Вицепремиерът и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписа днес в Лондон Споразумението за политическо и икономическо сътрудничество между Република Северна Македония и Великобритания от името на правителството на страната. Споразумението предоставя на Северна Македония 6 милиарда евро за финансиране на капиталови проекти, съобщават от Министерството на транспорта на страната. Подписа си под споразумението от страна на Великобритания постави министърът на икономиката Гарет Томас.

„Виждаме стратегическото партньорство с Великобритания като нещо, което ще изведе (Северна) Македония на ново ниво. Днес подписваме споразумение между правителствата за проекти за развитие на инфраструктурата в ключови сектори, като транспорт, образование, околна среда, информационни технологии, както и други сектори, които ще развиваме, включително здравеопазване, но също и образование, и ще продължим да си сътрудничим през следващия период. Искрено сме благодарни, че Великобритания, със своя Инструмент за подкрепа на външното финансиране, определи рамка от 5 милиарда британски лири, което е най-голямото споразумение, подписано от Северна Македония в историята ѝ по отношение на икономиката. Искрено сме благодарни за това и виждаме в него чудесна възможност за развитие на цялата страна“, цитират от Министерството на транспорта думите на Николоски след подписването на споразумението.

„Вече имаме три готови проекта. Това е проектът за високоскоростната железопътна линия по Коридор 10, проектът за здравеопазване за болниците и, разбира се, образователният проект за Медицинския факултет, а в предстоящия период ще търсим нови проекти в енергийния и екологичния сектор, но и други проекти, разбира се”, посочва още министърът.

От опозиционната СДСМ посрещнаха нееднозначно споразумението. В изявление пред медиите председателят на партията Венко Филипче заяви, че „с новия заем от 6 милиарда евро публичният дълг на страната ще надхвърли 115% от БВП“ на Северна Македония.

„Всички виждаме какво се случва, очевидно е, че ВМРО-ДПМНЕ води страната към пропаст. Сериозни медии във Великобритания съобщават, че балканските страни, включително (Северна) Македония, ще се превърнат в центрове за приемане на нежелани във Великобритания бежанци. А министър-председателят мълчи, няма позиция“, ​​каза Филипче.

„Посланикът на Великобритания даде ясен отговор на този въпрос и този отговор е, че няма такова нещо. Тази тема възникна, след като в Албания беше подписано споразумение между министър-председателя там и министър-председателя на държава от Европейския съюз за изграждането на лагери, където Албания ще приеме няколко десетки хиляди мигранти. По такъв начин темата беше преместена тук, но сега е затворена. Разбирам, че някои от опозицията и техните поддръжници се опитват да раздразнят обществеността, мислейки си, че ще опетнят това стратегическо споразумение и ще навредят на имиджа и работата на правителството. Бъдете сигурни, че в нашата страна няма да има такова нещо”, посочи премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски в отговор на журналистически въпрос по време на посещението си в Желино, съобщават медиите в страната.

Източник: БТА

Парламентът на Република Сръбска, населената предимно с босненски сърби част на Босна и Херцеговина, прие закон за прекратяване на бюджетното финансиране на партиите, въпреки че според опозицията и неправителствени организации този закон е в противоречие с закона за финансиране на партиите и изборния закон на Босна и Херцеговина, съобщават местни медии.

Вчерашното решение на босненския сръбски законодателен орган е нов обрат в противопоставянето между президента на Република Сръбска Милорад Додик и върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит, отбелязва Франс прес.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (Мюсюлманско-хърватската федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.

Решението на парламента на Република Сръбска, което беше остро критикувано от опозиционните партии, бе взето месец след като Шмит забрани финансирането с бюджетни средства на партията на Додик, Съюз на независимите социалдемократи (СНСД).

Шмит обясни решението си като част от усилията за противодействие на „фрапантните атаки от страна на управляващата коалиция в РС, водена от СНСД и Обединена Сръбска, срещу основните принципи на Дейтънското споразумение и конституционния и правен ред на Босна и Херцеговина“.

Опозиционната босненска Сръбска демократическа партия (СДС) предупреди, че вчерашното решение на местния парламент е опит за „закриване“ на опозиционните партии. Огнен Бодирога, член на парламента на Република Сръбска от тази партия, посочи, че законът за финансиране на политическите партии противоречи на Конституцията на Република Сръбска и на закона за финансиране на политическите партии на Босна и Херцеговина.

„Вие по същество правите същото като Кристиан Шмит, чиито действия смятате за колониални, незаконни, недемократични (…) Това ще засегне само партиите, които нямат контрол над политическите и обществените ресурси, които не са на власт,“ каза Бодирога, цитиран от Радио Свободна Европа.

Ръководителят на парламентарната група на опозиционната Партия на демократичния прогрес (ПДП) Игор Църнадак смята, че предложеният закон е „катастрофален за Република Сръбска“ и е в противоречие с изборния закон на Босна и Херцеговина.

„Това е пряка атака срещу свободите и удар срещу демократичното развитие на Република Сръбска“, оцени Църнадак.

Държавните средства са основният източник на финансиране на партиите в Босна и Херцеговина, особено за по-малките формации. 

Според неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“ новоприетият закон представлява „легализиране на корупцията“ в полза на основните управляващи партии.

Законът, приет вчера, вдига тавана за годишни дарения от компании от 50 000 на 100 000 босненски марки (от 25 000 на 50 000 евро), а за дарения от физически лица – от 10 000 на 20 000 марки.

От управляващата СНСД, която е и вносител на закона, не свързаха директно приемането на закона с решението на Шмит, а се позоваха на „позицията на по-голямата част от обществото“ в Република Сръбска.

Додик е издирван от два месеца от правосъдните власти на Босна и Херцеговина, които го подозира в подкопаване на конституционния ред. Той обаче отказва да се отзове на призовки от прокуратурата. 

Държавният съд в Сараево осъди Додик през февруари на една година затвор и шест години забрана за заемане на политически постове. Това тласна Босна в нова политическа и институционална криза, определяна  от някои като най-сериозната криза от края на войната през 1995 г., отбелязва Франс прес.

Президентът на Република Сръбска беше признат за виновен на първа инстанция за неизпълнение на решенията на върховния представител на международната общност в Босна. 

Додик заяви, че е жертва на „политически процес“ и в отговор парламентът на Република Сръбска забрани дейността на полицията и съдебната система на Босна и Херцеговина на територията на босненската сръбска част от страната.

Този ход беше определен като „атака срещу конституционния ред“ от държавната прокуратура на Босна и Херцеговина, която е започнала разследване и иска да изслуша Додик, както и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич. Шмит, чиято легитимност е отхвърлена от Додик и неговите близки сътрудници, забрани в края на април на всички институции на страната да финансират две партии – партията на Додик и формацията на Стевандич Обединена Сръбска.

Съединените щати наложиха серия от санкции срещу проруския президент на Република Сръбска, който отдавна се застъпва за отделянето на тази част от Босна и Херцеговина, за нарушаване на условията на мирното споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-95 година) и корупция, което той отрича. Той беше санкциониран и от Великобритания за подкопаване на мира и стабилността в Босна, отбелязва Ройтрес.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА