Икономика
Държавен фонд „Земеделие“ преведе над 26 млн. лева по екосхемата за биологично животновъдство

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати над 26 млн. лв. (26 314 093,78 лв.) на 336 животновъди по екосхемата за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко – БЖ) за Кампания 2024. Интервенцията е включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027. Ставката, по която са преведени субсидиите, е в размер на 699,88 лева на хектар и е определена със заповед на министъра на земеделието и храните, съобщиха от Фонда.
Подпомагането по Еко – БЖ се предоставя, когато цялото стопанство се управлява в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Размерът на помощта се определя на хектар постоянно затревена площ и/или площи с фуражни култури за толкова хектари, за колкото е спазено съотношението от 0,15 до 1 животинска единица на хектар. Изискването е фермерите да имат минимум 0,5 ха – пасищни площи/фуражни култури.
Право на финансиране имат фермери, които отглеждат в стопанството си по правилата за биологично производство собствени говеда, биволи, овце и/или кози, свине за пасищно отглеждане от породата Източнобалканска свиня и стопанисват по биологичен начин постоянно затревени площи и/или площи с фуражни култури.
Животните и площите следва да са сертифицирани като биологични или да са в период на преход към биологично производство. Животните трябва още да са идентифицирани и да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект, съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Друго важно условие е животновъдните обекти на кандидатите да са регистрирани по реда на ЗВД.
По Еко – БЖ не се подпомагат постоянно затревени площи и/или площи с фуражни култури в преход към биологично производство, за които кандидатът вече е получил подпомагане за преход към биологично производство в продължение на две години, по тази или по друга интервенция или по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 20072013 или по мярка 11 от ПРСР 2014-2020.
БТА припомня, че вчера Министерството на земеделието и храните обяви и ставката по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи за Кампания 2024, която е в размер на 156,46 лева на хектар.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
АФП: Производителите на кайсии в Таджикистан се сблъскват с климатичната криза

„Някои земи поради липса на вода се превърнаха почти в пустиня миналата година, а почвата се напука“, спомня си Уктам Кузиев, производител на кайсии в Таджикистан, цитиран от Франс прес. Този плод, който е от решаващо значение за националната икономика и е известен в цяла Централна Азия, сега е застрашен от климатичните промени.
„Кайсиевите дървета не са поливани и са изсъхнали“, разказва 70-годишният мъж. Кузиев е един от около сто хилядите граждани на Таджикистан, които се занимават с производството на кайсии.
Този плод е „особено уязвим“ към климатичните промени с оглед на „повишаването на температурите, промяната в режима на валежите и по-честото възникване на екстремни метеорологични явления“, подчертава Световната банка.
Отглеждането му е застрашено от все по-честите „меки зими“ и „късни слани“ в региона на Исфара, но и от „повишения риск от недостиг на вода“, отбелязва институцията в доклад от 2024 г.
В своята овощна градина в Равот, на северната граница на Таджикистан, където се пресичат границите с Узбекистан и Киргизстан, Кузиев черпи вода от река Исфара, която се използва интензивно от трите страни.
Според 72-годишния фермер водоснабдяването е достатъчно за този сезон, но, „както винаги“ е ограничено и в миналото е трябвало да пожертва насаждения от пшеница, за да „спаси най-важното – кайсиевите дървета“.
В Таджикистан, където се отглеждат 10 на сто от световните кайсиеви насаждения, този плод е „стратегически“ продукт и „жизненоважен икономически ресурс“, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
„Отглеждането на кайсии в северната част на Таджикистан е много важно от икономическа и социална гледна точка: то създава работни места и подобрява стандарта на живот на населението“, каза пред АФП Муминджон Макхмаджонов, заместник-директор на „Исфара фууд“ (Isfara Food), голям производител на сушени плодове.
Паметник на кайсията
В тази страна, 93 на сто от територията на която е планинска, по-голямата част от кайсиевите дървета се намират в оазиси, заобиколени от полупустинни земи около Исфара, неофициалната столица на кайсията в Централна Азия.
Като символ на тази регионална слава в центъра на Исфара се извисява гигантскa кайсия, изсъхнала от слънцето и приличаща по-скоро на бяла праскова, разказва АФП.
Тази култура е от решаващо значение за Таджикистан, един от основните световни износители на сушени кайсии. Турция господства на този пазар, но нейната реколта през 2025 г. беше унищожена от студа.
Това е катастрофа, от която се страхуват таджикските производители. „Когато температурата се повиши или понижи рязко, дори за ден-два, няма да получите желаната реколта“, обяснява Муминджон Макхмаджонов.
Той се снабдява от пазарите около Исфара, където дребните производители продават няколко чувала кайсии, за да изкарват прехраната си.
„Дъждовете влияят на реколтата, нашите кайсии имат петна, което значително понижава стойността им“, разказва продавачката Муборак Исоева.
Преди „хората не познаваха студа, но през последните двадесет години дърветата замръзнаха пет-шест пъти по време на цъфтежа или веднага след него“, обяснява Бакхтиор Джалилов, специалист по земеделие в кметството на Исфара.
Повишаване на производителността
Тези климатични промени принуждават производителите да се адаптират.
Кметството на Исфара е „обновило за пет години 1500 хектара нискодоходни овощни градини“, за да „повиши производителността“, казва Джалилов.
Предприятието „Исфара фууд“ е намерило алтернатива на кайсията: синята слива.
„За разлика от кайсията, синята слива цъфти малко по-късно и понася по-добре топлината и студа. Когато реколтата от кайсии е лоша, все пак можем да изнасяме сини сливи“, обяснява Макхмаджонов.
Според Световната банка за малките производители, които тестват по-устойчиви сортове, повечето решения като капково напояване, дим за затопляне на въздуха, зимно напояване са трудни за въвеждане.
В най-бедната страна от бившия СССР, където средната месечна заплата е около 220 евро, тези опции са недостъпни от финансова или техническа гледна точка, а увеличението на цената на водата със 150 на сто през 2024 г. се е усетило болезнено.
Източник: БТА
Икономика
Германските търговци на дребно отбелязват сериозен ръст на загубите заради кражби в магазините

Кражбите в магазините се увеличават рязко в Германия, а наказателното преследване на крадците е твърде слабо, според сектора на търговията на дребно в страната, предаде ДПА.
„Загубите от кражби в магазини са нараснали до 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара) през 2024 г., с 20 процента повече спрямо 2022 г.“, каза Щефан Гент, управляващ директор на Германската федерация на търговците на дребно (Ха Де Е – HDE), пред новинарския портал t-online.
Гент отбеляза организирания характер на голяма част от кражбите. „Бандите се движат целенасочено във вътрешността на градовете, крадат скъпи стоки като парфюми, обувки, електроника, и след това ги продават на сивия пазар“, каза той.
Освен това крадците, действащи самостоятелно, са все по-агресивни, когато бъдат хванати, казва Гент.
Той отправя критика, че търговците повдигат обвинения, а след това прокурорите прекратяват делата. В резултат на това много търговци на дребно вече не докладват на полицията за кражби в магазините.
Гент оценява съотношението на недекларираните кражби на цели 98 процента от всички кражби в магазини и призовава за законови промени, инвестиции в сигурността и увеличено финансиране за съдебната система.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
ОПЕК+ прави поредно голямо увеличение на производството на петрол през септември

ОПЕК+ се споразумя днес да увеличи производството на петрол с 547 000 барела на ден за септември, поредното от поредица ускорени увеличения на добива за възстановяване на пазарния дял, тъй като нарастват опасенията от потенциални прекъсвания на доставките, свързани с Русия, предаде Ройтерс.
Тази стъпка бележи пълно и ранно отменяне на най-голямата част от съкращенията на производството на ОПЕК+, както и отделно увеличение на производството на Обединените арабски емирства, възлизащо на около 2,5 милиона барела на ден, или около 2,4 на сто от световното търсене.
Осем членове на ОПЕК+ проведоха кратка виртуална среща на фона на нарастващия натиск на САЩ върху Индия да спре покупките на руски петрол – част от усилията на Вашингтон да привлече Москва на масата за преговори за мирно споразумение с Украйна. Президентът Доналд Тръмп заяви, че иска това да се случи до 8 август.
В изявление след срещата ОПЕК+ посочи здравата икономика и ниските запаси като причини за решението си.
Осемте страни планират да се срещнат отново на 7 септември. ОПЕК+ в пълен състав включва 10 страни производителки на петрол, които не са членки на ОПЕК, най-вече Русия и Казахстан.
Групата, която изпомпва около половината от световния петрол, ограничаваше производството в продължение на няколко години, за да подкрепи цените на петрола. Тази година обърна курса си в опит да си възвърне пазарния дял, подтикната отчасти от призивите на Тръмп към ОПЕК да увеличи производството.
Осемте страни започнаха да увеличават производството през април със скромно увеличение от 138 000 барела на ден, последвано от по-големи от планираните увеличения от 411 000 барела на ден през май, юни и юли, 548 000 барела на ден през август и сега 547 000 барела на ден за септември.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори