Най-малко 28 души бяха убити, а десетки бяха ранени при последните израелски атаки през изминалата нощ в Газа, съобщи днес палестинската новинарска агенция УАФА, позовавайки се на медицински източници.

Израелските войници продължават операциите срещу „терористични организации в цялата ивица Газа“, написа израелската армия в своя канал в „Телеграм“, цитирана от ДПА.

Израелските военни са ликвидирали вчера „няколко терористи в цялата ивица Газа и са нанесли удари по военни комплекси, оръжия, складове и снайперски постове“, се казва в съобщението.

Израелската армия заяви, че военновъздушните ѝ сили са поразили над 75 цели, включително „терористи, пускови установки, военни формирования, складове за оръжие и допълнителна терористична инфраструктура“.

ДПА отбелязва, че не може да провери твърденията и на двете страни по независим път.

Войната в ивицата Газа беше предизвикана от нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г., което доведе до смъртта на 1218 души от израелска страна, повечето от които цивилни, според преброяване на АФП, основано на официални данни. От 251 души, отвлечени при тази атака, 57 все още са държани като заложници в Газа, а 34 от тях са обявени за мъртви от израелската армия.

По последни данни на министерството на здравеопазването на „Хамас“, които ООН счита за достоверни, израелските ответни удари са отнели живота на най-малко 53 762 души в ивицата Газа, повечето от които цивилни.

Източник: БТА

Едно събитие в Етиопия по-рано миналия месец мина до голяма степен незабелязано, но постави под съмнение мирния процес във втората по брой на населението държава в Африка след Нигерия. Федералните власти обявиха извън закона историческата партия в северния щат Тигре, който бе сцена на кръвопролитен конфликт, избухнал през 2020 г. И макар че мирното споразумение, сключено в Претория, столицата на Република Южна Африка, през ноември 2022 г., до голяма степен се спазва, обстановката в Тигре, а и в съседни щати, остава нестабилна.

На 14 май Етиопската национална избирателна комисия (ЕНИК) обяви извън закона Фронта за освобождение на тигрейския народ (ФОТН) – партията, доминирала на политическата сцена в страната в продължение на близо три десетилетия до 2018 г., предаде Франс прес.

ИЗВЪН ЗАКОНА

ЕНИК аргументира решението си с допуснати от ФОТН пропуски.

Фронтът осъди „едностранното решение“, което според него представлява „сериозна заплаха“ за мирния процес в Етиопия. В писмо до Комисията на Африканския съюз той призова да бъде оказан натиск върху етиопското федерално правителство, за да възстанови регистрацията му.

Впрочем още от месеци имаше индикации, че ФОТН ще бъде забранен, отбелязва АФП. През февруари ЕНИК поиска от Фронта „да внесе корекции“ в своята регистрация, и след това обяви, че условието не е изпълнено.

Обявяването на ФОТН за незаконно движение заплашва мирното споразумение от Претория, коментира Би Би Си. Решението бе взето преди парламентарните избори, които трябва да бъдат произведени в Етиопия най-късно през юни догодина.

РЕТРОСПЕКЦИЯ НА КОНФЛИКТА

През 2019 г. – само година след като зае поста, слагайки край на продължилото 27 години управление на ФОТН, етиопският премиер Абий Ахмед, тогава на 43 години, бе удостоен с Нобеловата награда за мир за помирението със съседна Еритрея, която се отдели от Етиопия след война в края на миналия век. Син на баща мюсюлманин оромо и майка християнка амхарка – двата най-големи етноса в африканската страна, съответно заемащи дял от повече от една трета и над една четвърт от около 130-милионното население на най-голямата държава без излаз на море (след отделянето на Еритрея) – Ахмед олицетворяваше надеждите за мирно съжителство между около 80-те народности, които оформят пъстрата демографска мозайка, каквато представлява страната. Той започна политически и икономически реформи, които обещаваха по-добър живот за широки прослойки от населението на една от най-древните, но и най-бедни държави в света.

И тогава Абий Ахмед реши да се разправи с основния си вътрешнополитически съперник – ФОТН. Тигрейците са едва малко повече от 6 процента от населението на Етиопия. ФОТН обаче управляваше с желязна хватка страната в продължение на близо три десетилетия – от 1991 до 2018 г. – след като изигра ключова роля за свалянето на марксистката диктатура в годината, когато се разпадна нейният международен покровител – Съветският съюз.

Почувствал се достатъчно силен, етиопският премиер заповяда на 4 ноември 2020 г. на федералната армия, подкрепена от милиции и от съседна Еритрея, с която Етиопия воюва по време на управлението на ФОТН, да настъпи в северния щат Тигре, за да свали неподчиняващите му се регионални власти, доминирани от Фронта. В началото всичко се развиваше по план. Етиопската армия бързо превзе по-голямата част от Тигре, включително щатската столица Мекеле, след чието падане Абий Ахмед побърза да обяви победа още на 28 ноември. Впоследствие обаче ФОТН не само си върна по-голямата част от региона, но и в един момент настъпи на юг, преди в средата на 2021 г. да се установи равновесие на силите. В крайна сметка двете страни в конфликта, отнел по данни на Африканския съюз живота на най-малко 600 хиляди души, подписаха през ноември 2022 г. споразумението от Претория.

СИТУАЦИЯТА В ТИГРЕ ОСТАВА НЕСТАБИЛНА

Договорът, който до голяма степен бе плод на патовата ситуация на бойното поле, отколкото на добра воля на страните в конфликта, обаче се спазва, повече или по-малко изненадващо. Но ситуацията в Тигре остава нестабилна и напрегната, като голяма част от местното население е заплашено от глад. Милиции от съседния щат Амхара са окупирали части от Тигре, за които смятат, че исторически принадлежат на амхарския етнос. Еритрея, която има дълга граница с Тигре, е разположила в етиопския щат войски, които са обвинявани в зверства и различни посегателства срещу цивилни.

Впрочем сянката на нов конфликт е надвиснала над Тигре още от месеци. През март избухнаха сблъсъци между двете фракции, на които ФОТН на практика се раздели след началото на конфликта – едната начело с лидера на Фронта Дебрецион Гебремичаел, а другата – водена от регионалния премиер Гетачев Реда.

И макар че опасенията от ескалация все пак не се сбъднаха, рискът да избухне насилие във всеки един момент си остава.

Източник: БТА

Споразумението между Индия и Пакистан за прекратяване на военните действия бе постигнато след преки преговори между двете страни, заяви индийският министър на външните работи Субрахманям Джайшанкар на фона на твърденията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Вашингтон е имал роля в сключването на примирието, предаде новинарска агенция ПТИ.

Джайшанкар също така отбеляза, че Индия отново ще нанесе удари по терористите в Пакистан в случай на бъдещи терористични удари като този в Пахалгам, намеквайки, че това е причината, поради която операция „Шиндур“ не е приключила.

Министърът каза в интервю за нидерландската телевизия Ен О Ес, че правителството ясно изразява позицията, че „ако има такава атака, ще има отговор“. Джайшанкар е в Хага в рамките на обиколката си в Нидерландия, Дания и Германия.

„Операцията продължава, защото в нея има ясно послание: ако има действия от рода на тези, които видяхме на 22 април, ще последва отговор, че ще ударим терористите“, подчерта той. „Ако терористите са в Пакистан, ще ги ударим там, където са. Така че има смисъл от продължаването на операцията, но това не е същото като да се обстрелваме взаимно“, отбеляза индийският дипломат.

В ранните часове на 7 май Индия нанесе прецизни удари по девет терористични инфраструктурни обекта в рамите на операция „Шиндур“, която бе предприета в отговор на терористичната атака в Пахалгам от 22 април.

Вследствие на действията на Индия на 8, 9 и 10 май Пакистан се опита да нанесе удари по индийски военни бази. Тези опити предизвикаха силна реакция от индийска страна.

Главният секретар на индийското външно министерство Викрам Мисри обяви на 10 май, че Индия и Пакистан са се разбрали незабавно да спрат всички обстрели и военни действия по суша, въздух и море.

Джайшанкар отбеляза в интервюто си за нидерландската телевизия, че споразумението за прекратяване на вражеските действия е утвърдено от страна на Делхи и Исламабад. 

„Когато две страни са въвлечени в конфликт е нормално други държави по света да осъществяват контакти и да се опитват по някакъв начин да покажат своята загриженост. Но спирането на огъня и на военните действия беше договорено пряко между Индия и Пакистан“, отбеляза Джайшанкар. „Ние изяснихме едно нещо пред всички, които разговаряха с нас – не само САЩ, но и всички останали. Заявихме, че ако пакистанците искат да спрат да воюват, те трябва да ни кажат. Ние трябва да чуем това от тях. Техен генерал трябва да се обади на наш генерал и да го заяви. И точно това се случи“, обясни индийският външен министър.  

След спирането на огъня между Индия и Пакистан Тръмп многократно изрази претенцията, че има заслуга за това и заяви, че е изиграл посредническа роля в „примирието“ между двете страни.  

Джайшанкар посочи, че Индия е готова да разговоря с Пакистан за връщането на незаконно окупираната от Исламабад част от Кашмир на Делхи, както и по въпроси, свързани с тероризма.

Джайшанкар също така каза, че икономическият растеж и сигурността са взаимообусловени. „Нашата страна беше изправена пред много по-застрашителни предизвикателствата за сигурността, отколкото вие (европейците). Затова трябваше да дадем приоритет на сигурността. Не се прави избор между сигурността и икономическия просперитет. Осъзнавате, че днес това са двете страни на една и съща монета“, заключи индийският външен министър.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)

Източник: БТА