Премиерът Туск разчита на Тшасковски да спечели балотажа, за да отключи реформите, които досега бяха блокирани от Дуда, по отношение на възстановяване на върховенството на закона, промени в съдебната система и възобновяване на нормалния диалог с Брюксел. Това би могло също да затвърди позицията на Полша като либерален и проевропейски противовес в региона. Варшава води по разходи за отбрана в рамките на НАТО, а Туск има важна роля в усилията на ЕС да укрепи военните си ресурси срещу Русия и евентуалното оттегляне на гаранциите за сигурност от страна на президента Доналд Тръмп.

Икономическият контекст от избора

Междувременно фокусът на пазарите се премести към Румъния. Там проевропейският центрист Никушор Дан спечели президентската надпревара, което беше прието като сигнал за политическа стабилност. Това повиши оптимизма сред инвеститорите и насочи капиталови потоци към Букурещ, която сега отново се възприема като стабилен проевропейски партньор. „Неочаквано оспорваният резултат от първия тур в Полша вероятно ще бъде засенчен от развитието в Румъния“, коментира Пьотр Арак, главен икономист на VeloBank, цитиран от Financial Times.

Полската икономика, въпреки добрия си растеж след последното десетилетие, в момента преминава през период на забавяне. Инфлацията остава сред най-високите в ЕС, а бизнес средата е възпрепятствана от правна несигурност заради годините на управление на ПиС и проблемите с европейски институции. Новото правителство на Туск се надява да отблокира милиарди евро по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), които Европейската комисия временно задържа точно заради нарушаването на върховенството на закона.

Според Пьотр Арак от VeloBank евентуална победа на Карол Навроцки на балотажа ще върне Полша в режим на институционален конфликт, а това би могло не само да замрази реформите, но и да отслаби коалицията на Туск. Ако Навроцки победи на 1 юни, това със сигурност ще има пазарно отражение. Рисковете ще се повишат, тъй като проевропейската програма ще остане в застой, а политическата нестабилност ще откаже инвеститорите, смята Арак.

Икономическата несигурност се засилва и заради по-широкия регионален контекст – нарастващото напрежение по източния фланг на НАТО, спад в доверието в ангажимента на САЩ към Европа и нуждата от ускорени инвестиции в отбрана, енергийна независимост и инфраструктура. Поради този комплекс от фактори изборът на поляците е важен вътрешен въпрос, но и сериозен тест за амбициите на Полша да се превърне във важен фактор на международната сцена.

Източник: Капитал

По-голям потенциал за бърза възвръщаемост се вижда в енергийния сектор. Преди войната държавната „Нафтогаз“ е водила преговори с международни компании като ExxonMobil, Halliburton и Chevron за газовите находища в Черно море. Частният енергиен гигант DTEK е провел срещи с три американски компании за сътрудничество по споразумението. Главният изпълнителен директор Максим Тимченко казва, че сделката е ясен сигнал, „че Украйна е отворена за бизнес“. Той допълни, че DTEK вече работи с международни фирми като GE Vernova, Fluence, Honeywell и Venture Global.

Какво следва

Големият въпрос е как ще изглежда потенциално примирие в Украйна, твърди Джим Норт, бивш главен изпълнителен директор на Ferrexpo. Според него бъдещето на минния сектор зависи от политическия изход от войната. Руският контрол върху територии с ключови ресурси, като въглищни мини и литиеви залежи, може трайно да ограничи икономическия потенциал и капацитета на страната. „Това, от което ще има нужда Украйна, е някой, който да направи първата голяма инвестиция, за да вдъхне доверие“, обобщава Норт.

Някои ръководители в сектора са по-скоро скептични относно реалния мащаб на ресурсите в Украйна. Те посочват, че най-добрите находища най-вероятно вече са изчерпани, а очакванията за „езера от литий“, които чакат да бъдат разработени, са по-скоро мит, отколкото реалност. Дори австралийският минен магнат Андрю Форест, който е сред най-върлите поддръжници на Украйна и дари 25 млн. австралийски долара, признава: „Бихме инвестирали, за да подкрепим Украйна, не защото това е най-добрата възможност.“ Подобно на други представители на индустрията, Форест подчертава, че подкрепата за Украйна е политически и морално мотивирана, но икономическата целесъобразност остава под въпрос.

И въпреки че се забелязва желание от страна на политиците да реализират споразумението, инвеститорите все пак остават предпазливи. Сделката дава важна рамка за бъдещи инвестиции, но не гарантира резултати в скоро време. За да има устойчиво възстановяване, Украйна ще има нужда не само от капитал, но и от време, сигурност и доверие в стабилността на икономическата среда. Всичко това до голяма степен зависи от изхода на войната.

Източник: Капитал

„Това понижение с една степен по нашата 21-степенна рейтингова скала отразява нарастването за повече от десетилетие на съотношенията на държавния дълг и лихвените плащания до нива, които са значително по-високи от тези на суверенните държави с подобен рейтинг“, пише агенцията.

Критики от Белия дом

Белият дом отхвърли понижаването на рейтинга и разкритикува главния икономист на Moody’s Марк Занди. „Никой не приема сериозно неговите „анализи“. Той е доказал, че греши отново и отново.“

Занди обаче не е автор на този доклад и работи за Moody’s Analytics – отделна част от компанията, която не е част от нейния рейтингов бизнес.

За първи път в историята САЩ не притежават кредитен рейтинг от три пъти А поне от една от трите големи агенции. S&P през 2011 г. беше първата, която лиши страната от този рейтинг, а Fitch предприе този ход през 2023 г.

Йеша Ядав, професор във Vanderbilt Law School, който изучава пазара на държавни ценни книжа, заяви пред Financial Times, че намаляването на рейтинга от Moody’s е „последната проверка на реалността във връзка с все по-мрачната прогноза за управлението на държавния дълг на САЩ“.

Източник: Капитал