Икономика
Корпоративните фалити растат от Европа до Япония

Корпоративните фалити в Япония са се увеличили с 5,7 на сто през април спрямо година по-рано до 828, което е най-високото ниво за месеца от 11 години насам, тъй като фирмите се борят с недостига на работна ръка и високите цени, показва проучване на консултантска компания, цитирано от Киодо.
Данните отчитат фалитите на компании със задължения над 10 млн. йени (около 68 400 долара – бел. ред.), уточнява в. „Джапан таймс“.
Фалитите, свързани с недостига на работна ръка, са 36 или рекордно висок брой за месец април от 2013 г. насам, откогато са налични сравними данни. Свързаните с повишаването на цените банкрути същевременно са 56.
По браншове най-много фалити са регистрирани в сектора на услугите, включително ресторантите – 292, което е с 10,6 на сто повече на годишна основа, следван от строителния сектор със 152 обявени фалита, и търговията на дребно със 106, според „Токио Шоко рисърч“ (Tokyo Shoko Research).
Служител на компанията за пазарни проучвания предупреди за предизвикателствата, пред които са изправени малките и средните предприятия в Япония при осигуряването на достатъчно служители, тъй като те не могат да се придържат към нивото на увеличение на заплатите, наблюдавано в големите компании.
Последните официални данни показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония се е свил с 0,7 на сто през първите три месеца на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. Това е първият период на икономически спад от първото тримесечие на 2024 г. насам и отразява слабото потребление и спада в износа, което указва, че японската икономика е започнала да губи импулса от чуждестранното търсене, дори преди обявените от президента Доналд Тръмп на 2 април мита върху вноса в САЩ.
Каква е ситуацията в Европа
На европейско ниво последните данни, обявени от Евростат, показват, че през първото тримесечие на 2025 г. спрямо последното тримесечие на 2024 г. фалитите на компании са нараснали в повечето сектори на икономиката – най-отчетливо в хотелско-ресторантьорските услуги, информация и комуникации, образование и социални услуги, но са намалели в строителството и транспорта.
Най-сериозен ръст на подадените декларации за фалит за периода има в Гърция (35,9 на сто), Швеция (22,7 на сто) и Естония (20,4 на сто). Най-голям спад е отчетен в Кипър (70 на сто), Малта (66,6 на сто) и Латвия (21 на сто). В България през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. компаниите, подали декларации за фалит, са намалели с 5,9 на сто, според европейската статистическа служба.
В държава като Австрия, в която е регистриран ръст на фалитите през първото тримесечие на 2025 г., засегнатите сектори се оказват сходни с тези в Япония. Секторът на търговията на дребно в Австрия води с 299 случая на несъстоятелност, следван от строителството с 250 и ресторантьорството – 167. Общо са регистрирани 1134 случая на корпоративна несъстоятелност. Това е с 3,94 процента повече в сравнение със същия период на 2024 г., когато са отчетени рекордни нива на несъстоятелност, по данни на Алпийската кредитна асоциация. Като се включат и многото откази за обявяване в несъстоятелност поради липса на активи за покриване на разходите (861 случая, или ръст с 50,79 процента), броят на фирмите в колективна несъстоятелност се увеличава до 1995, което е с 20 процента повече от предходната година, сочат данните на асоциацията.
Фалитите в България
У нас през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6,4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 88,5 на сто.
Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на „Алианц Трейд“ (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от КОВИД-19 – съответно със 7 на сто и 9 на сто, посочват от компанията.
„Заради спецификите в българското законодателство и тежките и дълги процедури за обявяване на несъстоятелност, ние следим тенденциите с внимание, но винаги в по-разширения контекст на промените в поведението на разплащане на българските фирми. Макар в сравнение със силно изразения ръст на фалитите на глобално ниво през миналите две години ситуацията у нас да изглежда по-спокойна, това не бива да ни носи излишно успокоение, защото има ясна паралелна тенденция за увеличаване на сроковете за издължаване на български фирми, а проблемните сектори се увеличават“, обясняват експертите на „Алианц Трейд“ в България.
У нас традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост – сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90-120 дни. Като цяло строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120-180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция.
Така въпреки че на вътрешния пазар към момента не се отчита ясен ръст на случаите на несъстоятелност, длъжниците все по-често съобщават за сключени споразумения с Националната агенция за приходите за разсрочване на публичните им задължения, особено в транспортния сектор и строителството. Проверките показват, че все по-често се прибягва и до продажба или промяна в собствеността на фирмата (излизане или замяна на съдружник, промяна на формата). Длъжници все по-често информират и за реформи в бизнеса им, което води до допълнително забавяне в погасяването на дълговете.
Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни.
Експертите на „Алианц Трейд“ в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно.
Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2,3 млн. работни места, алармират още експертите.
Източник: БТА
Икономика
„ВиК – Варна“ иска кампанията на дружеството за пестене на вода да се реализира в национален мащаб

„Водоснабдяване и канализация – Варна“ („ВиК – Варна“) ООД иска кампанията на дружеството за пестене на вода „Водата е дар! Запази я!“ да се реализира в национален мащаб, каза днес пред медиите управителят му инж. Веселин Русев след срещата на ръководството на дружеството с представители на туристическия бранш. Водното дружество в крайморския град започна кампанията си за разумно и отговорно използване на вода през март.
Русев посочи, че водата е ценен ресурс и трябва да се пази. Той каза, че по тази причина дружеството ще ангажира и туристическия бранш. Той обясни какви инициативи и реклама на кампанията са предприети досега от дружеството.
Според него трябва да бъдат намалени и загубите на вода. В момента за територията на дружеството те са 60 процента. Нашата задача е да намаляваме нашите загуби, които изтичат по технологични причини, но и хората трябва също да са ангажирани с тази работа, обясни Русев. Той смята, че голям проблем са малките населени места, желанието на хората за поливане и миене, а това са много тежки проблеми през лятото.
Този ресурс не е безкраен и ако не се ангажират всички с разумното му използване, няма как да стане, коментира още управителят.
Туристическият бранш също ще се включи активно в кампанията, заяви председателят на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев. Той допълни, че през летния сезон браншът е много голям консуматор на вода. Мрежата е изключително стара и пълна подмяна е почти невъзможна, защото е свързано със страшно много средства, време и т.н., каза Косев.
Той уточни, че туристическият бизнес може да използва тази вода, която вече е била изхвърлена, за миене на площадки, поливане и т.н. Косев разказа, че най-лесното и евтино нещо, което правят хотелиерите, е слагането на дифузери по батериите в хотелските стаи. Те принудително намаляват силата на водата, която тече, но визуално не изглежда, че количеството е намалено. Дифузерите намаляват до 50 процента скоростта на водата, обясни той и допълни, че това е лесно приложимо и не струва скъпо. Категорично имаме интерес към тази кампания, обобщи Косев.
За кампанията областният управител проф. Андрияна Андреева каза, че областна администрация ще се включи активно и ще я разпространява на територията на общините. „Идеята е да създаваме отношение и култура на потребяването на вода от ранна детска възраст“, каза още тя.
Българската асоциация по водите също ще съдейства кампанията да бъде представена на другите водни дружества, каза председателят ѝ Иван Иванов. Той съобщи, че се очаква всеки момент Европейската комисия да обяви Стратегия за устойчиво използване на водите и предположи, че в нея на европейско ниво ще бъдат записани и мерки, свързани с информиране на обществеността за разумно ползване на вода според нуждите.
Източник: БТА
Икономика
Край Сливен започна изграждането на индустриален парк

С церемония по „първа копка“ на летище „Бършен“ край Сливен беше дадено началото на строителни дейности по проект за изграждане на индустриален парк.
По проекта ще бъде изградена довеждаща и вътрешна инфраструктура за над 19 830 000 лева. Тя ще осигури комуникации до всеки парцел заедно с улична мрежа и осветление. Крайният срок за изграждането й е 30 юни 2026 г. Изпълнител е дружеството „Хидроводстрой“.
„Тази инвестиция може да бъде много силен инструмент за привличане на инвеститори в нашия район“, каза кметът на Сливен Стефан Радев. Убеден съм, че това място има огромен потенциал, но най-важният въпрос ще бъдат хората. Трябва да се съчетае наличието на инфраструктура с поредица от мерки, които да насърчават преквалифицирането, обучението на хората, така че да намерят своето достойно място. Голямата ни цел е тук да има повече инвестиции и по-добре платени работни места“, категоричен бе той.
Радев припомни, че в момента се инвестира в осем такива зони, като пет от тях са в Северна и три в Южна България. По думите му Сливенският регион се намира на почти равни разстояния от София, Букурещ и Истанбул, на сто километра от пристанище „Бургас“, има жп линия, на 17 км е Автомагистрала „Тракия“ и от логистична гледна точка това е едно от най-добрите места за инвестиции.
Управителят на дружеството „Индустриален парк – Сливен“ Соломон Москона посочи, че за близо две години от създаването на търговското дружество са били сключени около 30 споразумения за сътрудничество и партньорство с редица организации, сред които търговско-промишлени палати, висши учебни заведения.
„Тези десет парка са приоритетни за страната, заяви Стефан Попов, заместник главен директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа. По думите му целта е да се създадат добри ваимовръзки между отделните паркове и на техните територии да се настанят високотехнологични производства с висока добавена стойност, които да продължават да развиват регионите, да създават нови работни места.
Сред официалните гости на церемонията бяха още областният управител Чавдар Божурски, Илияна Илиева, главен директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“, Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд „Флаг“, инж. Димитър Димитров, изпълнителен директор на Обединение „Хидроводстой“, заместник-кметове, общински съветници, представители на местния бизнес.
„Индустриален парк Сливен“ е на площ над 2500 декара, в рамките му има 2,5 км дълга летищна писта, има съгласувано предложение с НКЖИ за влизане на жп прелез с жп терминал около летището, а автомагистрала „Тракия“ е на 17 км. Паркът е разделен на 17 квартала, четири зони.
Проектът е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез инструмента NextGenerationEU по Процедура за предоставяне на средства по механизма за възстановяване и устойчивост BG-RRP-3.007 „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“.
Източник: БТА
Икономика
Малко над 45 на сто от гражданите между 50 и 74-годишна възраст в ЕС са получавали пенсия през 2023 г., по данни на Евростат

През 2023 г. 45,1 на сто от гражданите на страните от ЕС, на възраст между 50 и 74 години, са получавали пенсия. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.
Дял от 39,7 на сто от тях са получавали пенсия за старост, 4,6 на сто – пенсии или обезщетения за инвалидност, а 0,8 на сто и двата вида плащания.
Сред гражданите на държавите от ЕС, на възраст между 50 и 59 години, през 2023 г. инвалидните пенсии са били най-разпространени, докато пенсиите за старост са заемали водеща позиция в по-високите възрастови групи.
Във възрастовата група между 70 и 74 години повечето хора са получавали пенсия за старост – 97,2 на сто от мъжете и 89,5 на сто от жените.
Най-висок дял пенсионери сред възрастовата група между 50 и 74 години в ЕС през 2023 г. е регистрирала Полша – 56,2 на сто, Естония и Словакия – по 54,7 на сто за всяка. В другия край на скалата с най-нисък дял на пенсионерите са били Испания – 30,7 на сто, Гърция – 34, 1 на сто и Италия – 34,4 на сто.
Пенсионерите в същата възрастова група, получаващи единствено пенсии за инвалидност или други обезщетения за инвалидност, са били с най-висок дял в Естония – 11,5 на сто, Дания – 10,1 на сто и Литва – 9,1 на сто, а с най-нисък в Кипър – 1,9 на сто, Малта – 2,2 на сто и Гърция – 2,5 на сто.
Източник: БТА
-
Българияпреди 1 седмица
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Бизнеспреди 1 седмица
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Българияпреди 1 седмица
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Българияпреди 1 седмица
Общинският съвет в Ихтиман ще разгледа бюджета на общината на днешното си заседание
-
Политикапреди 1 седмица
Атанасов: Кой натисна копчето на Радев? Той тръгва на поход да концентрира зад себе си руските сили
-
Европапреди 1 седмица
ЕС е налял стотици милиони евро на критика на съюза Илън Мъск
-
Икономикапреди 1 седмица
МЗХ облекчава земеделските стопани при подаване на заявления за искане за помощ