Апелативният съдът в Нови Сад ще вземе решение до края на деня дали да удължи с 30 дни двумесечният престой на 6-ма граждански активисти в следствения арест, които са обвинени в предполагаем опит за нарушаване на конституционния ред в страната, пишат сръбските медии като се позовават на съобщение от съда.

Съобщението е на Апелативния съд идва в момент, когато студенти и граждани прекратиха за няколко часа блокадата на Висшия съд в Нови Сад , за да могат да бъдат приети в деловодството жалбите от адвокатите на активистите.

Днес от 6 до 11 ч. сутринта местно време ( от 7 до 12 ч. българско време) студенти и граждани временно премахнаха блокадата, която започна на 15 май, за да може съдът да се произнесе по жалбите на арестантите.

Активистите от Нови Сад Младен Цвиетич, Сърджан Джурич, Лазар Динич, Ладо Йовович, Давор Стефанович и Мария Васич бяха арестувани на 14 март, ден преди масовия протест в Белград, по обвинения в подготовка на акт срещу конституционния ред и сигурността на Сърбия.

В навечерието на ареста им, проправителствени телевизии излъчиха аудиозапис на подслушан разговор от среща на активисти, на която се обсъждат планове за налагане на идеята за преходно правителство на протеста в Белград и щурм на сградата на националната телевизия РТС.

Адвокатите на подсъдимите многократно са заявявали, че разговорът е подслушван незаконно, като са посочвали, че аудиозаписът не може да бъде правно валидно доказателство в процеса.

На 15 май адвокатите на арестуваните подадоха жалба срещу решението на съда за удължаване на задържането им с 30 дни.

Освобождаването на 6-мата активисти беше поискано от студенти, участващи в блокадата, граждански събрания, десетки неправителствени организации и Европейския парламент.

А снощи в Белград се проведе протест с искане активистката Мария Васич, която започна гладна и жадна стачка, а после здравословното й състояние се влоши, да бъде освободена.

„Освободете Мария!“, скандираха протестиращите в късните часове вчера, когато се събраха пред сградата на Централния затвор в сръбската столица.

Нейният син Милан Чанак поиска да получи документ, подписан от лекар, с информация за актуалното й здравословно състояние.

Според официалното съобщение на затворническите власти Мария Васич в момента получава необходимите медицински грижи в болницата на Централния затвор в Белград, а преди това е лекувана  в болницата в затвора в Нови Сад.

Междувременно Чанак обяви, че е получил разрешение да посети майка си в болницата на затвора в Белград.

Студенти, граждани, активисти и опозиционни депутати започнаха да блокират сградата на съда в Нови Сад няколко дни след трагедията в северния сръбски град, където на 1 ноември миналата година се срути бетонната козирка на жп гарата и 16 души починаха.

Тогава блокадата бе в знак на протест, че съдебната система в Сърбия не функционира и върховенството на закона не се прилага еднакво за всички.

Трагедията в северния сръбски град предизвика вълна от социално недоволство в Сърбия с протести, прояви на гражданско неподчинение и блокади, организирани главно от студенти, които спряха учебния процес в над 60 факултета в страната. Според протестиращите до инцидента се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата в Нови Сад. Те искат да бъде понесена политическа и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние.

В началото на май студентите призоваха за насрочване на предсрочни парламентарни избори и обявиха, че те няма да се кандидатират за депутати, но ще подкрепят листа с личности, които досега не са били част от политическия живот на страната.

Източник: БТА

Тази година се навършват 10 години от основаването на Българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” към Генералното консулство на Република България в Истанбул. Училището е единственото по рода си учебно заведение в 16-милионния мегаполис Истанбул, в което се преподават на български език познания за България, за нейната книжовност и писменост, история, традиции, култура, изкуство, образование, цивилизация, икономика, международен авторитет.

Десетгодишният юбилей на училището съвпада с две важни годишнини от българската история: 1170 години от създаването на българската азбука и 1160 години от покръстването на България. 

През изминалите десет години Българското неделно училище в Истанбул е натрупало богат опит в просветителската дейност, която в известна степен се родее с апостолската.

Във връзка с юбилея на училището разговаряхме с консула в Генералното консулство на България в Истанбул Атанас Димов, който специално за БТА разказа подробности за основаването на това образователно средище.

„На 25 януари 2015 г. по инициатива на Генералното консулство на Република България в Истанбул, в сградата на Екзархийския дом, се провежда учредително събрание за създаване на Българско неделно училище към дипломатическата мисия за нуждите на децата от българската общност в града. На него присъстват родители на деца в училищна възраст сред служителите в Генералното консулство, български граждани, работещи в международни компании в Истанбул, и представители на общността на цариградските българи. На учредителното събрание се взима решение училището да носи името „Св. св. Кирил и Методий”, така както се е казвало първото българско училище в града, открито през 1857 г. в Цариград. Хубаво е да припомним, че светите братя Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г.“, каза той.

Откриването на Българското неделно училище идва в отговор на липсата на българско образователно средище близо половин век, след като през 1968 г. е затворено последното българско училище в Истанбул „Екзарх Йосиф I”, както и в резултат на нарастващите потребности за познания по роден език и култура на традиционните и нововъзникващи български общности в града край Босфора, напомни Димов.

По думите на българския консул учениците и преподавателите в Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязват с богати културни програми някои от най-значимите празници в българския календар – 1 март – деня на Баба Марта, 3 март – националния празник на Република България, 24 май – деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост, 1 юни – деня на детето, 15 септември – първия учебен ден, 1 ноември – деня на народните будители, а също Коледа, Великден, Сирни Заговезни, Лазаровден, Цветница и много други.

Дейността на училището се подкрепя от официалните български институции като Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Администрацията на президента на Република България, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, а също така и на много образователни учреждения в страната и в чужбина, представители на НПО, Съюза на тракийските дружества в България, представители на бизнес средите, филантропи, радетели за българската кауза, посочи той.

Българското неделно училище в Истанбул преди 10 години започва да функционира с около 20 деца. През настоящата 2024/2025 учебна година в училището се обучават 98 ученици, от които 22 в онлайн форма на обучение. В учебния процес са застъпени български език и литература, история, география на България, както и музика, фолклор и танци, от 1 до 12 клас.

Образователният процес се реализира от квалифицирани преподаватели под ръководството на директорката Павлина Копано, преподавател по изобразително изкуство. Това са Невин Хюсеинова, Неджибе Чобан, Милда Гиргинова, Наталия Хатипоглу, Маргарита Хамурджу, които водят занятията по български език и литература, история и цивилизации, география и икономика, музика и фолклор.

По изричното желание на учениците и техните родители по време на пандемията от коронавирус през 2020 и 2021 г. преподавателите не прекъснаха образователния процес и обучението по роден език, култура и история се провеждаше онлайн.

Към училището функционира и библиотека.

Тези дни ученици и преподаватели с вълнение и ентусиазъм се подготвят за отбелязването на 10-годишнината на тяхното училище. Специално за събитието са подготвили алманах – богато илюстрирано издание, в което са събрани най-ярките моменти в историята на Българското неделно училище. Алманахът е издаден с активното съдействие на Генералното консулство на Република България в Истанбул и редица официални институции на Република България. 

В 77 страници е представена историята на Българското неделно училище в Истанбул, успехите на неговите ученици и преподаватели, отличията им на множество национални и международни конкурси, каза Атанас Димов. В изданието са поместени наградените писмени творби на ученици, посветени на учредяването на Българската екзархия през 1870 г. на мечтите им за България, следите от Кирило-Методиевото дело по света, пазители на българщината, приносът на цариградските българи в професионалния спорт в Република Турция през XX век, есета и текстове, изпълнени с любов и вълнение към България и българското. В алманаха са включени картини, сурвачки, мартеници, кукерски маски, великденски яйца и други изделия, изработени от учениците в часовете по изобразително изкуство, култура и традиции. 

Десетгодишнината на Българското неделно училище в Истанбул ще бъде тържествено отбелязана на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – в Генералното консулство на Република България в Истанбул.

В програмата се акцентира върху книжовността като инструмент за исторически възход, знанието по роден език и култура като гарант за съхраняване на българската идентичност – част от принципите, на които се основава образователният процес в неделното училище в град Истанбул.

Домакини на събитието ще бъдат Генералният консул на България в Истанбул г-н Васил Вълчев, както и Павлинка Копано, ръководител на неделното училище “Св. св .Кирил и Методий”. Очаква се проявата да събере ученици и техните родители, преподаватели, представители на общността на цариградските българи, както и официални гости от България и отговорни представители на дипломатическите мисии на Република България в Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса, дарители на училището.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА