Свят
„Политико“: Европейската крайна десница бележи възход

Не се заблуждавайте от тройните избори в неделя: Твърдата десница в Европа е по-силна от всякога, отбелязва „Политико“.
Центристите въздъхнаха с облекчение в неделя, когато техните кандидати победиха десните си съперници на три вота в Европа.
В Румъния центристът Никушор Дан надмина очакванията, побеждавайки крайнодесния Джордже Симион на втория тур на президентските избори. В Полша либералът Рафал Тшасковски изпревари своя съперник Карол Навроцки, подкрепян от „Право и справедливост“, и спечели най-много гласове на първия тур на президентските избори. На предсрочните избори в Португалия крайнодясната партия „Стига!“ се изправи срещу партиите в центъра, но нито една от тях не получи мнозинство.
Наблюдателите в Брюксел въздъхнаха с облекчение и се успокоиха, че възходът на твърдо десните и евроскептичните кандидати не може да спечели позиции в страните, които са основни членове на ЕС и ключови съюзници на НАТО. Но въпреки победите на центристите изборите в неделя едва ли могат да се смятат за поражение за десницата, отбелязва изданието.
Румъния
Подкрепата за ултранационалистически политици в Румъния нарасна бързо.
Високата избирателна активност помогна за спасяването на умерения Никушор Дан, когото мнозинството от румънците избраха за президент на страната в неделя вечерта. Независимият проевропейски кандидат за президент и настоящ кмет на Букурещ, който водеше кампания за реформи, победи на втори тур Джордже Симион от десния националистически „Алианс за обединение на румънците“.
Румъния е крайъгълен камък както на ЕС, така и на отбранителния съюз на НАТО. Но възходът на Симион, самопровъзгласил се за тръмпист, който подкрепя намаляването на военната помощ за Украйна, подхрани опасенията, че 19-милионната страна може да бъде дестабилизирана, ако той бъде избран за президент – въпреки че той се постара да внесе успокоение по тези опасения.
Но в понеделник Симион заяви, че възнамерява да внесе искане в Конституционния съд за анулиране на изборите поради „външна намеса“. Това твърдение може и да не е голословно, доколкото основателят на приложението за съобщения Телеграм Павел Дуров, заяви, че е отказал искане на ръководителя на френската служба за външно разузнаване (DGSE) Никола Лернер да забрани румънските консервативни гласове в платформата си преди изборите в Румъния, предаде Ройтерс.
Шансовете като че ли не бяха на страната на Дан, който трябваше да наваксва, след като Симион спечели комфортна победа на първия тур. Симион се обяви за наследник на ултранационалиста Калин Джорджеску, чиято шокираща победа през ноември доведе до анулиране на изборите заради твърдения за руска намеса.
В неделя Дан победи Симион със 7 процента разлика. В понеделник той потвърди, че Румъния „ще продължи да бъде верен съюзник“ на НАТО и ще се „съсредоточи върху инвестициите в отбраната, за да засили трансатлантическата връзка“.
Но в напрегнатата надпревара именно голямото увеличение на участието на втория тур помогна на Дан да спечели. Ако на първия тур избирателната активност беше 53%, то на втория тур в неделя тя достигна почти 65% – най-високата от 1996 г. насам.
Тази тенденция беше ясна и при гласуването извън Румъния, където Симион спечели 61% на първия тур. Но тъй като броят на гласоподавателите от диаспората експлодира от малко по-малко от 1 милион на първия тур до 1,6 милиона на втория, подкрепата му сред тях спадна до 56 процента, отбелязва „Политико“.
В Молдова, където голямото мнозинство подкрепи Дан пред Симион, броят на гласоподавателите скочи от 90 500 на повече от 157 хиляди. В страни като Италия, Испания и Обединеното кралство делът на гласовете на Симион намаля, въпреки че той все още печели там.
Самият Дан отдаде заслугата за победата си на „безпрецедентната мобилизация“, като във видеопослание в неделя вечерта благодари на „всеки румънец, който дойде да гласува, се бори за това, в което вярва“.
В родината му подкрепата за Дан също се увеличи с особено ясната подкрепа на унгарското малцинство. Гласоподавателите от тази група прехвърлиха подкрепата си от кандидата на истаблишмънта Крин Антонеску на първия тур към Дан на втория тур.
Въпреки победата на Дан се открои бързото нарастване на подкрепата за Симион и Джорджеску. На първия тур на изборите в края на миналата година, чиито резултати бяха анулирани, победата на Джорджеску изненада страната. На първия тур на повторния вот по-рано този месец Симион се представи по-добре от Джорджеску и собствения си резултат през ноември, взети заедно.
Електоралната карта на втория тур в неделя показва как Дан и Симион са били вкопчени в напрегната надпревара в големи части от страната.
Полша
В Полша либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски спечели първия тур на президентските избори с по-малка разлика от очакваното. Въпреки че прогнозите сочеха преднина от 5 процента, той остана само с 2% пред десния си съперник Карол Навроцки, който се представи изненадващо добре.
Резултатите от гласуването поставят премиера Доналд Туск пред риск. Ръководството му е подкопано от президента Анджей Дуда, който е съюзник на популистката дясна партия „Право и справедливост“ (ПиС).
В неделя Тшасковски, член на партията на Туск „Гражданска платформа“, спечели 31,4% от гласовете, а подкрепяният от ПиС Навроцки – 29,5%.
