Косовската Регионална компания за сметоизвозване „Пастрими“ (ʿпочистванеʾ, ʿчистотаʾ на албански – бел. ред.) започна днес стачни действия пред община Прищина, предаде новинарската агенция „Економия онлайн“.

От няколко дни предприятието „Пастрими“ не събира боклука в косовската столица и, според компанията, е принудено да спре дейността си заради неизплатен дълг от община Прищина към „Пастрими“ на стойност 2,7 милиона евро. От общината отричат да има неизплатен дълг и обвиняват компанията в саботаж.

Сред исканията на работниците в „Пастрими“ са по-добри условия и заплати, както и среща с кмета на общината Пърпарим Рама и длъжностни лица в нея, както и с представители на компанията за сметоизвозване.

Заместник-кметът на Прищина Шкъмб Манай заяви, че и общината, и компанията трябва да свършат своята работа и да работят заедно в услуга на гражданите, като призова случаят да не се политизира.

Столичният град е затрупан с боклук и има предупреждения за здравни рискове заради създалата се ситуация, а прокуратурата в Косово събира информация по случая, информира агенцията.

По-рано Синдикалното дружество „Пастрими“ посочи в съобщение, че работниците на компанията по сметоизвозване ще започнат стачка, за да изразят недоволството си и да поискат незабавно разрешаване на тежката финансова ситуация, в която се намира предприятието заради неизплатените средства от община Прищина.

В съобщението се посочва още, че стачните действия ще бъдат мирни и няма да се осъществява намеса в дейността на обществените институции. От дружеството информираха, че около община Прищина в знак на протест ще бъдат паркирани 20 камиона за сметоизвозване, като разполагането им няма да блокира аварийни пътища или да нарушава правилата за движение по пътищата.

Проблеми със сметоизвозването в косовската столица имаше и по-рано тази година. През февруари кметът на Прищина обяви извънредно положение на територията на столичната община във връзка с управлението на отпадъци, като посочи като причина за това неефективността на „Пастрими“ при предоставянето на услугата. Той заяви, че ще бъдат наети частни оператори за събиране на отпадъци в столицата.

През 2024 г. отново беше обявено извънредно положение във връзка със същия проблем и общината временно ангажира допълнителни частни фирми за сметоизвозване. Работници от „Пастрими“ протестираха по тази причина пред общината, тъй като според тях наемането на частни фирми крие риск за фалита на фирмата им.

Източник: БТА

Оптимистична и реалистична цел за бюджетния дефицит в Румъния през 2025 г. е 7,5 процента от брутния вътрешен продукт, заяви днес новоизбраният президент Никушор Дан, като допълни, че предварителните разговори за бюджета за 2025 и 2026 г. няма да изключват повишаване на данъците, предаде Ройтерс.

Румъния отчете бюджетен дефицит от 9,3 процента от БВП през 2024 г. Ако не се наложат бързо надеждни мерки за намаляване на дефицита, страната рискува да бъде блокиран достъпът ѝ до европейски фондове и потенциално да понижи суверенния си рейтинг, който в момента се намира на последното стъпало на инвестиционния клас. 

След като победи крайнодесния евроскептичен претендент Джордже Симион на президентските избори този месец, центристът Дан е изправен пред задачата да номинира министър-председател, който може да сформира екип, който да се справи с публичните финанси.

Бюджетът на Румъния за 2025 г. е насочен към дефицит от 7 процента от БВП въз основа на прогнозиран икономически растеж от 2,5 процента, което, според анализатори и според Европейската комисия, е практически непостижимо без приемане на допълнителни мерки.

„Оптимистичната, но и реалистична цел за дефицита за 2025 г. е 7,5 процента от БВП. Трябва да прехвърлим приблизително 30 милиарда леи (около 11 милиарда лева) в рамките на бюджета“, посочи Дан пред репортери, след като румънският Конституционен съд потвърди резултата от изборите. Очаква се той да положи клетва в понеделник.

„Според мен разговорите за бюджетите за 2025 и 2026 г. започват от предпоставката да не се увеличават данъците“, отбеляза Дан, който се противопоставяше на увеличението на данъците по време на предизборната си кампания.

Икономическият растеж на Румъния постоянно се забавя след скок през 2021 г. след края на пандемията, а Европейската комисия прогнозира бюджетен дефицит от 8,6 процента тази година и 8,4 процента през 2026 г., отбелязва Ройтерс.

Към момента Румъния има най-ниския инвестиционен рейтинг според данни на три агенции – S&P, Fitch и Moody’s. И трите агенции дават на страната „отрицателна“ перспектива.

Новото правителство ще трябва да включва поне три проевропейски партии, за да има мнозинство, докато крайнодясното крило, което контролира една трета от парламента, би могло да подсили допълнително позициите си, разпалвайки настроенията срещу бюджетните съкращения.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА