Албанското посолство в Сараево отвори врати отново след 10 години, предаде Албанското радио и телевизия. 

Това стана по време на вчерашното посещение на албанския външен министър Игли Хасани в Босна и Херцеговина.

„Това е важна крачка в засилването на партньорството и приятелството между Албания и Босна и Херцеговина“, подчерта Хасани.

Република Албания призна Босна и Херцеговина на 21 април 1992 г. и двете страни установиха дипломатически отношения на 28 декември 1992 г., припомня албанският портал „Аргументум“. Посолството на Босна и Херцеговина в Албания функционира от 1993 до 1998 г., а посолството на Албания в Босна и Херцеговина беше отворено от 2010 до 2014 г. 

Според албанската медия „Дитар“ посолството в Сараево е било затворено през 2014 г. заради намаляване на бюджетните разходи и преструктуриране в областта на дипломацията.  междувременно при необходимост от дипломатическа помощ албанците в Босна са се обръщали към посолството на Албания в Хърватия.

Решението за повторно откриване на посолство на Албания в Босна беше взето в края на 2023 г.

По време на посещението си Хасани беше посрещнат от колегата си от Босна и Херцеговина Елмедин Конакович, пред когото подчерта, че е дошло времето за задълбочаване на политическия диалог между двете страни и за разширяване на икономическото сътрудничество в области от взаимен интерес.

„Албания остава дълбоко ангажирана с бъдеще, в което страните от Западните Балкани вече не биват разделени от историята, а биват обединени от надеждата, и където Тирана и Сараево продължават да бъдат рамо до рамо за един мирен, европейски и проспериращ регион“, подчерта Хасани, цитиран от Албанското радио и телевизия.

При повторното откриване на посолството албанският външен министър се срещна и с албански войници в рамките на мисията на ЕС в Босна – ЕУФОР Алтеа (EUFOR Althea), на които благодари за приноса им към опазването на мира и сигурността.

Хасани взе участие също в тазгодишното издание на Бизнес форума в Сараево и по-конкретно в панела с фокус върху ролята на политиките на правителствата в насърчаването на растежа на бизнеса. В речта си външният министър на Албания изброи някои от големите реформи, които страната му е предприела за насърчаване на растежа на бизнеса, като реформите в областта на върховенството на закона, бизнес климата, диверсифицирането на енергийните източници и електронното управление.

Албанският външен министър говори и за регионалното сътрудничество, като подчерта, че то вече не е избор, а необходимост с цел справяне с предизвикателствата, привличане на нужните инвестиции и гарантиране на общо европейско бъдеще.

По време на вчерашната си визита в Босна Хасани се срещна още с председателстващата Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо и представители на парламента на Босна и Херцеговина. Хасани посети и Мемориала на децата, убити по време на обсадата на Сараево (1992-1995 г.).

Източник: БТА

Президентът на Косово Вьоса Османи изрази притеснение за политическата блокада в страната и забавянията при учредяването на институциите след парламентарните избори през февруари, предаде новинарската агенция „Економия онлайн“.

От 15 април насам косовският парламент не може да бъде учреден. Процедурата беше блокирана след изпълнението на първите две точки в дневния му ред, удостоверяването на мандатите и полагането на клетва на народните представители. Проблемна се оказа третата точка – избор на председател на парламента. Победилото на изборите през февруари Движение „Самоопределение“ на настоящия премиер Албин Курнти предлага министъра на правосъдието в оставка Албулена Хаджиу да заеме поста. Кандидатурата ѝ обаче не успява да събере необходимите 61 гласа в 120-местния парламент на страната до момента.

След няколко неуспешни опита Движение „Самоопределение“ поиска преминаване от явно към тайно гласуване за председател на парламента с цел да се избегне натиск върху депутатите. Опозиционните партии определиха тайното гласуване за „противоконституционно“. Част от опозицията призова „Самоопределение“ да промени кандидатурата си, а други заявиха, че няма да подкрепят никое име, издигнато от партията на Курти.

Османи подчерта вчера на съвместна пресконференция с швейцарския си колега Карин Келер-Зутер в Берн, където е на посещение, че забавянията при учредяването на институциите вредят и че цената на тази блокада се плаща от косовските граждани, тъй като все още няма функциониращ парламент, който да може да одобрява международни споразумения и закони, необходими за развитието на страната.

Като подчерта, че изборите на 9 февруари са били свободни и демократични, косовският президент припомни събитията след изборния процес – удостоверяването на резултатите и началото на опитите за учредяване на парламент на 15 април.

„Мина повече от един месец от първите опити в тази посока и, за съжаление, все още няма успех. Ако обаче сравним (ситуацията) с много други страни в Европа, има случаи, при които формирането на управляваща коалиция продължава с месеци, така че (случващото се в Косово) не е нещо извън европейската норма. Но това не значи, че не се тревожим заради тези забавяния, като президент се тревожа, защото тежестта на тези забавяния се заплаща от косовските граждани“, заяви Османи.

Косовският президент изрази убеждение, че парламентарно представените партии „много скоро ще постигнат споразумение, за да преодолеят сегашната ситуация“. 

„Когато (партиите) поставят страната на първо място, държавните интереси преди всичко останало, политическото решение е винаги близо“, подчерта Османи.

На изборите на 9 февруари лявото националистическо Движение „Самоопределение“ спечели 48 места в косовския парламент. След него по резултат се нареждат дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) с 24 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) с 20 места, коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай (АБК/AAK) с 5 места и лявоцентристката ИНИЦИАТИВА (NISMA) на Фатмир Лимай с 3 места. Останалите 20 места са гарантирани за малцинствените общности без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в парламента – 10 за сърбите и общо 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани. 

За избирането и на председател, и на правителство, е необходимо мнозинство от 61 гласа, с каквото нито една от политическите формации не разполага. Конституцията на Косово не предвижда срок колко време след удостоверяването на резултата от изборите или след клетвата на депутатите трябва да бъде учреден парламентът. Без да бъде учреден парламентът обаче няма как да започне обратното броене за формиране на ново правителство.

В Косово може да има връщане на до два неизпълнени мандата. Мандатоносителят разполага с 15 дни да върне изпълнен мандат, като ако ново правителство не бъде съставено и след втория опит, президентът е длъжен да свика нови избори, които да се проведат не по-късно от 40 дни от издаването на указа за тях.

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич заяви на среща с върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурност Кая Калас в Белград, че Сърбия остава доверен партньор на всички, които искрено искат сътрудничество, напредък и съвместно европейско бъдеще. Калас пристигна в Белград снощи, откъдето започна обиколка на страни от Западните Балкани.

„Разговаряхме за ключови геополитически теми, ситуацията на сигурност в региона, европейския път на Сърбия, както и диалога между Белград и Прищина“, написа снощи Вучич в профила си в Инстаграм. „Подчертах, че Сърбия е ангажирана с конструктивния диалог под егидата на ЕС, като начин за решаването на отворените въпроси, а защитата на сръбския народ в Косово и Метохия е наш абсолютен приоритет“.

Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС.

„Уверен съм, че Сърбия, като страна, която се стреми към членство в ЕС, има капацитета да допринесе към запазването на мира, стабилността и съвместните европейски ценности, заедно със запазването на основните национални интереси“, допълва Вучич.

Калас написа в профила си в социалната мрежа Екс снощи, че диалогът между Белград и Прищина е необходим за напредъка и подчерта, че „сега е моментът страните отново да се ангажират“.

Тя отбеляза, че ще посети още Косово и Република Северна Македония днес и утре, като ще има срещи с правителството и представители на гражданското общество относно европейския път на страните.

Очаква се днес Калас да се срещне и със сръбския премиер Джуро Мацут, външния министър Марко Джурич, министъра за евроинтеграцията Неманя Старович, председателката на парламента Ана Бърнабич и опозиционни парламентарни групи.

Източник: БТА