Актьорът Кевин Костнър ще участва на 17 и 18 септември във второто издание на „Импакт Букурещ“ (Impact Bucharest) – събитие, което събира бизнес, политически, технологични и културни лидери от цяла Европа. Това съобщи специално за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Програмата на събитието включва актуални теми като киберсигурност, зелен преход, дигитална трансформация, бъдещето на градовете, здравеопазване, дигитална търговия и лидерство във времена на трансформация.

Очаква се да присъстват над 2000 участници, както и представители на публичната администрация, влиятелни стартиращи компании и големи международни компании.

Историята на Кевин Костнър е доказателство, че успехът идва, когато човек е готов да поема рискове, мисли в дългосрочен план и остава верен на мечтите си. В колежа той е учил финанси, играл е бейзбол и е мечтаел да стане актьор. Случайна среща в самолет с легендарния Ричард Бъртън го кара да попита: „Мислите ли, че имам шанс да успея в Холивуд?“ Бъртън отговаря: „Вярвам, че имате“, казват организаторите на събитието.

Освен актьор, Костнър е визионер-предприемач, инвестирал в зелени технологии, недвижими имоти, дигитален туризъм (с приложението HearHere) и дори е заложил парите и къщата си за най-личния си проект: уестърн филма „Хоризонт: Американска сага“, чиято първа част беше премиерно представена в Кан през 2024 г.

Костнър говори открито за рисковете, изборите, провалите и успехите. Независимо дали е в ролята на артист или бизнесмен, той знае как да изгради истинска връзка с публиката, а участниците в „Импакт Букурещ“ ще имат възможността да се докоснат до това от първа ръка, се казва в съобщението.

Организирани в Полша от 2016 г., събитията „Импакт“ се провеждат за втори път в Букурещ.

Билети ще бъдат налични на: https://pass.impactcee.com/tickets-bucharest. 

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

Изкуственият интелект постепенно се превръща в ключов фактор в отбранителното планиране на Гърция, оформяйки архитектурата на международната сигурност, заяви в четвъртък министърът на националната отбрана Никос Дендиас при откриването на международната конференция за управление на кризи „Атина-25“, съобщи за БТА агенция АНА-МПА.

Темата на конференцията е „Въоръжени конфликти и управление на кризи в ерата на изкуствения интелект“ и се организира под егидата на министерството от Генералния щаб на националната отбрана на Гърция в сътрудничество с Главната дирекция за гражданска национална отбрана и международни отношения.

Министър Дендиас призова всички заинтересовани агенции „да се включат в конструктивен диалог за ИИ, насочен към бъдещето“, както за да се справят с предизвикателствата, свързани с ИИ, така и за да се възползват от неговите възможности. Според него конференцията осигурява „сближаване на ИИ с управлението на кризи и развитието на операциите на терен“.

Министърът се спря и на настоящите приложения и ползи от ИИ в армията, като спомена, наред с другото, по-бързото вземане на решения, по-голямата точност при фокусирането на целите, приоритизирането на заплахите, получаването на актуална информация в реално време от терена, подпомагането на логистиката, увеличаването на човешките ресурси в сложни условия и ефективната и бърза обработка на големи обеми от данни.

„Не можем да пренебрегваме факта, че технологичният напредък е съчетан с редица сложни и многостранни правни, етични, технологични и политически предизвикателства, които също изискват задълбочен анализ и оценка“, предупреди министърът.

Както каза той, „изкуственият интелект не е призван да замести или замени човешкия фактор, той е призван да го наложи и улесни. Ето защо не можем да пренебрегнем нарастващата заплаха от пълно автоматизиране на решенията, свързани с живота и смъртта“.

Събитието се проведе в амфитеатъра на Гръцката военна академия и на него присъстваха висши военни и офицери от сферата на сигурността, посланици, представители на академичните среди и военни служители.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Правителството на Черна гора е близо до решение за въвеждане на седемчасов работен ден в страната и моделът, по който се работи, се очаква да бъде приемлив както работодателите, така и за профсъюзите, съобщи в края на седмицата премиерът Милойко Спаич, цитиран от ХИНА.

Спаич обяви широки консултации със социалните партньори през следващата седмица, по време на които ще бъде уточнена окончателната версия на проекта.

Той обясни, че целта е чрез обширни консултации да се проведе една от най-значимите трудови реформи в Черна гора с цел подобряване на качеството на живот на гражданите и предоставяне на „повече време за семейството, както и по-ефективна и продуктивна работа“.

Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на седемчасов работен ден.

„Не подкрепихме идеята от самото начало, тъй като смятаме, че е прибързано и се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската икономика, която знаем, че е изправена пред значителни и многобройни предизвикателства, включително хроничен недостиг на работна ръка“, посочва Сузана Радулович от UPCG.

От Съюза на свободните профсъюзи заявиха, че макар да разбират съпротивата на бизнес сектора, те вярват, че Черна гора ще върви в тази посока.

Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на движението „Европа сега“ на Спаич. Неговото правителство изпълни по-рано обещанията към пенсионерите за увеличаване на минималната пенсия на 450 евро, а обещанието на увеличение на средната заплата в Черна гора на 1000 евро беше изпълнено в края на миналата година. 

Негови критици обаче твърдят, че тези увеличения са нереалистични и вредни за черногорския бюджет, като предупреждават, че има риск от съществен дефицит в края на годината. Причината затова е, че увеличението на заплатите беше извършено чрез намаляване на задължителните данъци, които работодателите са длъжни да плащат на държавния бюджет.

Според последните анализи на черногорското финансово министерство през първото тримесечие на 2025 г. е регистриран бюджетен дефицит от 81,1 милиона евро, което представлява 1,0 процент от прогнозирания брутен вътрешен продукт. 

Източник: БТА