В Русе посрещнаха 65-годишният французин Жан-Мишел Льолини, който живее с трансплантирано сърце от 35 години.

Организацията по посрещането бе осъществена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), Български Червен кръст (БЧК) – Русе, Регионална здравна инспекция (РЗИ)и координатора по донорство в Русе д-р Саша Александрова от УМБАЛ „Канев“.

Жан-Мишел е на велосипедно пътешествие из Европа, с което цели да повиши обществената осведоменост за значението на органното донорство.

Благодарен съм за топлото посрещане в България – нещо, което не съм изпитвал никъде другаде! Тази обиколка е моята мисия да покажа, че с трансплантирано сърце можеш да водиш пълноценен живот – да спортуваш, да работиш и да се радваш на всеки ден, сподели той с усмивка. 

Пътешествието му започна на 12 април от Франция, като досега е изминал над 4000 км през Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Словакия, Унгария и Румъния.

„Карам около 100 км дневно, понякога спя в палатка, друг път в хотели. Най-голямото предизвикателство са променливите метеорологични условия, но продължавам с усмивка“, разказа Жан-Мишел. 

„Във Франция годишно се извършват 5000–6000 трансплантации, от които 600–700 на сърце. Без трансплантацията щях да почина на 30, а сега на 65 имам семейство, кариера и нов шанс за живот!“, разказа мъжът.

Жан-Мишел призова хората, очакващи трансплантация, да не губят надежда.

„Животът с донорско сърце е отговорност. Понякога, докато карам, си мисля за донора си и усещам, че той е с мен.“ 

Утре Жан-Мишел ще продължи към Тутракан и Силистра, а пътуването му, надхвърлящо 4500 км, ще завърши в Констанца, Румъния. През годините той е участвал в редица предизвикателства: прекосяване на Португалия с велосипед за „Европейските игри за трансплантирани“ (2024), 1200 км пеша в Япония (2023) и изкачване на Монблан (1997).

Контактът с Жан-Мишел бе осъществен благодарение на двама българи с трансплантирани органи – Георги Пеев и Борислав Игнатов, които активно подкрепят каузата за донорството и трансплантациите.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Здравната каса вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците, каза д-р Петко Стефановски, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като Българският лекарски съюз и НЗОК подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г.

По думите на д-р Стефановски санкцията, освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, надписал дейността. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря за 12 месеца без право той да работи по нарушената клинична пътека, в която и да е болница в страната, допълни управителят на Касата, цитиран от БТА.

За първи път НЗОК ще финансира дейности на професионалистите по здравни грижи с публичен ресурс, каза д-р Стефановски за новите възможности, дадени чрез анекса. С него се насочва и част от ресурса на Касата към доболничната медицинска помощ за извършване на профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред, допълни той.

За биомаркерната диагностика няма да има промяна и средствата за нея остават непроменени – пет милиона лева в перото за медицински изделия. Трябва да се създадат правила, да се видят в останалите европейски държави как тези биомаркери се реимбурсират, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове, добави д-р Стефановски.

По думите му такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването. Пациентите ни трябва да получават най-качественото лечение, каза още Стефановски и посочи, че биомаркерната диагностика и таргетната терапия спестява ресурс на Касата, тъй като се подбира точното лекарство за точния пациент. Не сме против биомаркерната диагностика, но в момента нямаше време и с това да се занимаваме с този анекс. Работи се в момента по въпроса.

Тази диагностика досега се финансира от фармацевтичните фирми, чиито лекарства ползват пациентите, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По думите му проблемът е откъде ще бъде финансирана дейността.

В бюджета на НЗОК има предвидени пет милиона лева за биомаркерната диагностика. Неколкократно пациентски организации настояваха да се повишат средствата за биомаркерната диагностика, което все още не е факт. Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза, че днес не е подписала анекса поради тази причина.

Категорично беше отказано да се преговаря по тази тема и като представител на 18 пациентски организации не подписах този анекс, каза още тя. По думите ѝ пациентските организации ще продължат да търсят диалог и се надяват категоричният отказ да бъде преосмислен. Не чух категорични и състоятелни аргументи, посочи се липсата на средства, но става дума за 0,2% от бюджета на Касата, така че това е несериозно, допълни Величкова.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Здравната каса вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците, каза д-р Петко Стефановски, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като Българският лекарски съюз и НЗОК подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г.

По думите на д-р Стефановски санкцията, освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, надписал дейността. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря за 12 месеца без право той да работи по нарушената клинична пътека, в която и да е болница в страната, допълни управителят на Касата, цитиран от БТА.

За първи път НЗОК ще финансира дейности на професионалистите по здравни грижи с публичен ресурс, каза д-р Стефановски за новите възможности, дадени чрез анекса. С него се насочва и част от ресурса на Касата към доболничната медицинска помощ за извършване на профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред, допълни той.

За биомаркерната диагностика няма да има промяна и средствата за нея остават непроменени – пет милиона лева в перото за медицински изделия. Трябва да се създадат правила, да се видят в останалите европейски държави как тези биомаркери се реимбурсират, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове, добави д-р Стефановски.

По думите му такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването. Пациентите ни трябва да получават най-качественото лечение, каза още Стефановски и посочи, че биомаркерната диагностика и таргетната терапия спестява ресурс на Касата, тъй като се подбира точното лекарство за точния пациент. Не сме против биомаркерната диагностика, но в момента нямаше време и с това да се занимаваме с този анекс. Работи се в момента по въпроса.

Тази диагностика досега се финансира от фармацевтичните фирми, чиито лекарства ползват пациентите, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По думите му проблемът е откъде ще бъде финансирана дейността.

В бюджета на НЗОК има предвидени пет милиона лева за биомаркерната диагностика. Неколкократно пациентски организации настояваха да се повишат средствата за биомаркерната диагностика, което все още не е факт. Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза, че днес не е подписала анекса поради тази причина.

Категорично беше отказано да се преговаря по тази тема и като представител на 18 пациентски организации не подписах този анекс, каза още тя. По думите ѝ пациентските организации ще продължат да търсят диалог и се надяват категоричният отказ да бъде преосмислен. Не чух категорични и състоятелни аргументи, посочи се липсата на средства, но става дума за 0,2% от бюджета на Касата, така че това е несериозно, допълни Величкова.

Източник: Offnews.bg