Премиерът Росен Желязков поднесе венец на гроба на папата Франциск в базиликата „Санта Мария Маджоре“. Премиерът се поклони пред паметната плоча на светите братя Кирил и Методий. Те са почетени именно в тази базиликата, където папа Адриан II през 867 г. благославя техния превод на богослужебните книги на старославянски и одобрява използването на славянския език в литургията.

По-рано днес премиерът и официалната българска делегация беше приет от папа Лъв XIV във Ватикана.

Говорихме по всички важни теми – от свързаните с вярата, до темите, свързани с актуалния дневен ред, каза пред медиите министър-председателят след края на аудиенцията.

Желязков уточни, че със Светия отец са говорили за европейския дневен ред, войната в Украйна, ролята на Ватикана като посредник за преговори, за всички измерения на тази трагедия в Европа – хуманитарни, политически и геополитически. Поговорихме дори и за изкуствения интетлекет и неговите измерения за това как човешките добродетели да не бъдат заместени от виртуалната среда, каза премиерът. Той добави, че са говорили и по въпроси от дневен ред на църковната общност в България.

Росен Желязков имаше среща и с Великия канцлер на Малтийския орден Рикардо Патерно ди Монтекупо в Рим.

Българският премиер е в Италия в навечерието на 24 май с официалната българска делегация, която отдава почит на светите места, свързани с делото на първоучителите. В състава на официалната делегация, начело на която е премиерът, са включени министърът на културата Мариан Бачев, заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, митрополит Антоний и епископът на Софийската католическа епархия Петко Вълов.

Науката и академичната свобода по света са заплашени, виждаме тревожни новини всеки ден, каза днес евросомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева на пресконференция след заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност.

Решени сме да превърнем Европа в най-доброто място за изследователите, добави тя. Захариева посочи, че ЕС ще намали бюрократичните трудности за чуждестранните учени, които искат да работят в Европа. Искаме учените и изследователите да избират и Европа, каза еврокомисарят.

Захариева отбеляза, че целта на страните от ЕС да харчат за наука три процента от БВП бе приета през 2002 г., като се предвиждаше да бъде постигната до 2010 година. По нейните думи досега пет държави от ЕС са постигнали тази цел, а пет осигуряват под един процент от БВП. ЕС е близо до постигането на три процента, но основният недостиг е на частното финансиране, поясни еврокомисарят.

Днес Захариева представи пред Съвета на ЕС данни за научни проекти, подкрепени от общия европейски бюджет. Справка с представени от Европейската комисия документи показва, че България участва в два проекта – за обучение на млади изследователи в областта на компютърните науки и изкуствения интелект, както и по науки от областта на математиката.