Все пак Славомир Менцен, кандидатът на крайнодясната Конфедерация, се класира на трето място с 14,8 %. А Гжегож Браун, крайнодесен антисемитски кандидат, спечели изненадващо четвъртото място с 6 процента.
Тези гласове ще се върнат в играта, когато Тшасковски и Навроцки отидат на балотаж на 1 юни, когато ще трябва да спечелят поддръжниците на кандидатите, които не са се класирали за втория тур, отбелязва „Политико“.
Още в неделя Навроцки призова за подкрепа от страна на Менцен и неговите избиратели, като заяви: „И двамата искаме суверенна, силна, богата и сигурна Полша“.
Електоралната карта от първия тур на вота в Полша показва една разделена страна, като големи части от западната част и по-големите градове подкрепят Тшасковски, докато по-голямата част от източната част предпочита Навроцки.
Официалните резултати от първия тур не бяха изненада. Както се очакваше, Рафал Тшасковски стана лидер, като Карол Навроцки се класира за втория тур, а Славомир Менцен зае третото място. Но това е само привидна политическа стабилност. Всъщност тези избори сигнализират за тектонични промени в полската политика и би трябвало да бъдат зов за събуждане за настоящата политическа класа, пише „Жечпосполита“.
Въпреки че са известни кандидатите за балотажа, истинският победител на първия тур е бунтовната младеж на страната, пише вестникът. Кандидатите против естаблишмента спечелиха над 27% от гласовете. Младите избиратели отхвърлят двупартийната система. Полската политическа сцена се променя, отбелязва вестникът.
Каква е реалната цена на победата на Рафал Тшасковски на първия тур?
След като получи 31,36% от гласовете, Рафал Тшасковски леко подобри резултата си отпреди пет години (с 0,8 процентни пункта) и резултата на Гражданската коалиция от 2023 г. (с 0,6 процентни пункта). Това е солиден резултат, но предвид преднината, която показаха анкетите, и участието на цялата партия, премиера и т.н. в кампанията му, трудно може да се счита за забележителен успех. Трудно е също така да се счита преднината от 1,8 процентни пункта пред Карол Навроцки за успех в ситуация, в която кандидатът на „Право и справедливост“ стана герой на измама с недвижими имоти.
Ако се погледне как са били разпределени гласовете между представителите на партиите, сформирали коалицията на 15 октомври, Доналд Туск има основания за безпокойство, тъй като в момента те имат малко над 40% от гласовете. Това е тревожен знак за правителството, тъй като кандидатът на опозицията очевидно ще се опита да превърне втория тур във вот на недоверие към настоящото правителство.
Нито Шимон Холовня (4,99%), нито Магдалена Бежат (4,23%) успяха да убедят избирателите, че като членове на управляващата коалиция ще могат ефективно да критикуват действията на правителството. В резултат на това е под въпрос способността на настоящата коалиция да запази мнозинството си в следващия Сейм. Поради слабото представяне на представителите на „Третия път“ и „Левицата“, може да се очакват и търкания в рамките на коалицията.
Антисистемните сили набират популярност. Това е видно от резултатите на Славомир Менцен, Гжегож Браун и Адриан Зандберг, отбелязва „Жечпосполита“.
Цялата полска политическа класа трябва да обърне голямо внимание на резултатите на кандидатите, противници на системата. Ако се събере подкрепата на десничарите Славомир Менцен, Гжегож Браун, Кшищоф Становски и левичаря Адриан Зандберг, се получават над 27% от гласовете на избирателите, което поставя под въпрос установеното политическо статукво. Нещо повече, почти 40% от избирателите гласуваха за кандидати, които не бяха членове на двете най-големи партии, което може да се разглежда като доказателство за умора от продължаващото 20 години разделение на Полша на Доналд Туск и Полша на Ярослав Качински.
Най-голямото политическо разделение днес не е по линията град-село, нито по нивото на образование. Политическите различия са най-силни сред различните възрастови групи. Във възрастовата група над 60 години Рафал Тшасковски и Карол Навроцки заедно получиха почти 90% от гласовете. Във възрастовата група 18-29 години кандидатите от двете най-големи партии са получили само 22 процента. Три четвърти от младите хора не намират място за себе си в сегашното политическо разделение между Полша на Туск и Полша на Качински, пише вестникът.
Португалия
В Португалия дясноцентристкият Демократичен алианс спечели най-много гласове на предсрочните избори в неделя, съобщи Асошиейтед прес.
Но големият победител беше крайнодясната партия „Стига!“ , която се изравни със Социалистическата партия като втората по големина сила в парламента на страната.
„Стига!“ се възползва от народния гняв, насочен към основните партии в Португалия. Нейното представяне в неделя потвърди привидно неудържимия растеж в подкрепата за нея в Португалия, където от само един депутат през 2019 г. тя се превърна в третата по големина партия на изборите миналата година – и сега контролира една четвърт от местата в законодателния орган на страната.
В момента тя има 58 места в парламента, но може да увеличи представянето си, след като приключи преброяването на гласовете на избирателите от чужбина, отбелязва „Политико“.
Сериозният възход в резултатите на партията в южната част на Португалия – земеделски регион, който през десетилетията след Революцията на карамфилите подкрепяше предимно Комунистическата партия – предизвикват безпокойство у мнозина преди местните избори в страната тази есен.
„Стига!“ вероятно ще получи контрол над общинските управи в ключови градове в страната, което ще затвърди присъствието на крайната десница в Португалия.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
