Гореща социална вълна на полярен фон: патагонската провинция Тиера дел Фуего (Огнена земя – бел. ред.), разположена в най-южната част на Аржентина, се надига, за да подкрепи своя икономически модел „на края на света“ срещу либералното дерегулиране в стил „Хавиер Милей“, след като дълго време предлагаше фискална свръхзащита с цел да насърчи заселването на нови хора, информира Франс прес.

Полярни ветрове, дебели анораци, шапки, облак пара под всеки лозунг: през есента в Ушуая или Рио Гранде демонстрации не се организират без основателна причина, предвид температурите, доближаващи се до 0 градуса по Целзий (усещащи се като -4) както през тази или миналата седмица. 

„Фабриките са моя живот“, казва Клаудия Тигeл пред АФП, а тялото ѝ за миг се полюшва от порива на антарктическия вятър, по време на демонстрация в Ушуая. „Аз съм на 48 години, 20 от тях работя в електронната промишленост. Прекарала съм половината си живот тук. Невъзможно е да не драматизирам това, което ни се случва.“

Това, което изкарва навън хората в минусовите температури, са плановете за „нормализация“ на привилегирования икономически статут, на който от половин век се радва малката полупустинна островна провинция с 8 жители на квадратен километър, чийто южен край е само на 1000 км от Антарктида.

През 1972 г. Аржентина въвежда специален режим за освобождаване от данъци на компаниите в Тиера дел Фуего, за да насърчи заетостта и заселването в това парче земя с враждебни условия на живот, което обаче е от ключово стратегическо значение като врата към Антарктида, Южния Атлантически океан и Фолкландските острови, за които Аржентина отправя претенции в продължение на близо два века.

Тогава жителите на района са били едва 13 000, а днес наброяват 190 000. Стимулите са проработили и аржентинци от цялата страната се заселват в Тиера дел Фуего, която се е превърнала в център на промишлеността, особено в сглобяването на  електроника, домакински електроуреди и телефони.

„Фабриките са неразделна част от идентичността на това място“, казва Клаудия. „Благодарение на тях то се насели“, допълва тя.

Радващата се на данъчни стимули индустрия „съставлява близо 35 на сто от икономиката на Тиера дел Фуего и едно от всеки четири работни места в частния сектор“, изчислява Хуан Пабло Делука, икономист и специалист по Тиера дел Фуего. Това означава общо около 8500 преки работни места. 

Според икономиста и синдикатите половината от тези работни места сега са застрашени, без да се броят непряко създадените позиции, заради неотдавнашен указ на правителството на Хавиер Милей, насочен към постепенно намаляване на митата върху вноса на мобилни телефони: от 16 на 8 на сто първоначално, след това до 0 на сто на сто през 2026 година.

Това е заплаха за конкурентоспособността на Тиера дел Фуего, която с течение на времето е придобила почти монопол върху разпространението на тези стоки в Аржентна, с цени в ущърб на потребителя, според твърденията на правителството. 

Според официални данни през 2024 г. във фабриките на Тиера дел Фуего са произведени 10 милиона мобилни телефона от различни марки, което съставлява е 96 на сто от продаваните на аржентинския пазар.

„Телефон с 5Джи (5G) мрежа струва до два пъти повече в Аржентина, отколкото в Бразилия или САЩ“, оплака се неотдавна президентският говорител Мануел Адорни. Според правителството благодарение на вноса, който сега е обложен с по-ниски мита, цените биха могли да се понижат с 30 на сто.

Синдикати, бизнесмени и местни власти са единни в защитата на привилегиите на региона срещу „атаката, която застрашава бъдещето на провинцията и хиляди семейства“, предупреди губернаторът Густаво Мелея. 

24-часова обща стачка парализира дейността в основните градове на провинцията по-рано тази седмица – със затворени фабрики и предприятия, замрял държавен сектор и хиляди хора по улиците, както в Ушуая, провинциалната столица с 80 000 жители, разположена по протежението на вълшебния проток Бигъл.

„Тук не сглобяваме, а произвеждаме!“, пише на един от транспарантите в Рио Гранде, най-големия град на Огнена земя (100 000 жители) в отговор на неотдавнашна правителствена критика, според която фабриките там „сглобяват само продукти, които пристигат на части отвън.“

Намекът е: без добавена стойност, но със загуба на приходи за държавната хазна, под формата на данъчни облекчения, оценени на 1 милиард долара годишно от аржентинския мозъчен тръст „Фундар“ (Fundar). Това е неприемливо за ултралибералното правителство на Милей, за което самата концепция за държавна помощ е ерес, отбелязва АФП.

„В началото беше просто работа, но сега е част от нашата идентичност. Това е начин на живот, който ще защитаваме, независимо от всичко“, казва Раул Каукота, колега на Клаудия, който е от хората, прекосили цяла Аржентина преди 35 години, за да се заселят в Тиера дел Фуего, в неговия случай – близо 4000 илометра от северната част на страната, близо до границата с Боливия. 

Източник: БТА

Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody’s) днес повиши перспективата за кредитния рейтинг на Италия до „положителна“, давайки подкрепа на усилията на премиера Джорджа Мелони да сложи в ред държавните финанси, информира Ройтерс. 

Същевременно рейтингът на страната е оставен без промяна на ниво „Baa3“. 

Повишаването на рейтинга се дължи на по-доброто от очакваното фискално представяне миналата година и стабилната политическа среда, което подпомага плановете на италианското правителство. 

„Положителната перспектива се подкрепя и от стабилния пазар на труда, стабилните финанси на домакинствата и предприятията и здравия банков сектор“, се посочва в доклада на „Мудис“.

Министърът на икономиката на Италия Джанкарло Джорджети приветства преразглеждането на перспективата. 

„Оценката на „Мудис“ е резултат от сериозната и тиха работа, която вършим от началото на мандата на правителството“, посочи Джорджети в изявление.

Миналия месец конкурентната рейтингова агенция „Ес енд Пи“ (S&P) неочаквано повиши оценката си за Италия от „BBB“, само няколко дни след като правителството на Мелони понижи прогнозата си за растежа на италианската икономика през 2025 г. от 1,2 на сто до 0,6 на сто. 
 
Въпреки очаквания слаб растеж и перспективите, помрачени от несигурността, възникнала заради митата на САЩ, Рим потвърди предишните си цели за бюджетния дефицит, като прогнозира дефицит от 3,3 на сто от БВП през тази година и 2,8 на сто през 2026 г.

Държавният дълг на Италия, който е вторият по големина в еврозоната след гръцкия като съотношение от БВП, се очаква да бъде 136,6 на сто от БВП през тази година, което е незначително понижение спрямо поставената през септември цел от 136,9 на сто. 

Източник: БТА

Преплитането на различни фактори като климат, туризъм и селскостопанска политика превръща намирането на най-популярната зърнена култура за японците в сериозен проблем, а повишаването на цените не спира, пише в. „Кориере дела сера“.

Оризът има ключова роля в японската кухня, той е основна храна, която се консумира всеки ден за закуска, обяд и вечеря и е компонент на популярни продукти като саке (традиционна японска алкохолна напитка – бел. ред.), мочи (японски сладки с пълнеж – бел. ред.) и оцет. През последните месеци намирането на ориз по рафтовете на супермаркетите става все по-трудно, а цените достигнаха безпрецедентни нива: 5-килограмов чувал ориз струва над 4200 йени (около 26 евро), което е два пъти повече от миналогодишната му стойност, по данни на обществената телевизия Ен Ейч Кей. Повишаването на цените продължава вече поне 17 седмици и накара някои супермаркети да ограничават количеството, което всеки клиент може да купи. Проблемът обаче не е само от икономически характер, той засяга хранителната идентичност на страната и подхранва недоволството на потребителите и земеделските производители.

Непосредствени причини: екстремни горещини и туризъм

Реколтата от 2023 г. беше сериозно засегната от необичайно горещо лято, когато рекордните температури нанесоха поражения на много култури и намалиха добивите. Друг фактор, който също допринася за кризата с ориза, е туризмът. След години на ограничения Япония отново отвори границите си и милиони посетители се завърнаха в ресторантите, риоканите (традиционен японски хан – бел.ред.)  и изакая – заведение, подобно на ирландските пъбове – бел.ред.) Вътрешното потребление на ориз се е увеличило, точно когато предлагането се свива. Според много експерти обаче, пише италианското издание, коренът на проблема се крие другаде, в един политически избор, продължаващ над петдесет години.

Една различна селскостопанска политика

Докато правителствата в Европа и САЩ субсидират фермерите, за да им помогнат да произвеждат, дори когато пазарът е наситен, Япония прави точно обратното. От 70-те години на миналия век японската държава плаща на фермерите да отглеждат по-малко ориз. Механизмът, известен като gentan, предвижда държавни субсидии за тези, които намаляват площта, на която се отглежда ориз. Целта? Да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат високи цени и да се гарантират прилични доходи на земеделските производители. Тази стратегия, разработена за един друг тип икономика, вече показва своите лимити. Според „Ню Йорк таймс“  Япония продължава да харчи милиарди долари всяка година, за да поддържа система, която днес само задълбочава недостига.

Сектор в криза

Последиците от тази политика влияят и върху демографския състав на работещите в селскостопанския сектор. Средната възраст на оризопроизводителите е около 71 години. Между 2015 г. и 2020 г. общият брой на земеделските стопани е намалял с 25 на сто. Новите поколения не се интересуват от дейност, възприемана като нерентабилна и задушавана от бюрократични ограничения. Всъщност много оризови полета са изоставени или се използват за други цели. Несигурността е значителна и сред тези, които все пак остават в сектора. 

Недоволството на фермерите и плахите действия на правителството

През март 2025 г. над 4000 фермери протестираха срещу политиката на правителството в Токио. „Ние отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си“, пишеше на плакатите им. Някои от тях обикаляха с тракторите си около столичните небостъргачи. В опит да стабилизира цените правителството реши да продаде част от стратегическите резерви от ориз, които обикновено са предназначени за извънредни ситуации, и на пазара бяха пуснати над 140 000 тона от зърнената култура. Само малка част достигна обаче до магазините. Освен това за първи път от 1999 г. Япония внесе ориз от Южна Корея и макар че става въпрос само за 22 тона, решението бележи промяна в курса на страната, която е враждебно настроена в исторически план към вноса на този хранителен продукт поради много високите мита. Разходите за живот, особено тези за храна, се превръщат в ключов въпрос в навечерието на изборите за Камарата на съветниците (горната камара на японския парламент- бел. ред.), насрочени за юли. Новоназначеният премиер Шигеру Ишиба ще трябва да се изправи пред все по-критичното обществено мнение, а настоящите трудности са отзвук от предишни политически кризи. През 2007 г. обещанието за премахване на системата за намаляване на производството беше един от козовете на опозицията, заради който Либерално-демократическата партия загуби временно мнозинството си. Историята може да се повтори.

Междувременно тревогата сред потребителите нараства. Проучване, проведено от Института за икономически изследвания в Гунма, цитирано от италианския вестник „Месаджеро“, показва, че около една трета от домакинствата в префектурата вече са намалили покупките си на ориз, а 80 на сто изразяват загриженост за цените и бъдещите наличности. Над 90 на сто от анкетираните са заявили, че редовно готвят ориз, потвърждавайки централната роля, която тази храна продължава да играе в японската диета.

Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, решаващо за развитието на ситуацията ще бъде наличието на ориз след Златната седмица – празнична седмица през май. Ако обемите на пазара не се увеличат видимо, това може да означава, че дистрибуторите работят с изключително ограничени запаси. В такъв случай връщането към нормалното състояние може да отнеме повече време от очакваното.

Източник: БТА