/ИТ/

Източник: БТА

Дългоочакваният телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, който имаше за цел прекратяване на войната в Украйна, не доведе до голям пробив, въпреки че двамата лидери показаха симпатиите си един към друг, пише днес американският в. „Вашингтон пост“. Надеждите за мирни преговори се стопяват, отбелязва на свой ред „Политико“.

Тръмп заяви, че единственият начин за прекратяване на конфликта са директните разговори между него и Путин, и похвали „тона и духа“ на вчерашния разговор, като изтъкна възможността за „широкомащабна търговия“ с Москва след края на войната, посочва „Вашингтон пост“.

Изглежда обаче американският президент е приел искането на Путин да отложи спирането на огъня едва след провеждането на преговори, и почти нищо не показва, че Русия се е отказала от исканията, които Украйна намира за неприемливи, включително Киев да отстъпи още от своята територия като част от бъдещо споразумение, отбеляза изданието.

След двучасовия телефонен разговор с Путин Тръмп заяви само, че руският лидер се е съгласил за „незабавно“ започване на директни преговори с Украйна за спиране на огъня и за по-широко мирно споразумение за прекратяване на войната, пише от своя страна в. „Ню Йорк таймс“.

Американският президент подчерта, че условията ще бъдат договаряни пряко между враждуващите страни, „защото знаят подробности за преговорите, за които никой друг няма как да знае“.

Това е обрат на фона на скорошните заплахи на Тръмп за оказване на по-голям натиск над Русия, като например, когато той през април повдигна въпроса за нови банкови санкции, тъй като Путин може да „не иска да спре войната“ и „трябва да се справим по различен начин“.

В. „Ню Йорк таймс“ припомня също, че по време на предизборната си кампания миналата година президентът Тръмп обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа, но сега той заяви, че двете страни трябва да се справят сами. Изглежда, че американският президент с радост ще сдаде посредническата си роля на по-висша сила – папата. Той заяви, че Ватиканът е изразил интерес да бъде домакин на предстоящите преговори, и призова: „Нека процесът започне!“, пише изданието.

Разочарованият Тръмп разкритикува Путин и Украйна, докато надеждите за мирни преговори се стопяват, написа „Политико“ след разговора между двамата снощи.

Изданието цитира американския президент, който вчера заяви, че Русия отказва спиране на огъня, което Украйна е поставила като предварително условие за започване на мирни преговори за прекратяване на войната между двете страни.

„Руският президент Путин не желае споразумение за спиране на огъня с Украйна, но вместо това иска среща в четвъртък в Турция, за да се договори край на кървавата баня“, написа по-късно американският държавен глава в социалната си мрежа „Трут соушъл“.

„Гардиън“ уточни, че Тръмп може да се присъедини към евентуални преговори между Путин и Зеленски в Турция, „ако прецени, че нещата могат да се случат“.

Британският в. „Файненшъл таймс“ също отбелязва, че американският президент е дал да се разбере, че Москва и Киев трябва да постигнат споразумение без посредничеството на САЩ.

Изданието цитира и руския президент, който пред руските държавни медии определи разговора с Тръмп като „много откровен и, по тази причина, много полезен“, но без да обяви големи промени в позицията на Москва относно войната в Украйна.  

„Договорихме се с президента на САЩ, че Русия ще предложи, и е готова, да работи с украинската страна по меморандум за евентуално бъдещо мирно споразумение“, каза Путин, цитиран от „Файненшъл таймс“. Той добави, че основната цел на Русия остава „премахването на първопричините за тази криза“, без да даде повече подробности.

Kанцеларията на украинския президент Володимир Зеленски, който вчера също проведе телефонен разговор с американския си колега, заяви на свой ред, че държавният глава на Украйна е повторил пред Тръмп, че Киев е „готов за преки преговори с Русия във всеки формат, който носи резултати“.

„Не е необходимо да убеждавате Украйна – нашите представители са готови да вземат реални решения в преговорите“, каза Зеленски в изявление късно снощи, отбелязва „Файненшъл таймс“. „Това, което е необходимо, е огледална готовност от страна на Русия да участва в смислени преговори“, добави той.

Зеленски призова и за „по-строги санкции“ срещу Москва от западните партньори на Украйна, отбелязва изданието.

Източник: БТА

Националната партия на Австралия, досегашен партньор в консервативната опозиционна коалиция, заяви днес, че няма да сключи ново коалиционно споразумение с Либералната партия след поражението на парламентарните избори в страната, предаде Ройтерс.

Двете партии имат дългогодишно партньорство както в щатската, така и във федералната политика. В рамките на дългогодишното си партньорство коалицията си поделяше властта в правителствата, като Националната партия представляваше интересите на населението в селските райони, а Либералната партия се бореше за постове в местната власт в градовете, уточнява Ройтерс.

„В нашата парламентарна група стигнахме до позицията, че няма да сключим отново коалиционно споразумение с Либералната партия след тези избори“, заяви пред журналисти лидерът на Националната партия Дейвид Литълпрауд. 

„Националната партия ще заседава самостоятелно на принципна основа, на основата на това да гледаме напред, да не се налага да се обръщаме назад и да се опитаме действително да възстановим важни политически елементи, които променят живота на хората, които представляваме“, подчерта той.

Лявоцентристката Лейбъристка партия на министър-председателя Антъни Албанезе спечели за втори пореден път парламентарните избори, реализирайки драматичен обрат в австралийската политика, подхранен от реакцията на избирателите срещу глобалната нестабилност, породена от политиката на американския президент Доналд Тръмп. Така Албанезе се превърна в първия австралийски премиер, който печели последователни мандати от две десетилетия насам, отбелязва Ройтерс. 

Литълпрауд заяви, че партията му не е съгласна с отказа на Либералната партия да подкрепи промяна в ядрената енергетика, както и с начина на финансирането на регионалната инфраструктура.

Австралия разполага с най-големите запаси от уран в света, но забранява ядрената енергия.

Лидерът на Националната партия подчерта, че ядрената енергия е необходима, тъй като преминаването на Австралия от въглища изцяло към „възобновяеми източници“ по време на лейбъристкото правителство не е достатъчно надеждно. Парковете с вятърни турбини „разкъсват пейзажа ни, рушат хранителната ви сигурност“, добави той.

Литълпрауд подчерта обаче, че все още остава ангажиран с по-нататъшни разговори с новата лидерка на Либералната партия Сюзан Лей.

Лей, бивш самолетен пилот с три дипломи по финанси, бе избрана за първата жена лидер на партията, след като доскорошният лидер на опозицията Питър Дътън загуби мястото си заради лошия резултат от изборите на 3 май.

Либералната партия спечели едва 28 места в 150-местната Камара на представителите (долната камара) на австралийския парламент, което е най-слабото представяне, а лейбъристите на Албанезе увеличиха депутатските си мандати от 77 на 94, с което постигнаха най-голямото си мнозинство в историята. Националната партия запази 15-те си места, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА