Но това не е само бедствие за палестинците. Израел се сблъсква с нарастваща международна изолация, а натискът върху Нетаняху да спре войната в Газа се засилва. „Тел Авив също плаща цена за действията си. Разширената офанзива би застрашила живота на израелските заложници, допълнително би подкопала опетнената репутация на страната и би задълбочила вътрешните разделения“, пише Financial Times. Според Джули М. Норман, близкоизточен експерт от RUSI, новият план на Нетаняху за Газа, обявен на 5 май, потвърждава опасенията, че разрастването на териториалния контрол не е просто краткосрочна военна тактика, а дългосрочна окупация. „Това само ще донесе повече страдание за палестинците, по-малко сигурност за Израел и по-голяма нестабилност в региона“, обобщава тя в анализ за The Conversation.

Взаимосвързана сигурност

Израел никога няма да има устойчива сигурност, докато палестинците също не се почувстват сигурни в своя държава. „Докато отрича правото на палестинците за самоопределяне, израелското правителство с подкрепата на много израелски партии и голяма част от израелското общество продължават да настояват за бъдеще, в което за Израел никога няма да има истински мир. Тъжният пример за това се прояви на 7 октомври 2023 г. (нападението на „Хамас“ срещу Израел – бел. ред.). Устойчивото бъдеще ще дойде единствено когато израелската общественост и управление решат, че техният интерес в сигурността се намира в прекратяването на окупацията и разрешаването на конфликта с палестинците, а не в поддържането на окупацията и изгонването на палестинците от дома им“, казва пред „Капитал“ Хю Ловат, анализатор на Близкия изток от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Устойчивото бъдеще ще дойде единствено когато израелската общественост и управление решат, че техният интерес в сигурността се намира в прекратяването на окупацията и разрешаването на конфликта с палестинците.

В интервю за британската ВВС бившият премиер на Израел Ехуд Олмерт твърди: „Само вътрешен и международен политически натиск ще накара израелското правителство да се откаже от възобновената офанзива в Газа.“ Според него отпорът, който среща Нетаняху, „не е незначителен“, но все още „не е достатъчен“. И е възможно „балансът да бъде наклонен“ от американския президент Доналд Тръмп.

През седмицата Франция, Великобритания и Канада излязоха с остро съвместно изявление, в което осъждат израелските военни действия, като призовават Тел Авив да прекрати своето „възмутително“ настъпление в Газа и „незабавно да позволи влизането на хуманитарна помощ“. Трите страни настояват за освобождаване на останалите заложници и посочват, че след атаката на 7 октомври Израел „е имал правото да се защити, но тази ескалация е напълно непропорционална“.

Източник: Капитал

Засега фаворит за премиерския пост е временно изпълняващият длъжността президент – Илие Болоджан, но крайното решение ще зависи от останалите формации. Особено важна е позицията на Социалдемократическата партия (PSD), която е най-голямата в парламента, но все още не е решила дали ще остане в управлението или ще премине в опозиция. Крайнодясната AUR на Симион вече обяви, че ще бъде в опозиция, което не е изненада.

Дан признава, че представянето на новата власт ще е ключово, за да се предотврати победа на крайната десница на следващите парламентарни избори, насрочени за 2028 г. „Разбирам петте милиона избиратели“, които гласуваха за Симион. Причините им не са идеологически, а икономически и социални“, казва той.

В същото време, финансовата несигурност след първия тур на изборите вече оказва натиск върху пазарите, като румънската лея рязко отслабна спрямо еврото и достигна курс от 5 към 1. Правителството среща трудности и при набирането на средства от международните пазари, а рейтинговите агенции предупредиха, че страната е на ръба на понижението до спекулативно ниво.

„Трябва да признаем, че румънската държава обеща много неща, които не изпълни“, казва Дан. Той добавя, че корупцията, лошото управление и нарастващото неравенство в доходите са сред факторите, които пораждат недоволство срещу политическия елит. А „много от политиците от старите партии вече разбират, че трябва да се променят.“

Източник: Капитал

В същото време зелените движения изискват правни ангажименти за опазване на дъждовните гори и устойчиво земеделие. И те донякъде имат отражения – ЕС отложи приемането на законодателство срещу обезлесяването, което щеше да забрани вноса на палмово масло и дървен материал от страни, с които се водят преговори.

Сабине Вейанд, главният търговски представител на ЕС, призна пред Politico, че строгите зелени стандарти са отчуждили някои партньори. „Мислехме, че можем да определяме стандартите за останалия свят, каза тя. Но сега се нуждаем от по-партньорски подход, при който да се съгласим с целите, но да оставим пространство за гъвкавост.“

Рисковете от ескалация

САЩ остава ключов търговски партньор за ЕС. По данни на ING, около 2% от БВП на блока зависи пряко от търсенето на американския пазар. Ако наложените мита достигнат 20%, износът може да се свие с 15%, което ще доведе до спад на БВП с 0.3% в краткосрочен план. Най-засегнати ще бъдат страните с големи търговски излишъци, като Германия, Ирландия и Италия.

По-ниският износ, по-голямата конкуренция от Азия и нарастващата несигурност ще доведат до спад на инвестициите и забавяне в ръста на заплатите, което ще струва работни места, се посочва в анализа на ING. А отрицателните ефекти ще се усетят най-силно тази и следващата година.

ЕС обмисля ответни мерки, но пък проблемът е, че липсва консенсус. Докато Франция, Италия и Ирландия настояват за сдържаност, за да не провокират още по-агресивен отговор от Тръмп, други търсят по-твърд подход. Все по-често се споменава възможността от активиране на новия Механизъм срещу икономическа принуда (ACI), който позволява конкретни мерки срещу услуги, където САЩ имат излишък.

Източник: Капитал