Икономика
Ресорната парламентарна комисия прие общ законопроект на ГРЕБ-СДС и БСП-Обединена левица за промени в Закона за устройство на територията

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие Общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 8 май законопроекти за промени в ЗУТ, внесени от Манол Генов (ПГ на ГРЕБ-СДС) и група народни представители, и от Младен Шишков (ПГ на БСП-Обединена левица) и група народни представители.
В законопроекта на ПГ на ГРЕБ-СДС в Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Предложенията са във връзка с повишените изисквания през 2016 година към лицата, които притежават техническа правоспособност и упражняват регулираната професия „архитект“ и „инженер в инвестиционното проектиране“. Тези професии са държавно регулирани и лицата, които ги упражняват, освен техническата правоспособност, трябва да притежават допълнителни знания и умения.
Със законопроекта се прецизират и систематизират изискванията, като се описват документите, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение за строеж за строежите по чл. 147, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж и в частност за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби.
Със законопроекта на БСП-Обединена левица се предлага удължаване с две години (до 1 януари 2027 г.) на срока, в който общините трябва да изготвят Общите си устройствени планове (ОУП), с които се регламентират възможностите за строителство. Крайният срок досега беше 1 януари 2025 г.
Законопроектът касае срока на влизане в сила на приетите в края на 2012 г. промени в уредбата на ОУП, отнасящи се до изискването за влязъл в сила устройствен план като предпоставка за застрояване извън границите на урбанизираните територии, извършването – при изработването на плановете – на експертиза на територията по Закона за защита при бедствия и правилата и условията за разработване на Подробни устройствени планове, когато няма действащ Общ устройствен план. Определен първоначално на 1 януари 2016 г., срокът на влизане в сила на тези промени бе неколкократно отлаган, като понастоящем той е определен на 1 януари 2025 г. Със законопроекта се предлага срокът да бъде удължен с още две години – до 1 януари 2027 г., от който момент приетите през 2012 г. изменения да влязат в сила, посочват вносителите на проекта на нормативен акт.
(следва)
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Водещите европейски борси приключиха на червено

Водещите европейски фондови пазари закриха днешната търговска сесия с понижения на основните си индекси. Инвеститорите оценяват рисковете, които възникват от повишаването на американския бюджетен дефицит и държавен дълг на фона на понижаването през миналата седмица на кредитния рейтинг на САЩ, предаде Си Ен Би Си.
Във Франкфурт DAX се понижи със 123,23 пункта или 0,51 на сто до 23 999,17 пункта
Парижкият CAC 40 загуби 46,05 пункта или 0,58 на сто до 7864,44 пункта.
Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса намаля с 47,2 пункта или 0,54 на сто до 8739,26 пункта.
Общоевропейският Stoxx 600 регистрира понижение с 3,55 пункта до 550,27 пункта.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Предстои втори прием по интервенции в лозаро-винарския сектор

В периода от 1 до 8 юли 2025 г. ще се проведе втори прием на проектни предложения по интервенциите в лозаро-винарския сектор, част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов за този прием е определен бюджет от общо 5,87 млн. лева за настоящата финансова година по интервенциите „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“, съобщиха от Министерството.
За преструктуриране и конверсия на лозя, както и инвестиции в лозаро-винарския сектор, са предвидени по 2,4 млн. лв., а за инвестиции в екологични съоръжения – 1 млн. лева. Кандидатите по тези интервенции са задължени да заявят авансово плащане при подаването на проектните си предложения.
В резултат на проведените досега приеми в периода октомври 2024 – февруари 2025 г., са подадени общо 178 заявления за подпомагане, с които е заявено финансиране в размер на 26,3 млн. лв. за 2025 година.
В началото на октомври 2024 г. от Министерството съобщиха, че предстоят приеми на заявления по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. По интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“ приемът започва от 15 октомври 2024 г., като определеният за приема бюджет е 15,6 млн. лева, съобщиха тогава от ведомството.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
На форума на Г-7 в Канада е предложено да бъдат затегнати мерките срещу износа на руски петрол по море, съобщи еврокомисарят Домбровскис

Финансовите ръководители на страните от групата на седемте държави с най-развити икономики в света (Г-7), които провеждат среща в Канада, не са преговаряли относно търговски въпроси. Това съобщи еврокомисарят по въпросите на търговията Валдис Домбровскис, който участва във форума, предаде Ройтерс.
„САЩ имат различна позиция (спрямо тази на Европейския съюз – бел. ред.) относно митата, но поехме ангажимент да намерим взаимноприемливи решения по този въпрос“, посочи Домбровскис.
Финансовите министри и централните банкери от Г-7 се срещат на фона на предизвикателствата, пред които е изправена световната търговия заради високите мита върху вноса в САЩ, налагани от Вашингтон, посочва Ройтерс.
Валдис Домбровскис добави, че в рамките на форума в Канада е отправено предложение да бъдат затегнати санкциите, с които се забранява износът на руски петрол по море, чиято цена е по-висока от 60 долара за барел.
„Представихме предложение да бъде намалена горната ценова граница“ на 50 долара на барел, посочи еврокомисарят, чийто ресор обхваща „икономика и производителност, изпълнение и опростяване“.
Ограничението да не бъде изнасян по море руски петрол, който е по-скъп от 60 долара за барел, беше наложено, за да бъдат намалени петролните приходи на Москва на фона на военната й агресия срещу Украйна. В условията на спад на цените на петрола на международните пазари това ниво на ценовата граница вече не е достатъчно, за да представлява толкова значима санкция, посочват политически анализатори.
От своя страна управителят на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел, който също участва в срещата в Канада, обяви, че на нея е бил „постигнат напредък“ по отношение на преодоляване на негативните ефекти от високите мита върху вноса, налагани от САЩ“. Той обаче добави, че трябва да бъда преодолени „още препятствия“. Нагел, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, направи това изявление пред германската телевизия А Ер Де.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Българияпреди 1 седмица
Общинският съвет в Ихтиман ще разгледа бюджета на общината на днешното си заседание
-
Бизнеспреди 6 дни
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Икономикапреди 6 дни
НЕК получи Акт 16 за хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ „Чаира“, съобщиха от компанията
-
Балканипреди 4 дни
Проевропейски кандидат спечели ключови президентски избори в Румъния, смятани за избор между Изтока и Запада
-
Българияпреди 1 седмица
Доклад за състоянието на администрацията ще обсъди Министерският съвет на редовното си заседание
-
Българияпреди 1 седмица
Тетевен почете 80 години от смъртта на ген. Владимир Вазов с образователна филмова прожекция