция към САЩ е по-малка от 4 на сто и затова от агенцията смятат, че ефектът от американските мита върху Европа ще засегне България предимно индиректно, чрез намалено търсене от най-големите ѝ търговски партньори, по-специално Германия и Румъния.

БТА припомня, че Министерството на финансите съобщи, че България продължава да изпълнява критерия за ценова стабилност за членство в еврозоната и през месец април. Очакванията на правителството са за положителен конвергентен доклад, заяви премиерът Росен Желязков преди дни. Финансовият сектор у нас изрази подкрепа за присъединяването на България към еврозоната в обща декларация, изпратена до институциите на ЕС.

Източник: БТА

През първата половина на май цените на пшеницата на международните пазари останаха подчинени на низходящ тренд, тъй като през 2025 и 2026 г. се очаква рекордна реколта в световен мащаб и глобалното търсене е твърде слабо, отчитат експертите на Софийската стокова борса. 

През тази седмица основните зърнени контракти се опитват да обърнат тренда след неколкомесечен спад и тръгват леко нагоре на борсовите пазари. В Чикаго юнската пшеница добави 6,00 долара до 226,00 щ.д./т, във Франция също е нагоре с 6,00 евро до 211,00 евро/т., Украйна свали 1,00 долар до 245,00 щ.д./т., в Русия остава старата цена от 248,00 щ.д./тон. 

Движението на цената при царевицата с доставка през юни досега също следваше низходящ тренд, но тази седмица последва лекия възход на пшеницата заради очакванията за повишено потребление на фуражи. В САЩ посоката се обърна нагоре – плюс 5,00 долара до 212,00 щ.д./тон. Във Франция, след значителен спад, цената се повиши с 3,00 евро до 191,00 евро/тон.  В Украйна обаче има застой и цената остава 248,00 щ.д./тон.

Котировките на ечемика в Украйна от началото на годината следваха силно синусоидална крива, с ясно видими повишения и загуби. Напоследък движението е доста по-спокойно и тази седмица цените не помръднаха от предишните нива от 237,00 щ.д./тон.

Рапицата на борсата „Юронекст“ (Euronext) с доставка през месец август 2025 г., която няколко месеца отбелязва сериозни пикове и спадове, преди седмици се изстреля нагоре, след това за пореден път се срина рязко със рекордна загуба, а тази седмица поскъпна с 10,50 евро до 489,25 евро/тон. 

Контрактите за нерафинирано слънчогледово олио на борсата в Ротердам претърпяха срив в началото на април, в края на месеца последва рязък възход, а в първите дни на май – нов срив. От две седмици има известно наваксване с плюс 10,00 долара до 1 220,00 щ.д./тон.

Рафинираната захар, вече с доставка през август, претърпя рязка загуба на позиции в средата на април, и след известни колебания отново тръгва надолу с 4,90 долара до 488,10 щ.д./т. на борсата в Лондон.

Търговията на Софийска стокова борса АД в подкръг „Зърно“ се раздвижи. Продължава търсенето на фуражна пшеница, насипно на 340,00 лв/тон. Предлагане имаше за хлебна пшеница на 395,00 лв/тон и за фуражна пшеница на 375,00 лв/тон. Продавачите оферират и царевица на 385,00 лв/тон и маслодаен слънчоглед на 880,00 лв/тон.

В подкръг „Хранителни стоки“ цените на основните стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Появиха се множество нови оферти за продажба на семена и ядки на цени, вариращи от 2500,00 до 6800,00 лв./т., както и консервирани хранителни продукти от 6,25 до 6,65 лв/килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ АД сделки имаше за газ пропан бутан на 1040,00 лв./хил.л, и гориво за отопление на 1943,61 лв./хил.литра. При химическите продукти търговете вървят за моторно масло на 8500,00 лв./хил.л, компресорно на 7720,00 лв./хил.л, редукторно на 7100,00 лв./хил.л, греси от 10,22 до 10,70 лв./кг и антифриз в диапазон 5500,00 – 6200,00 лв./хил.литра. Отпадъци от черни метали се изкупиха на 160,00 лв./тон, а отпадъци от месинг на 5000,00 лв./тон.

Източник: БТА