Култура
Днес “13 века България“ обявяват романа на годината
Снимка 13 века България
Роман на годината
Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ ще бъде връчена днес, 19 май, на церемония в Софийската градска художествена галерия, съобщават организаторите от Националния дарителски фонд „13 века България“.
В надпреварата участваха 33 романа, издадени през 2024 г.
Журито, председателствано от акад. Владимир Зарев, и членове проф. дфн Валери Стефанов, Здравка Евтимова, доц. д-р Ани Бурова и доц. дн Морис Фадел, определи номинираните шест творби и техните автори. Това са „Ти, подобие мое“ от Радослав Бимбалов, „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов, „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ от Красимир Димовски, „Мандарини по Мариенплац“ от Теа Монева, „Странично осветление“ от Юрий Рахнев, „Убийство на булевард Стамболийски“ от Чавдар Ценов.
Конкурсът е обявен за първи път през 2009 г., като в началото наградата се присъжда на всеки две години. За първи път Националната литературна награда „Български роман на годината „13 века България“ се връчва през 2011 г. Отличените автори и романи досега са: Галин Никифоров – „Лятото на неудачниците“ (2011 г.); Георги Господинов – „Физика на тъгата“ (2013 г.), Васил Георгиев – „Апарат“ (2014 г.); Емилия Дворянова – „При входа на морето“ (2015 г.); Здравка Евтимова – „Една и съща река“ (2016 г.); Момчил Николов – „Последната територия“ (2017 г.); Захари Карабашлиев – „Хавра“ (2018 г.); Елена Алексиева – „Свети Вълк“ (2019 г.); Теодора Димова -„Поразените“ (2020 г.); Георги Господинов – „Времеубежище“ (2021 г.); Захари Карабашлиев – „Опашката“ (2022 г.); Тодор Тодоров – „Хагабула“ (2023 г.); Захари Карабашлиев – „Рана“ (2024 г.).
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
МУЗИКАУТОР: Едва 100 общини от 256 лицензират своите музикални събития

МУЗИКАУТОР лицензира едва 100 от 256 общини до средата на 2025 година. За сравнение общините, които имаха сключени договори за уреждане авторските права за публично изпълнение с българското сдружение на авторите на музика, текст и аранжимент в края на 2022 година бяха само 19.
„Въпреки активните и целенасочени усилия на организацията да защити правата на авторите, чиито произведения активно се използват на общинските събития, все още 156 общини, в това число такива, които са и областни центрове, провеждат своята културна програма в пълно противоречие с действащия Закон за авторското право и сродните му права“, съобщават от организацията.
Общините са сред най-големите организатори на събития с музика и отделят значителни публични средства за провеждането на концерти. Както всички останали организатори обаче, те също са задължени да спазват изискванията за получаването на съгласие от авторите на музикалните произведения.
Друг често срещан проблем според организацията е липсата на коректно предоставена информация за икономическата стойност – бюджет на събитията, въз основа на която се изчисляват дължимите авторски възнаграждения, съгласно одобрената от заместник-министъра на културата тарифа.
МУЗИКАУТОР напомня, че публичните средства подлежат на контрол от компетентните институции и че следва те да бъдат разходвани по законосъобразен начин. Регулярните проверки на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Министерство на културата са особено важни, тъй като навременния контрол гарантира целесъобразното разходване на средства на данъкоплатците и в частност обезпечаване на справедливи обезщетения за авторите когато се ползва техния труд.
„Тази година България събра елита на световната авторска общност в най-голямото събитие, свързано с опазване на интересите и правата на творците в света – Общото събрание на Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC). Тази привилегия идва и със задължението както пред местната, така и пред международната общност да покажем, че уважаваме труда на авторите, спазваме законите и работим за прозрачност и справедливост при управлението на публичните ресурси“, заявява Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
МУЗИКАУТОР: Едва 100 общини от 256 лицензират своите музикални събития

МУЗИКАУТОР лицензира едва 100 от 256 общини до средата на 2025 година. За сравнение общините, които имаха сключени договори за уреждане авторските права за публично изпълнение с българското сдружение на авторите на музика, текст и аранжимент в края на 2022 година бяха само 19.
„Въпреки активните и целенасочени усилия на организацията да защити правата на авторите, чиито произведения активно се използват на общинските събития, все още 156 общини, в това число такива, които са и областни центрове, провеждат своята културна програма в пълно противоречие с действащия Закон за авторското право и сродните му права“, съобщават от организацията.
Общините са сред най-големите организатори на събития с музика и отделят значителни публични средства за провеждането на концерти. Както всички останали организатори обаче, те също са задължени да спазват изискванията за получаването на съгласие от авторите на музикалните произведения.
Друг често срещан проблем според организацията е липсата на коректно предоставена информация за икономическата стойност – бюджет на събитията, въз основа на която се изчисляват дължимите авторски възнаграждения, съгласно одобрената от заместник-министъра на културата тарифа.
МУЗИКАУТОР напомня, че публичните средства подлежат на контрол от компетентните институции и че следва те да бъдат разходвани по законосъобразен начин. Регулярните проверки на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Министерство на културата са особено важни, тъй като навременния контрол гарантира целесъобразното разходване на средства на данъкоплатците и в частност обезпечаване на справедливи обезщетения за авторите когато се ползва техния труд.
„Тази година България събра елита на световната авторска общност в най-голямото събитие, свързано с опазване на интересите и правата на творците в света – Общото събрание на Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC). Тази привилегия идва и със задължението както пред местната, така и пред международната общност да покажем, че уважаваме труда на авторите, спазваме законите и работим за прозрачност и справедливост при управлението на публичните ресурси“, заявява Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Литература на живо: Аполония 2025 среща читателите с Георги Господинов, Владимир Зарев, Йоанна Елми и др.
Художествената галерия в Стария град, както всяка година, ще бъде място на вълнуващи срещи на посетителите на Аполония 2025 с представители на съвременната българска литература.
В художествената галерия почитателите на литературата ще се срещнат с Георги Господинов – един от най-успешните и награждавани български автори. Той е първият българин, получил международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Безспорен интерес ще предизвика новото допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“, както и някои от най-значимите творби на автора – „Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“ и „Невидимите кризи“.
На Аполония 2025 посетителите ще се срещнат и с Владимир Зарев. През 2019 г. той получава орден „Стара планина“ първа степен за големите си заслуги в областта на българската култура. Сред акцентите на литературната програма тази година е последният му роман „И аз слязох“, определян от автора като най-важната му творба до момента.
В своята биографична книга „Влюбена в живота“, Мария Конакчиева събира лични истории, културни срещи и спомени за значими фигури от българския и френския обществен живот. Мемоарите ѝ са едновременно изповед и свидетелство за едно необикновено време, белязано от големи събития и личности.
Сред новите лица е Йоанна Елми, която ще представи своята дебютна книга „Направени от вина“, за която Георги Господинов сподели: „Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен…“
Пълната програма на фестивала е достъпна на сайта на Аполония, където ще откриете подробности за всички участници и събития. Билетите могат да бъдат закупени в мрежата на Eventim.
Празници на изкуствата Аполония 2025 се провеждат с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, БТА, Nova Broadcasting Group, Dir.bg, Offnews.bg, БГ Радио, сп. DIVA, сп. Biograph, Дневник, Impressio.bg, MIKA Magazine, Elle, Cosmopolitan, Rozali.bg, National Geographic, Журнал за жената, Черноморски фар, NoviniteGroup, Woman.bg, в. Стандарт, фондация „Общество културно наследство“, сп. „Жената днес“, Въпреки, Модернити и Обекти.
Празници на изкуствата Аполония са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Ежегодно сцените на Аполония в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства.
Източник: Offnews.bg
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 седмица
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 1 седмица
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието