През учебната 1997/1998 година у нас се въвежда учебният предмет „Религия“ в часовете за свободноизбираема подготовка (СИП). Обучението се води само от богослови, съобщиха за БТА от Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на запитване кога започва изучаването на религия в българските училища и под каква форма.

През следващата 1998/1999 година към преподавателите се включват и начални учители, преминали курсове за допълнителна квалификация.

Към учебната 2024/2025 година религия се изучава в общо 165 училища от 15 229 ученици, като в тази бройка влизат и учениците, които имат допълнителни занимания по интереси в областта на религията.

През настоящата година учителите със специалност или квалификация по религия са 476, а педагогическите специалисти на щат по предмета са 50, съобщиха за БТА от МОН.

След голям обществен отзвук се взе решение, че предметът няма да се учи задължително, а в образователната ни система има термин за задължителноизбираем час. Той означава, че часът е задължителен и в рамките на този час има възможност за избор. Изборът ще бъде между програми и религия конфесионално няма да се учи задължително. „Целта на този час е да усилим възпитателната функция в българските училища и възпитанието в добро, и в добродетели,“ каза на пресконференция на 7 май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който представи тогава концепция за изучаването на добродетели и религии в българските училища.

„Обещахме до 8 май да публикуваме концепция за алтернативната програма „Добродетели и етика“ и тази концепция има за цел да онагледи нашата визия като цяло за учебния предмет, който предлагаме да се включи в задължителния учебен план. Представяме тази програма единствено и само, тъй като за другите две алтернативни програми, които предвиждаме – „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, ще се встъпи в голяма степен на съществуващите програми. Този документ е само основа за обсъждане, ще се изработва програмата, ще се доработва и самата визия, но ние искаме да публикуваме такъв документ, по който текст да се проведат дебатите,“ обясни тогава образователният министър.

В отговор на въпрос министър Красимир Вълчев каза тогава, че „е реалистично в първата година предметът да се въведе за един клас – от първи клас, ако се приеме от Народното събрание“. Учебниците ще се изготвят от екипи, които са ги подбрали издателствата. „По-трудният въпрос е учебната програма, а учебникът следва учебната програма. Голямата и по-важната задача на Министерството на образованието и науката е да изготви учебните програми, особено тази по „Добродетели и етика“, която ще бъде нова,“ каза министър Вълчев. Той добави, че и трите програми по предмета ще са подчинени на една цел, свързана с общочовешките ценности.

МОН предлага учебният час да се въвежда постъпателно – първоначално от първи клас и начален етап. Новият предмет няма да доведе до допълнителна натовареност, тъй като ще бъде в рамките на общия брой задължителни и избираеми часове (раздел „А“ и раздел „Б“ на учебния план).

По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на учениците, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации. Тези занимания ще им помогнат за изграждането на добродетели и трайни навици в живота – като честност, доброта, отговорност, търпение, разбиране, справедливост, трудолюбие, постоянство и други, поясниха от МОН при представянето на концепцията на 7 май.

Как се изучава религията в Европа?

В Швеция изучаването на религия е задължителен предмет от 1996 г., без право на отказ, като правната рамка за него е Законът за образованието. Религията е неконфесионален предмет, се съобщава в сравнителния анализ по държави за религиозното образование в Европа, предоставен на БТА от пресцентъра на МОН, представен на дискусията за изучаването на добродетели и религии в българските училища, състояла се на 24 април в НДК.

Основни цели на изследването са да се установи: дали обучението, свързано с религия, е част от учебния план на училищата в изследваните в анализа други държави в Европейския съюз (ЕС); как държавите предлагат обучението – като задължително, с възможност за освобождаване, или като факултативно. В анализа се пояснява дали обучението е конфесионално тоест дали се преподава през призмата на дадена религия (или различни религии), или неконфесионално – имащо за цел да предоставя знания относно различни религии и фокусирано върху информираността на учениците, а не към вярата им в определена религия.

В Румъния от 1995 г. предметът „Религия“ е задължителен в началното училище и свободноизбираем в прогимназиалните училища, за гимназиалните – по желание на ученика. Независимо от принципно задължителния характер, по решение на Конституционния съд (КС) на Румъния от 2014 г., уредбата е променена така, че изучаването на религия се извършва само по заявление на всеки родител. Според данни от 2015 г. (след решението) 91 процента от всички родители на ученици, избират децата им да изучават предмета, на база на дадения от КС избор.

В Гърция православната религия фигурира в Конституцията на страната като доминираща – в преамбюла на самата Конституция. Предметът „Религия“ е задължителна част от учебния план в училищата. От 2014 г. в училищата в провинция Тракия, където живее и значително мюсюлманско малцинство, се въвежда възможността за изучаване на ислям в тези часове. Нерелигиозните ученици могат да се освободят от тези часове по желание на родителите.

В Дания религиозното обучение е част от задължителния план на училищата, като предметът се нарича християнски науки (Kristendomskundskab). Правната рамка е Законът за държавните училища (Folkeskoleloven). Религиозното обучение е неконфесионално. По желание на родителите учениците могат да бъдат освободени от този предмет.

