Източник: Offnews.bg

Президентът Румен Радев сезира днес Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постига конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт.

В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане.

Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление.

Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание. То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика.

Поради тази причина на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Вярата, световният дневен ред и изкуственият интелект обсъдиха папа Лъв XIV и министър-председателят Росен Желязков на среща във Ватикана днес, съобщиха от правителствения пресцентър. Българската делегация е първата официална делегация, която посещава папа Лъв XIV в началото на неговия понтификат.

„Със Светия отец имахме интересна среща“, отбеляза Желязков и сподели впечатленията си от папа Лъв XIV като ангажиран проповедник, който по думите му все повече ще влиза в ролята на дипломат.

Министър-председателят посочи темите от разговора му с папа Лъв XIV, свързани с вярата, актуалния международен и европейски дневен ред.

„Поговорихме дори и за изкуствения интелект и неговите измерения, за това как човешките добродетели да не бъдат заместени от виртуалната среда“, добави министър-председателят. По думите му възпитанието на подрастващото поколение също е въпрос от ключово значение за бъдещето. В хода на срещата са обсъдени и въпроси от дневния ред на църковната общност в България.

Войната в Украйна и ролята на Ватикана като посредник за преговори също е била сред темите на срещата на премиера Росен Желязков с папа Лъв XIV.

„Вижда се засилването на дипломатическата роля на Ватикана и това е позиция, която заслужава внимание и заслужава оценка от всички страни“, заяви Желязков и изрази надежда и руската страна да приеме това посредничество.

Според премиера Ватикана е неутрална, но същевременно хуманитарно и хуманно ангажирана територия и може да послужи като истински мост за намирането на временно и трайно решение. „Всичко е въпрос на добра воля и добро желание“, изтъкна министър-председателят.

От името на българската делегация Желязков подари на Негово Светейшество папа Лъв XIV омофор – литургическа одежда, символ на духовната и епископската власт, с раннохристиянски символ на „Добрия пастир“. Омофорът е изработен специално за случая в България от утвърдения експерт по църковни одежди Нина Димитрова.

По-късно делегацията взе участие в тържествената литургия по повод Деня на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе“. Базиликата е най-свещеното за всеки българин място в Рим, защото там се пазят мощите на Св. Константин-Кирил Философ.

В словото си премиерът Росен Желязков припомни далновидния цивилизационен избор на княз Борис Първи да покръсти българския народ и да приеме учениците на Кирил и Методий, с което се поставят основите на Златния век в българската история. „България се утвърждава като мост между Изтока и Запада – роля, която изпълнява и днес“, посочи Желязков.

Министър-председателят напомни и за 1980 г., когато Папа Йоан Павел Втори обяви Кирил и Методий за съпокровители на Европа – признание, което е потвърдено и от неговите приемници, в това число и от папа Франциск по време на визитата му през 2019 г. в България.

„И днес, с благословията на Българската православна църква и на Римската църква български духовници и вярващи извършват богослужение на български език на онези свещени места, където са осветени първите славянски книги и където Кирило-Методиевите ученици са получили своите мисии“, отбеляза премиерът Росен Желязков.

По думите му делото на светите братя е не просто история, а живо наследство, което вдъхновява, което обединява и изгражда мостове в духа на християнските ценности и мира.

В базиликата „Сан Клементе“ министър-председателят Росен Желязков се поклони пред мощите на Свети Константин-Кирил Философ. По-рано днес премиерът поднесе цветя на гроба на папа Йоан XXIII и на олтара на Св. Йоан Павел Втори.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg