/НС/

Източник: БТА

Нетната миграция към Великобритания намалява почти наполовина през 2024 г. в сравнение с година по-рано, показват официални данни, тъй като по-малко хора са пристигнали с работни и учебни визи след промени в правилата, насочени към намаляване на броя на чужденците, предаде Ройтерс.

Службата за национална статистика (СНС) заяви, че данните показват, че нетната миграцията – оценка на броя на хората, които мигрират към Великобритания минус тези, които я напускат – намалява на 431 000 души при 860 000 към декември 2023 г.

Данните ще донесат известно облекчение на премиера лейбърист Киър Стармър, който по-рано този месец обеща да намали значително миграцията в идните четири години, под натиска на дясната, антиимигрантска партия на Найджъл Фараж „Реформирай Обединеното кралство“.

Стармър стана премиер през юли 2024 г. Консервативната партия посочи, при правителството избирането на Стармър, че това намаление е станало факт благодарение на промените в правилата за издаване на визи, въведени от тях.

Според СНС промяната се дължи на понижаването на броя на имиграцията на граждани от страни извън ЕС+.

„Наблюдаваме намаляване на броя на хората, пристигащи с трудови и учебни визи, както и увеличаване на емиграцията през 12-те месеца до декември 2024 г. – най-вече страната напускат хора, които първоначално са пристигнали с учебни визи, след като бяха облекчени ограниченията за пътуване до Обединеното кралство, въведени заради пандемията“, се казва в изявление на СНС.

Терминът „лица от страни извън ЕС+“ се отнася до лицата, пристигащи от страни, които не са в ЕС или от Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария. През последните години групата на лицата извън ЕС+ включваше голям брой хора от Индия, Нигерия и Пакистан.

Източник: БТА

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен заяви, че е отворен към дългосрочно увеличение на целта за военни разходи на НАТО, дори до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Въпреки това той добави, че много ще зависи от това какво ще бъде позволено да се включи в по-широкото определение за разходи за сигурност, предаде белгийската новинарска агенция Белга.

В момента Белгия не изпълнява целта за разходи на НАТО. Тя си е поставила за цел най-сетне да достигне изискването на алианса за разходи в размер на 2% от БВП през тази година. 

Но докато Белгия все още догонва, членовете на алианса ще обсъдят допълнително увеличение на целта на срещата на върха в Хага следващия месец.

Под натиска на американския президент Доналд Тръмп генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи целта да бъде увеличена до 5% през следващите седем години.

За да се гарантира, че членовете ще могат да постигнат тази цел, се планира разширяване на дефиницията за „разходи за отбрана“.

Министърът на външните работи Максим Прево се противопостави на „прекомерната“ цел по време на среща на НАТО в Турция миналата седмица. Според него цел от 2,5% до 2034 година би била по-реалистична, предвид нестабилното бюджетно положение на Белгия.

Но министърът на отбраната Тео Франкен изглежда по-отворен към предложението на Рюте. Макар че срокът от седем години е прекалено кратък, повишаване на целта до 5% за период от 10 години би могло да бъде постижимо, заяви той.

Всичко зависи от това какво НАТО реши да приеме като разходи за отбрана, добави министърът. Рюте предлага целта да бъде разделена на 3,5% за строго определени разходи за отбрана и 1,5% за по-широки разходи за сигурност. Все още се водят преговори какво точно ще попадне във втората категория.

Франкен също така призова правителството да не отхвърля автоматично предложението за увеличаване на целта за разходи. „Следващият въпрос тогава е дали възнамеряваме да напуснем НАТО“, каза той. Министърът отново подчерта, че присъствието на НАТО носи значителни ползи за Белгия, която е домакин на щабквартирата на алианса и е една от страните основателки.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)

Източник: БТА