В повечето провинции на Германия религията е задължителен предмет, но има някои провинции (Берлин, Бремен, Бранденбург), в които предметът е свободноизбираем, а задължителният предмет е „Етика“. Някои провинции предлагат обучението по религия да бъде и в други изповедания, в съответствие с религията на ученика – например ислям. Обикновено се преподава съобразно различната конфесия – католическа или лутеранска. Правната рамка е в зависимост от местното законодателство на съответната провинция. По желание на родителите/на ученик (след 14-годишна възраст), ученикът може да бъде освободен от такъв предмет в провинциите, в които религията е част от задължителния учебен план.

В Малта изучаването на предмета „Християнство“ е задължително и конфесионално. В правната рамка християнството в неговата католическа конфесия е прокламирано като държавна религия на Малта в член 2 на Конституцията. Законът за образованието също задава обучението по християнство като задължително. По изрично желание на родител/ученик (след навършване на 16 години), ученикът може да се освободи от този предмет. Може да се изучава етика вместо религия, но като свободноизбираем предмет.

В Австрия принципно религиозното обучение е част от задължителния план на училищата. Правната рамка е Законът за религиозното обучение от 1949 г. (RelUG), договор между Австрия и Ватикана, конкордат (договор) между Австрия и представителствата на други изповедания. Религиозното обучение е конфесионално. По желание на родителите учениците могат да бъдат освободени от този предмет, като в този случай са задължени да изучават етика.

Религиозното обучение в Словакия по e принцип задължително и конфесионално. Основните законодателни документи са – Закон за образованието и заповед на министъра на образованието. Съдържанието на предмета „Религия“ е от компетентността на църквата и религиозните общества. Въпреки задължителният характер, родителите могат да изберат децата им да посещават предмета „Етика“ вместо предмета „Религия“.

Религиозното обучение във Финландия е по принцип задължително и неконфесионално. Правната рамка е – Закон за основното образование и Закон за общото прогимназиално образование. Учениците имат право на обучение по този предмет в съответствие с религията си. Въпреки задължителният характер, родителите могат да изберат децата им да посещават предмет „Етика“ вместо предмета „Религия“.

В Унгария родителите избират дали ученикът да изучава етика или религия. Предметът „Религия“, когато бъде избран, е конфесионален. Правната рамка е Закон от 2011 г. за националното публично образование. Съгласно законови промени от 2013 г., учениците са задължени да посещават или „Религия“ или „Етика“, тоест изборът между тези два предмета е на практика задължителен.

В Италия всяко училище е длъжно да предлага изучаването на предмета „Католическо религиозно образование“, но този предмет е свободноизбираем. Правната рамка е конкордат от 1984 г. между Италия и Ватикана. Обучението по този предмет е конфесионално. Часовете са така включени в учебния график, че са в началото или в края на учебния ден и учениците могат да дойдат след часа или да тръгнат по-рано (ако часът е в края на учебния ден). Според статистика 86 процента от учениците в Италия посещават тези часове.

В Испания изучаването на предмета „Религия“ е свободноизбираемо. Предметът е конфесионален. Правна рамка – Конституция на Испания; конкордат с Ватикана (1979 г.) и с други изповедания (1992 г.).

В Полша изучаването на предмета „Религия“ е свободноизбираемо. Предметът е конфесионален. Правната рамка е Закон за образователната система и конкордат между Полша и Ватикана (1993 г.). Вместо „Религия“, ученикът може да посещава часове по „Етика“, но те също не са част от задължителния учебен план. Тоест, както „Религия“, така и „Етика“, са незадължителни.

Религиозното обучение в Латвия е по избор и не е част от задължителната учебна програма. Правната рамка е Закон за религиозните организации (1995 г. изменения през 1996 г.) и Закон за образованието (1998 г.). Училищата са длъжни да осигурят обучение по религия, ако поне десет ученици желаят такова обучение (по писмено заявление от родителите за ученици под 14 години). Предметът е конфесионален, като се предлага от регистрирани религиозни общности (лутеранска, католическа, православна и други). Има алтернатива – ако ученикът не изучава религия, може да избира предмет „Етика“.

В държавните училища в Нидерландия предметът „Религия“ не е задължителен и не е част от националната учебна програма. Възможно е да се предлага по желание на родителите, но само като свободноизбираем предмет извън основната учебна програма. Религиозното обучение в държавните училища е неконфесионално или неутрално по своята същност. В т.нар. специални (религиозни) училища обучението по религия е задължително и конфесионално, според вярата на училището.

В Ирландия религиозното обучение не е задължително по закон, но е широко разпространено поради религиозната патронажна система. Правната рамка е Конституцията на Ирландия (член 44.2.4), Закон за образованието от 1998 г. (член 30(2)(e)). Около 90 процента от началните училища са под патронажа на Католическата църква и предлагат конфесионално религиозно обучение. Родителите имат правото да откажат участието на детето си в тези часове, но на практика това може да бъде трудно. В държавните училища няма централизирана алтернатива като етика.

Във Франция религиозното образование в държавните училища не е позволено. На учениците е позволено да получават религиозно обучение само извън училищните помещения. На учителите в държавните училища е забранено да представят каквито и да е религиозни вярвания. Правната рамката рамка е Образователен кодекс (Code de l’Éducation). Има изключение, което съществува за региона Елзас – Мозел (Alsace-Moselle). В тази провинция, предметът „Религия“ е задължителен в държавните училища, но родител може да иска освобождаване от този предмет за детето си. Тази практика е част от конкордата от 1801 г., сключен между Наполеон и Ватикана, и същият все още представлява част от местното право на Елзас – Мозел, се посочва в анализа.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg