Стартирането на нов бизнес също ще стане по-лесно. Комисията планира пилотна програма, която ще позволи на предприемачите да регистрират фирма в рамките на 48 часа чрез единен онлайн портал. Така ще се избегне досегашната практика на дълги и скъпи процедури, различни във всяка страна.

В сферата на услугите, където в момента има най-много ограничения, ще се въведат общи правила за квалификации и разрешителни. Това ще улесни фирмите, които искат да предлагат услуги в повече от една държава – например в строителството, пощенските услуги или индустриалната поддръжка.

Въвежда се нова дефиниция за „малки средни капитализации“ (SMCs), които ще се възползват от част от облекченията за МСП. Новият „SME ID“ ще улесни онлайн потвърждаването на статут, а мрежата SME Envoy ще работи за по-лесен достъп на МСП до трансгранична търговия. Държавите членки ще трябва да назначат високопоставен представител (Sherpa), който да следи прилагането на правилата. Въвежда се и Single Market Test за нови закони, макар че според CCIA Europe това не е достатъчно за реална структурна реформа.

„Много от предложенията са в правилната посока – по-добра координация при прилагането и дигитални инструменти, които улесняват спазването на правилата“, коментира Александър Рур, ръководител „Политики“ в CCIA Europe. „Но ни тревожат централизираните предложения за техническа стандартизация и европейски предпочитания в обществените поръчки, които могат да ограничат иновациите и конкурентоспособността“, добавя той.

Какво предстои

Стратегията е отговор на исканията на Европейския съвет и докладите на Енрико Лета и Марио Драги, които настояват за по-цялостен, хоризонтален подход към единния пазар. До юни 2025 г. ЕК ще представи подробна пътна карта с конкретни срокове за изпълнение на мерките. Очаква се държавите от съюза да поемат по-голяма отговорност за прилагането на правилата, а комисията ще засили мониторинга и ще предложи допълнителни мерки за по-строго прилагане през 2026 г.

Източник: Капитал

Главни редактори на европейски медии: Унгария предприема мерки да заглуши свободната журналистика – ЕС трябва да действа сега

Унгарската партия „Фидес“ на практика забранява свободната журналистика – и в по-широк план, демократичния обществен дебат. Със своя законопроект за „прозрачност“, внесен на 13 май, „Фидес“ се присъединява към авторитарните тактики, наблюдавани в Русия на Путин. Ако бъде приет – а няма признаци, че това няма да се случи – законът ще отвори вратата за атаки срещу унгарски медии и граждански организации, които получават финансиране от всякакви чуждестранни източници, включително дарения или прозрачни безвъзмездни средства от ЕС, които са от съществено значение за тяхната устойчивост.

Законопроектът е написан толкова на едро, че може да бъде приложен към почти всяка организация, участваща в обществения живот или дебат – това включва както независими медии, така и правозащитни групи.

Прилагането на закона ще бъде възложено на Службата за защита на суверенитета, ръководена от човек, който наскоро насърчи обществото да не подкрепя независими медии. Тази служба ще постави „проблемни“ организации в черен списък, потвърден с правителствено постановление.

Изброените субекти могат да се сблъскат със сериозни последствия, само няколко примера: банковите им сметки могат да бъдат замразени, лидерите им ще бъдат задължени да подават публични имотни декларации и могат да бъдат ударени с огромни глоби.

Оцеляването на свободната журналистика не е локален проблем, особено в регион, където все повече популистки лидери заемат техники от Виктор Орбан. От общ европейски интерес е да изразим възможно най-силно, че свободата на информация, критичните, свободни, основани на факти медии и критичните гласове в публичното пространство са от решаващо значение.

Призоваваме нашите правителства и институциите на ЕС да направят всичко възможно, за да предотвратят приемането на този закон, който е в явно противоречие с Договора за ЕС и Хартата на основните права.

Отворено писмо, подписано от 80 главни редактори на медии от Европа

Източник: Капитал

Уклончив Тръмп

В изказвания, които подсказват, че Вашингтон може да се оттегли от ролята си на посредник, Тръмп заяви, че „условията“ за споразумение могат да бъдат договорени единствено от воюващите страни, „тъй като те знаят подробностите по преговорите, които никой друг не би могъл да знае“, пише Financial Times.

Той също така посочи, че Ватиканът би проявил „голям интерес“ да бъде домакин на преговорите. На събитие в Розовата градина по-късно в понеделник Тръмп беше попитан дали смята, че Путин иска мир, и дали папа Лъв XIV би могъл да помогне това да се случи. Той отговори: „Да.“ Освен това американският президент каза, че САЩ няма да налагат санкции срещу Русия, макар да се беше заканил за такива заради неотстъпчивостта на Путин.

Прочитът на Путин

В своя по-резервиран прочит на разговора Путин заяви, че е „готов да работи“ с Киев по меморандум, който да очертае рамката на бъдещите преговори и който би могъл да включва евентуално прекратяване на огъня „за определен период от време“.

Руският президент каза пред държавна медия, че разговорът с Тръмп е бил „много откровен и следователно много полезен“. Той обаче не обяви никакви съществени промени в позицията на Русия по отношение на войната в Украйна.

„Договорихме се с президента на САЩ, че Русия ще предложи и е готова да работи с украинската страна по меморандум за възможното бъдещо мирно споразумение“, заяви руският президент. Той допълни, че меморандумът ще включва „принципите, на които ще се основава мирното споразумение, сроковете на евентуалното мирно споразумение“ и „евентуално прекратяване на огъня за определен период от време, ако бъдат постигнати определени споразумения“.

Източник: Капитал