Германският канцлер Фридрих Мерц се присъедини към френския президент Еманюел Макрон и британския премиер за втори разговор с Тръмп от петък насам. „Можем само да се надяваме, че ще има допълнителен напредък“, каза Мерц, който заедно с Лондон и Париж настоява за засилен натиск върху Москва. „Убеден съм, че както европейците, така и американците са решени да работят заедно, но вече и целенасочено, за да приключи възможно най-скоро тази ужасна война.“

Въпреки че през последните десет дни има интензивна дипломатическа активност, Путин отказа да участва в преговори при условия, поставени от други, и отхвърли среща с украинския президент Володимир Зеленски в Турция миналата седмица, макар сам да предложи преговори между двете страни.

Екипът на Тръмп остава сдържан

Докато американската администрация става все по-нетърпелива към Русия, екипът на Тръмп беше сдържан в критиките си към Путин. В петък Тръмп заяви, че е уредил директен разговор с Путин, защото винаги е считал, че мирно споразумение е невъзможно „без мен“. Очаква се той да разговаря със Зеленски след разговора си с Кремъл.

В неделя Зеленски се срещна с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Рим – първият им контакт след разгорещения им спор в Белия дом през февруари. Зеленски определи срещата като „добра“ и съобщи, че в нея е участвал и държавният секретар на САЩ Марко Рубио.

„Обсъдихме преговорите в Истанбул, където руснаците изпратиха ниско ниво делегация без правомощия за вземане на решения, каза Зеленски. Потвърдих готовността на Украйна за реална дипломация и подчертах значението на пълно и безусловно прекратяване на огъня възможно най-скоро.“

Източник: Капитал

По-голям потенциал за бърза възвръщаемост се вижда в енергийния сектор. Преди войната държавната „Нафтогаз“ е водила преговори с международни компании като ExxonMobil, Halliburton и Chevron за газовите находища в Черно море. Частният енергиен гигант DTEK е провел срещи с три американски компании за сътрудничество по споразумението. Главният изпълнителен директор Максим Тимченко казва, че сделката е ясен сигнал, „че Украйна е отворена за бизнес“. Той допълни, че DTEK вече работи с международни фирми като GE Vernova, Fluence, Honeywell и Venture Global.

Какво следва

Големият въпрос е как ще изглежда потенциално примирие в Украйна, твърди Джим Норт, бивш главен изпълнителен директор на Ferrexpo. Според него бъдещето на минния сектор зависи от политическия изход от войната. Руският контрол върху територии с ключови ресурси, като въглищни мини и литиеви залежи, може трайно да ограничи икономическия потенциал и капацитета на страната. „Това, от което ще има нужда Украйна, е някой, който да направи първата голяма инвестиция, за да вдъхне доверие“, обобщава Норт.

Някои ръководители в сектора са по-скоро скептични относно реалния мащаб на ресурсите в Украйна. Те посочват, че най-добрите находища най-вероятно вече са изчерпани, а очакванията за „езера от литий“, които чакат да бъдат разработени, са по-скоро мит, отколкото реалност. Дори австралийският минен магнат Андрю Форест, който е сред най-върлите поддръжници на Украйна и дари 25 млн. австралийски долара, признава: „Бихме инвестирали, за да подкрепим Украйна, не защото това е най-добрата възможност.“ Подобно на други представители на индустрията, Форест подчертава, че подкрепата за Украйна е политически и морално мотивирана, но икономическата целесъобразност остава под въпрос.

И въпреки че се забелязва желание от страна на политиците да реализират споразумението, инвеститорите все пак остават предпазливи. Сделката дава важна рамка за бъдещи инвестиции, но не гарантира резултати в скоро време. За да има устойчиво възстановяване, Украйна ще има нужда не само от капитал, но и от време, сигурност и доверие в стабилността на икономическата среда. Всичко това до голяма степен зависи от изхода на войната.

Източник: Капитал

„Това понижение с една степен по нашата 21-степенна рейтингова скала отразява нарастването за повече от десетилетие на съотношенията на държавния дълг и лихвените плащания до нива, които са значително по-високи от тези на суверенните държави с подобен рейтинг“, пише агенцията.

Критики от Белия дом

Белият дом отхвърли понижаването на рейтинга и разкритикува главния икономист на Moody’s Марк Занди. „Никой не приема сериозно неговите „анализи“. Той е доказал, че греши отново и отново.“

Занди обаче не е автор на този доклад и работи за Moody’s Analytics – отделна част от компанията, която не е част от нейния рейтингов бизнес.

За първи път в историята САЩ не притежават кредитен рейтинг от три пъти А поне от една от трите големи агенции. S&P през 2011 г. беше първата, която лиши страната от този рейтинг, а Fitch предприе този ход през 2023 г.

Йеша Ядав, професор във Vanderbilt Law School, който изучава пазара на държавни ценни книжа, заяви пред Financial Times, че намаляването на рейтинга от Moody’s е „последната проверка на реалността във връзка с все по-мрачната прогноза за управлението на държавния дълг на САЩ“.

Източник: Капитал