Икономика
Финансовият сектор у нас изрази подкрепа за присъединяването на България към еврозоната в обща декларация, изпратена до институциите на ЕС

Националните асоциации, представляващи банковия, застрахователния, пенсионния, инвестиционния и предприемаческия сектор у нас изразиха в обща декларация подкрепа и готовност за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Декларацията е изпратена до председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския парламент, както и до президента на Република България, председателя на Народното събрание и всички парламентарни групи, съобщават от браншовите организации.
Декларацията е подписана от Асоциацията на банките в България (АББ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) и Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
Асоциациите подчертават, че въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. е стратегическа стъпка към повишена икономическа стабилност, достъп до по-евтино финансиране, засилване на инвестиционната активност и по-висок кредитен рейтинг за страната.
Финансовият сектор заявява готовност да подпомогне активно плавния преход към еврото – чрез защита на потребителите, спазване на добри пазарни практики, контрол върху ценовото поведение и провеждане на информационни кампании, пише в съобщението.
„Забавянето на процеса би означавало пропуснати ползи и икономическа несигурност. Еврото не е само валута – то е ангажимент към стабилност, предвидимост и икономическо развитие“, посочват още организациите.
„Влизането в еврозоната е логичното продължение на европейския ни път. То ще гарантира по-ниски трансакционни разходи, отпадане на валутния риск и по-прогнозируема бизнес среда за българските граждани и компании“, се казва в декларацията.
Организациите обръщат внимание, че опитът на държави с подобен икономически профил като Хърватия, Словакия и Литва доказва положителния ефект от членството в еврозоната: ускорен растеж, повишение на доходите и по-бързо догонване на развитите икономики в ЕС.
В съвместната си позиция асоциациите призовават Европейската комисия да даде „зелена светлина“ за присъединяването на България към еврозоната, като подчертават, че страната е институционално, технически и икономически подготвена за тази важна стъпка, се посочва в съобщението.
В писмото си до президента Румен Радев и представителите на законодателната власт у нас асоциациите подчертават, че в настоящия момент е изключително важно България да запази вътрешния институционален консенсус по темата.
„Надяваме се, че Вие и парламентарните сили ще застанете ясно и последователно зад процеса на въвеждане на еврото, като подкрепите този национален приоритет и пред европейските ни партньори“, пише в писмото.
Източник: БТА
Икономика
Предстои втори прием по интервенции в лозаро-винарския сектор

В периода от 1 до 8 юли 2025 г. ще се проведе втори прием на проектни предложения по интервенциите в лозаро-винарския сектор, част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов за този прием е определен бюджет от общо 5,87 млн. лева за настоящата финансова година по интервенциите „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“, съобщиха от Министерството.
За преструктуриране и конверсия на лозя, както и инвестиции в лозаро-винарския сектор, са предвидени по 2,4 млн. лв., а за инвестиции в екологични съоръжения – 1 млн. лева. Кандидатите по тези интервенции са задължени да заявят авансово плащане при подаването на проектните си предложения.
В резултат на проведените досега приеми в периода октомври 2024 – февруари 2025 г., са подадени общо 178 заявления за подпомагане, с които е заявено финансиране в размер на 26,3 млн. лв. за 2025 година.
В началото на октомври 2024 г. от Министерството съобщиха, че предстоят приеми на заявления по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. По интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“ приемът започва от 15 октомври 2024 г., като определеният за приема бюджет е 15,6 млн. лева, съобщиха тогава от ведомството.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
На форума на Г-7 в Канада е предложено да бъдат затегнати мерките срещу износа на руски петрол по море, съобщи еврокомисарят Домбровскис

Финансовите ръководители на страните от групата на седемте държави с най-развити икономики в света (Г-7), които провеждат среща в Канада, не са преговаряли относно търговски въпроси. Това съобщи еврокомисарят по въпросите на търговията Валдис Домбровскис, който участва във форума, предаде Ройтерс.
„САЩ имат различна позиция (спрямо тази на Европейския съюз – бел. ред.) относно митата, но поехме ангажимент да намерим взаимноприемливи решения по този въпрос“, посочи Домбровскис.
Финансовите министри и централните банкери от Г-7 се срещат на фона на предизвикателствата, пред които е изправена световната търговия заради високите мита върху вноса в САЩ, налагани от Вашингтон, посочва Ройтерс.
Валдис Домбровскис добави, че в рамките на форума в Канада е отправено предложение да бъдат затегнати санкциите, с които се забранява износът на руски петрол по море, чиято цена е по-висока от 60 долара за барел.
„Представихме предложение да бъде намалена горната ценова граница“ на 50 долара на барел, посочи еврокомисарят, чийто ресор обхваща „икономика и производителност, изпълнение и опростяване“.
Ограничението да не бъде изнасян по море руски петрол, който е по-скъп от 60 долара за барел, беше наложено, за да бъдат намалени петролните приходи на Москва на фона на военната й агресия срещу Украйна. В условията на спад на цените на петрола на международните пазари това ниво на ценовата граница вече не е достатъчно, за да представлява толкова значима санкция, посочват политически анализатори.
От своя страна управителят на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел, който също участва в срещата в Канада, обяви, че на нея е бил „постигнат напредък“ по отношение на преодоляване на негативните ефекти от високите мита върху вноса, налагани от САЩ“. Той обаче добави, че трябва да бъда преодолени „още препятствия“. Нагел, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, направи това изявление пред германската телевизия А Ер Де.
Източник: БТА
Икономика
Плаж „Свети Влас-Изток“ отново е носител на международната екологична награда „Син флаг“

Плаж „Свети Влас-Изток“ отново е отличен с международния екологичен приз „Син флаг“. Ивицата печели символа за седемнадесети път. Това каза за БТА управителят й Георги Чапкънов. Той обясни, че наградата „Син флаг“ се дава за един сезон и за нея се кандидатства всяка година. Награди „Син флаг“ са връчени на най-добрите плажове и яхтени пристанища в международен мащаб.
За да получи „Свети Влас-Изток“ екосертификата и през тази година, са защитени повече от 30 критерия на международната организация. Те са свързани с обезопасяването, информирането, поддържането на плажа, качеството на водите и други. На плажа се извършват редовни изследвания и се прави физико-химична характеристика на морската вода. Изготвят се ежемесечни информационни бюлетини за резултатите от изследванията. Ивицата се почиства и поддържа целогодишно.
Знамето, гарант, че са изпълнени и спазени всички строги критерии на Световната организация „Син флаг“, и тази година ще се развява на висок дванайсетметров пилон на пясъка в Свети Влас, каза Чапкънов.
215 метра метра е дълга ивицата на „Свети Влас-Изток“. Става въпрос за малък, бутиков, уютен, спокоен плаж с много фин и златист пясък. Тук има всякакви удобства за една прекрасна почивка на всеки плажуващ. Непосредствено зад ивицата са разположени хотелски комплекси. До плажа е осигурен достъп за хората с увреждания – един от важните критерии за спечелването на приза. На ивицата има медицински екип, душове, съблекални, тоалетни. Ето затова високият стандарт на плажа е изтъкнат с престижното обозначение „Син флаг“, подчерта управителят на ивицата. Той съобщи, че плажът е в изряден вид и е готов да посреща подранили летовници. Ивицата е заравнена, почистена, обезпаразитена. Поставени са всички чадъри, шезлонги, спасителните вишки, заведенията отвориха врати, разказа за БТА Чапкънов.
По закон на 1 юни трябва да бъде открит официално плажният сезон. Сутринта на същия ден започват работа и спасителите. Те ще се грижат за безопасността на плажуващите до 30 септември.
Непроменени остават цените на услугите чадър и шезлонг спрямо миналата година. Шезлонгът струва 8 лева, толкова е и наемът на чадър. И тази година на плажа ще се предлагат редица вид водни атракциони – джетове, водни колела, банани, надуваеми кресла и много други.
БТА представя поотделно всички 30 български плажове и пристанища, наградени със „Син флаг“ от международното жури на Програмата в Копенхаген. Навършват се 30 години от присъждането на първото отличие за страната – пилотният „Син флаг“ е издигнат на плажа на Слънчев бряг на 4 юли 1995 година.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Българияпреди 1 седмица
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Българияпреди 1 седмица
Общинският съвет в Ихтиман ще разгледа бюджета на общината на днешното си заседание
-
Бизнеспреди 5 дни
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Спортпреди 1 седмица
Спринтьор от Конго наказан за четири години заради положителен допинг тест от Игрите в Париж
-
Спортпреди 1 седмица
Черно море Тича отново поведе срещу Балкан в полуфиналите на Националната баскетболна лига
-
Святпреди 1 седмица
Марко Рубио ще присъства на очакваните преговори между Русия и Украйна в Турция, съобщи Тръмп