От марки облекло като „Гап“ (Gap), „Ливайс“ (Levi’s) и „Кълъмбия спортсуеър“ (Columbia Sportswear) до дизайнерски брандове като „Келвин Клайн“ (Calvin Klein), „Ралф Лорън“ (Ralph Lauren) и „Томи Хилфигър“ (Tommy Hilfiger) и бутика за бельо „Виктория‘с Сикрет“ (Victoria’s Secret), Шри Ланка отдавна има славата на етичен и надежден производител на облекло. Сега обаче най-големият промишлен сектор на острова е изправен пред ново и сериозно предизвикателство – мита от 20 на сто върху износа за САЩ, най-големият му клиент, пише бизнес изданието „Никкей“.

Големият въпрос, казва Йохан Лоурънс, генерален секретар на Обединения форум на асоциацията за облекло на Шри Ланка, ще бъде дали американците могат да си позволят допълнителните разходи и да поддържат темпа на покупки.

Лоурънс твърди, че не се притеснява, че произведеното в Шри Ланка облекло ще бъде по-скъпо за американците от артикулите от други страни, защото „летвата просто се е вдигнала нагоре за всички“.

Под „всички“ той визира регионалните конкуренти на Шри Ланка като Бангладеш и Виетнам.

Митата от 10 на сто, които САЩ наложиха през април и нарекоха базова тарифа, са били поети от производителите и марките, обясни Лоурънс. Допълнителните 10 на сто, с които сега се облагат стоките от Шри Ланка, обаче могат да бъдат прехвърлени директно на американските потребители.

По-високите цени обичайно водят до намаляване на търсенето, а „облеклото е нещо, за което хората лесно могат да си спестят разходи – да си купят по-евтина тениска или да отложат покупката“, подчертава Лоурънс.

Освен това бизнес моделът в сектора на облеклото с нисък марж и голям обем означава, че дори малки промени в разходите могат да създадат отрицателно въздействие за компаниите. „Няколко цента в грешна посока могат да ви струват поръчка“, добави той.

Производството на облекло е в основата на икономиката на Шри Ланка, като секторът пряко отговаря за препитанието на 400 000 души, а косвено подкрепя около 800 000 допълнителни работни места. Секторът осигурява почти половината от общите приходи от износ на страната. Само през март доставките на облекло са се увеличили с 11,65 на сто, като стойността им е достигнала шестгодишен максимум от 467 милиона долара. За първото тримесечие доставките са нараснали с 11,7 на сто спрямо същия период на предходната година до 1,3 милиарда долара.

Този растеж обаче сега е зависим от протекционистичния завой на САЩ, който би могъл да промени световните вериги за доставки и да постави на изпитание икономическата устойчивост на Шри Ланка.

Правителството смята, че по-нататъшните преговори със САЩ са жизненоважни. В интервю за медиите миналата седмица министърът на финансите Харшана Сурияперума заяви, че Шри Ланка ще улесни вноса от САЩ, за да намали търговския дефицит на Вашингтон с острова и да улесни навлизането на американски компании.

„Като нетен вносител на енергия, ние проучваме начини да удовлетворим интересите на САЩ в рамките на конкурентните ограничения“, каза той. Сурияперума потвърди също, че Шри Ланка обмисля внос на петрол от САЩ и е предложила улесняване на търговията, а не намаляване на тарифите като част от своята стратегия.

Един фактор, който все още играе в полза на Шри Ланка, е репутацията ѝ на доставчик на облекло, произведено според етичните норми. Международно признати марки отдавна доставят стоки от Шри Ланка поради спазването на трудовите стандарти, устойчивостта и прозрачността, които Обединеният форум на асоциацията за облекло на Шри Ланка насърчава с етикета си „Дрехи без вина“.

Мнозина обаче твърдят, че този вид брандиране е недостатъчно, когато се изправя срещу конкуренти като Бангладеш, който се радва на безмитен достъп до много пазари, и Виетнам, използващ вертикално интегрираните си вериги за доставки. „По отношение на достъпа до пазара, ние сме в неизгодно положение“, отбелязва Лоурънс. „Дори в ЕС, където имаме предимството на Общата схема от преференции плюс (ОСП+), тя се използва само около 50 на сто. Вече не можем да разчитаме на нито един пазар. Трябва активно да търсим нови пазари“ като Япония, Австралия, Канада и Южна Корея, допълва той.

Източник: БТА

Акциите на „Епъл“ (Apple) поскъпнаха с 13 на сто тази седмица – най-големият им седмичен ръст от юли 2020 г. – след като главният изпълнителен директор на компанията Тим Кук се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом и обяви разширяване на инвестициите си в САЩ, предаде Си Ен Би Си.

В петък книжата на производителя на „айФон“ (iPhone) се повишиха с 4 на сто и затвориха на цена от 229,35 долара за акция. Това повиши пазарната капитализация на „Епъл“ с над 400 милиарда долара до 3,4 трилиона долара.

Компанията вече заема третото място по пазарна капитализация в света, след „Енвидиа“ (Nvidia) и „Майкрософт“ (Microsoft) и пред „Алфабет“ (Alphabet) и Амазон (Amazon).

По време на съвместната поява с президента Тръмп, Кук обяви, че „Епъл“ ще инвестира 100 милиарда долара в американски компании и компоненти в следващите четири години. Преди това компанията анонсира инвестиция в САЩ в размер на 500 млрд. долара.

В своя позиция, публикувана на корпоративния сайт, от технологичната компания посочиха, че става въпрос за „нова програма за американско производство (American Manufacturing Program – AMP), посветена на преместването на още повече от веригата за доставки и високотехнологичното производство на „Епъл“ в САЩ“. Чрез новата програма компанията ще увеличи инвестициите си из цялата страна и ще насърчи глобалните компании да произвеждат още повече критични компоненти на американска територия, допълват от „Епъл“

Тръмп приветства плановете на „Епъл“ да използва американски чипове и заяви, че компанията ще бъде освободена от бъдещи мита, които биха могли да удвоят цената на вносните полупроводници.

Производителят на айФон (iPhone) по-рано предупреди, че може да понесе над 1 милиард долара разходи заради митата през настоящото тримесечие, ако не настъпят промени.

Според анализатора на „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) Самик Чатърджи, „Епъл“ (Apple) и Тим Кук са „показали майсторски подход към управление на несигурността“, свързана с възможните предизвикателства от търговските ограничения.

Седмицата на Кук във Вашингтон последва силни финансови резултати за тримесечието до юни, при които приходите на Apple нараснаха с 10 на сто, а продажбите на iPhone – с 13 на сто, допълва Си Ен Би Си.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА