Очаква се засилване на инвестиционния интерес на гръцките компании по отношение на България в областите: възобновяема енергия, като Гърция търси диверсификация, а България има капацитет, логистика и транспортни коридори при засилен интерес към коридора „Солун – Кулата – София“, индустриални паркове, като общи проекти са в етап на обсъждане, ИТ и стартиращи компании, особено около Солун и Пловдив. Това се посочва в анализ на Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) на България в Атина и Солун, предоставен на БТА от ръководителите им Йоханес Крикорян и Силвия Козарева (СТИВ Атина) и Владимир Инков (СТИВ Солун).

Север – Юг

Северна Гърция има активна икономика, ориентирана към Балканите, докато Южна Гърция е по-труден пазар за пласмент на български продукти поради изключително голямата конкуренция, особено в района на гр. Атина, коментират търговските ни представители в Гърция. Независимо от това България има добри шансове да увеличи присъствието си на гръцкия пазар чрез няколко вида продукти и услуги, особено когато се вземат предвид географската близост, сходният вкус и културни навици и конкурентното ценово предимство на българския бизнес. Българските продукти с потенциал са: храни и напитки (млечни продукти, месо, консерви, биопродукти), като Гърция цени качеството и натуралните продукти, а България има добра репутация в тази посока. Сред другите перспективни продукти са строителните материали и мебели в контекста на това, че Гърция има силна туристическа индустрия и нужда от обзавеждане на хотели, вили и ресторанти. ИТ и аутсорсинг услугите, особено във връзка с дигитализацията на бизнеса и предвид това че България разполага с доста по-подготвени кадри в ИТ индустрията, туристическите и здравни услуги – СПА и медицински туризъм, особено при сътрудничество с местни оператори, текстилът и облеклото, защото България е традиционен поддоставчик на гръцки марки, но има потенциал и за собствени марки, са сред другите перспективни продукти.

Изложенията и панаирите

Предстоящите важни изложения в Южна Гърция през втората половина на 2025 г. са: FOODTECH & GLOBAL PACK 2025 (7-10 ноември 2025 г.) – за технологии и оборудване за хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, XENIA 2025 (22-24 ноември 2025 г.) – за туристическата индустрия, но и гореща точка за тенденции, иновации и нововъведения.

В Северна Гърция през втората половина на 2025 г. предстоят: Международният панаир Солун (TIF) – септември 2025 г. – най-голямото търговско изложение на Балканите, FRESKON – Международното изложение за плодове и зеленчуци (октомври, Солун), PHILOXENIA – туристически панаир (ноември, Солун) – подходящ за туроператори и СПА бизнес.

Есенният международен панаир в Солун е най-голямото по рода си обществено-политическо и търговско-икономическо мероприятие в Гърция, което събира ежегодно изложители, професионалисти, представители на бизнеса и правителството, както от Гърция, така и от съседните страни. Осемдесет и деветото издание на Международния панаир /ХЕЛЕКСПО/ ще се състои в периода 6 – 14 септември 2025 г. и ще отбележи 100-годишнината от своето създаване. Обичайно изложението се посещава от над 200 000 души. ХЕЛЕКСПО е неразривно свързан с икономическата история на Гърция, посочват търговските ни представители в Гърция. От създаването на панаира през 1926 г. до днес той отразява темповете и насоките не само на местното, но и на международното предприемачество. В същото време, допринася за културното развитие на страната чрез организиране на културни и спортни събития. През 2023 г., по време на 87-то издание на международното изложение, почетен гост бе България, като интересът бе изключително голям както от страна на местната власт, така и от страна на фирми и търговско-промишлени палати.

Инвестициите

Гърция е сред най-значимите чуждестранни инвеститори в България, с голям брой фирми и крупни проекти в ключови сектори. Над 18 000 гръцки компании работят в България, създавайки около 60 000 работни места и инвестиции от около 4,415.2 млрд. евро по данни на БНБ към 31 декември 2024 г. 

България е привлякла инвеститори в хранителната промишленост, инфраструктурата, енергетиката – с интерес към ВЕИ. През последните години се наблюдава засилен интерес към индустриалните зони около Пловдив, Стара Загора и Русе.

Българските инвестиции в Гърция са предимно малки и средни предприятия (МСП), най-вече семейни или фирми с опит в износа. Гръцки инвестиции в България имат както големи компании (в промишленост и банки), така и МСП (услуги и търговия).

Водещи сектори за гръцките инвестиции са: производство на метали, финанси (банково дело), производство на храни и напитки, търговия, недвижимо имущество, текстил и строителство.

Някои от по-значимите инвестиции и компании, опериращи на българския пазар, са в сферите на: металообработване и производство, производство и търговия на рафинирани нефтопродукти и продукти от изкопаеми горива, строителство и енергетика, циментовата промишленост, метални изделия и термопанели, изграждане на „сух док“ за контейнерни товари, банков сектор, производство на хартия, картон и изделия от тях, хранително-вкусовата промишленост, търговия с мебели и спортни стоки.

Българските инвестиции в Гърция не са еднопосочни, а обхващат стратегически инфраструктурни проекти в областта на енергетиката и транспортното сближаване, значителен интерес и участие в недвижими имоти и туристическия сектор, както и развиваща се активност на български МСП и технологичния сектор на гръцкия пазар. Българските инвестиции в Южна Гърция са основно концентрирани в района на Атина. Основните сектори включват: застрахователните услуги – български застрахователни компании вече оперират чрез офиси в Атина на гръцкия пазар за застраховки, производство и пласмент на дограми – български компании отвориха складова и дистрибуционна мрежа в района на Южна Гърция. Други сектори са строителството и недвижимите имоти – както частни, така и корпоративни инвестиции в недвижими имоти, особено в района на Атинската ривиера, високотехнологични и МСП инвестиции, като български компании участват в ТФФИ (InnovFin) програми в Гърция чрез ProCredit, особено в подкрепа на малки и средни предприятия.

Българските инвестиции в Северна Гърция са особено в районите на Солун, Кавала и Серес. Основните сектори включват: търговия на дребно и едро – български компании имат търговски обекти и складове, хранително-вкусова промишленост – инвестиции в производство на храни и напитки, логистика и транспорт, като български логистични компании оперират в Северна Гърция поради стратегическото ѝ положение, строителство и недвижими имоти с интерес към туристически обекти и жилищно строителство.

Стокообмен

През последните години двустранният стокообмен се характеризира със значително положително салдо за България. От 2021 г. стокообменът се задържа на нива над 4,5 млрд. евро, в сравнение с предходните години, когато е бил средно около 3 млрд. евро.   

През 2024 г. Гърция е на пето място между търговските партньори на България по отношение на износа с дял 5,2 на сто от общия износ на България за света и на шесто по отношение на вноса, с дял 5 на сто от общия внос. Двустранният стокообмен достига малко над 4,7 млрд. евро, като се наблюдава ръст от 2,5 на сто спрямо предходната година. Българският износ за Гърция е възлязъл на малко над 2,2 млрд. евро, като се е намалил със 7,8 на сто. Вносът от Гърция е достигнал близо 2,5 млрд. евро, като отбелязва ръст от 14,1 на сто спрямо предходната година. 

В структурата на българския износ за Гърция през последните години доминират стоките с относително ниска степен на преработка, електроенергия и субпродукти.

Износът за Гърция се съсредоточава в три основни сектора: селскостопански и хранителни продукти като пшеница, царевица, слънчогледово олио, и др.; електрическа енергия и минерални суровини и дървесина. Голяма част от вноса от Гърция се формира от петрол, природен газ и петролни продукти, текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА