Работата на хората  в сферата на грижовния труд  е много изолираща, те често нямат лично време, не могат да ползват отпуск, посочиха изследователките от организация „ЛевФем“ Дарина Коконова и Калина Дренска по време на дискусия,  организирана от клуб „Смисъл“ в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. 

Грижовният труд го дефинираме като труда, без който обществото не може, това, което обгрижва човека от люлката до гроба – акушерки, учителки, медицински сестри, лекари, болногледачки, лични асистентки, каза Калина Дренска. 

По думите ѝ домакинската работа също е част от грижата. Много често грижата за болни, за възрастни хора до един момент се извършва безплатно от близки, а след това – платено от други служители, каза тя. 

Тя разказа, че са направили  40 дълбочинни интервюта с хора от сферите на грижовния труд – сестри, лични асистентки, болногледачки, учителки в детски градини. 

 Интервюирахме хора от 17 населени места, както от столицата, така и от много малки населени места, също така работещи този труд в чужбина. Изследването, озаглавено „Кого го е грижа за грижата?“ ще бъде представено на 20 юни в Общински културен институт – Красно село, посочи тя. 

Този сектор беше важен за нас, защото виждаме едни структурни липси, които непрекъснато се обуславят в секторите на грижата като хронично недофинансиране, липса на кадри, коментира тя. 

Секторът е феминизиран, средно 80% от този труд се извършва от жени, трудът е нископлатен, работят го възрастни жени, има много случаи, когато е в сивия сектор, коментира Дарина Коконова. 

Хората споделят, че влизат в множество роли, тоест освен болногледачка често са и „психолог“, „медицинска сестра“ без подходящото обучение, подготовка или грижа, разказа тя. 

Като обща тенденция се наблюдава, че този труд е зле платен, много често се извършва неформално или има някаква форма на неформалност, липсват кадри, липсват хора, някои от хората, които полагат такъв труд, работят на две или повече работни места, коментира за БТА Калина Дренска. 

Всички разказват за неща, свързани не само с физическа и финансова, но и с емоционална натовареност, посочи Калина Дренска. 

Ние разглеждаме грижовния труд в три сектора – здравеопазване, начално образование и социални услуги. Пледираме за по-добра координация между тези сектори, защото, когато имат общи протести, ще имат по-добра възможност да налагат исканията си, каза тя. 

Въпреки че в някои от въпросните назовани сектори има добра синдикализация, има други места, където такава липсва, например при хората, които се грижат за други хора в частните им домове, каза Калина Дренска. 

 По думите ѝ болногледачки и лични асистенти, социални асистенти много рядко са част от синдикат. Може би има поле за сдружаване, за да могат да се защитават по-добре правата, смята Калина Дренска. 

При грижещите се в домовете има нужда от повече информация как да работят с болен човек. Нужно е да има обучение за тях, посочи тя. 

Примерно за асистентите към Общината има обучения, но ако някой е личен асистент на свой близък, няма къде да получи обучение, разказа тя. 

Тя разказа още, че  хората търсят информация от групи в социалните мрежи или четат, обучават се. Хората се намират едни други във фейсбук групи и там споделят опит. Много от тях с времето придобиват изключително експертно знание, разказа тя. 

Според нея е нужно да се консолидира това знание, да се направят достъпни наръчници за хората. 

Ако искаме постигане на някакви стандарти, би трябвало да има общински или държавни програми, които да предоставят възможността хората да минават през такова обучение, каза още Калина Дренска. 

Източник: БТА