Балкани
АНА-МПА: Гръцката икономика постоянно е над средната за еврозоната и ЕС

Гръцката икономика е постоянно над средното за еврозоната и ЕС, според пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес, като се очаква тя да запази силната си инерция и да нарасне с 2,3% през 2025 г. и с 2,2% през 2026 г., предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
Комисията ревизира нагоре прогнозата си за растежа на Гърция през 2024 г. От 2,1% миналата есен растежът на БВП през 2024 г. е ревизиран до 2,3%. За 2025 г. и 2026 г. прогнозата на Комисията остава стабилна в сравнение с есенните прогнози. Растежът на БВП в Гърция се очаква да достигне 2,3% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г., „благодарение на устойчивото потребление и увеличените инвестиции, финансирани от ЕС“.
Инфлацията в Гърция се оценява на 3% през 2024 г. и се очаква да се понижи до 2,8% през 2025 г. и 2,3% през 2026 г., „като силното развитие на заплатите и на потреблението продължава да оказва натиск върху потребителските цени“.
Инфлацията ще остане 2,4% в еврозоната през 2024 г. и ще се понижи до 2,1% през 2025 г. и 1,7% през 2026 г.
Безработицата в Гърция достигна 10,1% през 2024 г. и се очаква да продължи да намалява до 9,3% през 2025 г. и 8,7% през 2026 г.
По-конкретно в доклада се казва:
„Предвижда се гръцката икономика да запази стабилната си инерция и да нарасне с 2,3% през 2025 г. и с 2,2% през 2026 г. благодарение на устойчивото потребление и ръста на финансираните от ЕС инвестиции. Очаква се инфлацията да спадне до 2,3% до 2026 г., като силното развитие на заплатите и потреблението все още оказва натиск върху потребителските цени. Гърция постигна значителен бюджетен излишък през 2024 г., който се очаква да бъде поддържан през прогнозния период, подпомогнат от стабилния номинален растеж на БВП, съотношението дълг/БВП продължава да спада и се очаква да достигне 140,6% през 2026 г.“
Икономиката поддържа инерция въпреки насрещните ветрове
През 2024 г. икономиката на Гърция нарасна с 2,3%. Това беше до голяма степен подхранвано от личното потребление, инвестициите и натрупването на запаси. Въпреки свиващата се фискална позиция, увеличението на вътрешното търсене беше силно и предполагаше значително увеличение на вноса, докато износът нарастваше с по-бавни темпове. Следователно нетният износ преобладаваше при икономическата активност.
С напредването на Плана за възстановяване и устойчивост се очаква финансираните от ЕС инвестиции да бъдат значителни през 2025 г. и 2026 г. Заедно с устойчивото стабилно потребление, подкрепено от стабилен растеж на доходите, се очаква те да бъдат основните двигатели на икономическия растеж. Очаква се потреблението на вносни стоки да остане силно предвид високия дял на вноса в инвестициите. Като цяло растежът на БВП ще продължи да надвишава дългосрочния си потенциал с темпове от 2,3% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.
Очаква се гръцката икономика да бъде само леко засегната от митата на САЩ поради сравнително слабите си преки и непреки търговски връзки със Съединените щати. Въпреки това рисковете за перспективите за растеж се увеличиха и са с тенденция надолу, тъй като постоянното нарастване на търговията и геополитическата несигурност заедно с влошаването на глобалните икономически перспективи могат да натежат върху гръцкия износ, особено върху туризма.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
Източник: БТА
Балкани
Броят на турските граждани, кандидатствали за виза за Шенгенското пространство, продължава да расте

Броят на турските граждани, кандидатствали за виза за влизане в европейската Шенгенска зона, продължава да расте, като достига общо 1 173 917 души през 2024 г., оставайки на второ място единствено след Китай по този показател, съобщава „Тюркийе тудей“, позовавайки се на официални данни на Европейския съюз.
Според официални данни на ЕС през 2024 г. на първо място по брой граждани, кандидатствали за виза за Шенгенското пространство е Китай, с общо 1 779 255 кандидати, след него се нарежда Турция с1 173 917 кандидати, а в челната тройка влиза и Индия с общо 1 108 239 кандидати.
На фона на нарастването в броя на кандидатстванията, все по-малък брой турски граждани получават отказ, сочат още данните. За разлика от 2023 г., когато 16,1 процента от кандидатствалите са получи отказ, през 2024 г. получилите отказ представляват 14,5 процента, отбелязвайки положителна тенденция, посочва „Тюркийе тудей“.
/С-АМ/
Източник: БТА
Балкани
Кой ще наследи Никушор Дан на поста кмет на Букурещ?

С назначаването на Никушор Дан за президент на Румъния позицията на кмет на Букурещ ще остане вакантна. Това означава, че скоро ще последват нови избори, коментират местните медии. На политическата сцена вече изплуваха имената на потенциални кандидати, изявили намерение да се включат в надпреварата за поста. Тиражират се и няколко имена, близки до новия президент, пише в свой материал по темата Диджи24.
Кандидатите
Един от възможните варианти е Чиприан Чуку, настоящият кмет на Шести сектор. Той е във втория си мандат като кмет и заема позицията на първи заместник-председател на Национално-либералната партия.
Даниел Балуца, кмет на Четвърти Сектор, е друг потенциален кандидат.
Наскоро бившият кмет на Букурещ и настоящ евродепутат от редиците на Социалдемократическата партия Габриела Фирея обяви, че би била заинтересована да се кандидатира за нов мандат, ако позицията е свободна.
Спряга се и името на Влад Георге, близък сътрудник на Никушор Дан. Той е и първият политик, който поиска от кмета да се кандидатира за президент след касираните избори. Двамата са си сътрудничили в миналото в основаната от Никушор Дан партия “Съюз за спасение на Румъния”.
Възможен вариант за поста кмет на Букурещ е и Каталин Друла, бившият лидер на “Съюз за спасение на Румъния”.
Дан Трифу, заместник-председател на фондация Eco-Civica, също обяви своята кандидатура за кмет. Той е известен с борбата си за опазване на околната среда.
Процедурата
След потвърждаването на резултатите от президентските избори от Конституционния съд, Никушор Дан е длъжен да подаде оставка от длъжността кмет. Позицията се обявява за свободна и изпълнителната власт трябва да представи календар за частични местни избори. Правителството има 90 дни, за да определи дата.
До провеждането им ръководните функции ще се изпълняват от временно изпълняващ длъжността кмет, назначен измежду настоящите заместник-кметове. В момента кметството на Букурещ има двама заместник-кметове – Адриан Вигечиу (СДП) и Стелиан Буждувяну (НЛП). Съгласно законодателството Общинският съвет ще гласува за назначаване на един от двамата заместник-кметове за временен генерален кмет.
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Само един от петима работещи в Хърватия е доволен от заплатата си, половината обмислят промяна на работата си според проучване

Само една петима работещи в Хърватия е доволен от заплатата си, а близо половината сериозно обмислят смяна на работата си през следващите шест месеца, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на резултатите от проучване, публикувано днес от портала MojPosao.
Проучването е част от международно изследване на удовлетвореността от заплатите, проведено чрез платформата Paylab. То беше осъществено през февруари и март от Alma Career, компания, работеща в сектора на заетостта в Централна и Източна Европа, известна в Хърватия под марката MojPosao.
В проучването са анкетирани близо 15 000 души от Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Северна Македония, Чехия, Словакия, Естония, Литва и Латвия.
Резултатите показват, че 27% от участниците в проучването са доволни от настоящата си заплата, а 56% се чувстват труда си недоплатен, каза Йозеф Плъшко, директор връзки с обществеността и комуникации в „Алма Кариър Груп“ (Alma Career Group).
Това чувство е по-силно изразено сред анкетираните в балтийските и балканските страни, докато респондентите от Чехия, Словакия и Естония показват малко по-високо ниво на удовлетворение, добави той.
Плъшко също така каза, че 77% от анкетираните обмислят смяна на работата си през следващите шест месеца, като готовността за смяна на работата е особено висока в балканските страни, където тя достига до 90%.
21% от анкетираните в Хърватия са доволни от настоящата си заплата
Резултатите показват, че 21% от анкетираните от Хърватия са доволни от настоящата си заплата, като 2% са напълно доволни, а 19% са предимно доволни.
Четиридесет и един процента от хърватските работници са недоволни от сумата, която получават, като 16% са изключително недоволни, а 25% са предимно недоволни.
Тридесет и осем процента от анкетираните казват, че „нито са доволни, нито са недоволни“.
Що се отнася до удовлетвореността от заплатата по пол, проучването показва, че жените са средно по-малко доволни от доходите си от мъжете – 24% от жените заявяват, че са доволни от заплатата си, в сравнение с 30% от мъжете.
Петдесет и шест процента от анкетираните от всички страни казват, че според тях трудът им не е достатъчно платен, което е увеличение от 3% в сравнение с 2023 г.
Двадесет и един процента от анкетираните смятат, че настоящата им заплата съответства на работата, която вършат, което е спад от 5% в сравнение с миналата година.
89% от хърватите обмислят смяна на работата
В Хърватия 65% от работещите смятат, че заплатата им е твърде ниска спрямо служебните им отговорности и принос към организацията, докато 17% смятат, че доходите им са „разумни“ и в съответствие с тяхната ангажираност.
Тридесет и осем процента от работниците в Хърватия казват, че биха били доволни от увеличение на заплатите с 11–20%, 37% казват, че ще е необходимо увеличение с 21–50%, за да се почувстват удовлетворени, 16% биха се задоволили с увеличение на заплатите с 6–10%, докато само 3% биха искали удвояване на доходите им.
На въпрос дали планират да потърсят нова, по-добре платена работа през следващите шест месеца, 89% от анкетираните в Хърватия отговарят с „да“, 45% обмислят сериозно промяна, а 44% казват, че това е възможно. Само 11% от анкетираните казват, че определено няма да търсят нова работа.
Във всичките девет държави, обхванати от проучването, 77% от анкетираните обмислят смяна на работното си място.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
-
Българияпреди 7 дни
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Святпреди 1 седмица
Зеленски и Ердоган обсъдиха подробности около мирните преговори в Истанбул
-
Спортпреди 1 седмица
Рами Киуан с бляскава победа на Световната купа
-
Българияпреди 7 дни
Здравната инспекция наложи забрана върху питейната вода в хасковското село Големанци
-
Бизнеспреди 6 дни
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Спортпреди 7 дни
Националът Иван Алипиев и Стяуа направиха обрат в серията с Динамо Букурещ в румънския баскетболен елит
-
Българияпреди 6 дни
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен
-
Бизнеспреди 5 дни
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами