Британският премиер Киър Стармър обсъди войната в Украйна с лидери на САЩ, Италия, Франция и Германия, съобщи говорител на „Даунинг стрийт“, цитиран от Ройтерс. 

В очакване насрочения за понеделник разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, лидерите обсъдиха необходимостта от безусловно прекратяване на огъня. Освен това те коментираха и налагането на нови санкции, ако Москва не се ангажира сериозно със спирането на огъня и започването на мирни преговори, добави говорителят на британския премиер.  

Разговорът между западните лидери е част от интензивните дипломатически усилия, започнали на 10 май с посещението на британския премиер, френския президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц в Киев.  

В понеделник „президентът Путин трябва да покаже, че иска мир, като приеме 30-дневното безусловно прекратяване на огъня, предложено от президента Тръмп и подкрепено от Украйна и Европа“, написа Макрон в социалната мрежа „Екс“ след състоялия се в неделя разговор между западните лидери.

Междувременно британският външен министър Дейвид Лами обвини Москва, че създава смут, след като преговорите между Украйна и Русия за евентуално прекратяване на огъня в Истанбул приключиха за по-малко от два часа, а Тръмп заяви, че „нищо не може да се случи“, докато не се срещне лично с Путин.

Русия, която бавно, но сигурно напредва на бойното поле, се притеснява, че Украйна ще би използвала спирането на сраженията, за да прегрупира и превъоръжи войските си, отбелязва Ройтерс. 

Източник: БТА

Около 2,5 милиона избиратели в Буенос Айрес гласуваха за представители на местната власт, предаде Франс прес. Въпреки че вотът е на местно ниво, той представлява тест за хегемония на президента Хавиер Милей над десницата в страната, посочва агенцията. 

Гражданите на Буенос Айрес гласуваха за 30 от общо 60 членове на Законодателното събрание на града, управлявано от партията „Републиканско предложение“ на бившия президент Маурисио Макри, който бе на власт от 2015 г. до 2019 г. и е лидер на класическата консервативна десница в Аржентина. Той е братовчед на настоящия кмет на Буенос Айрес Хорхе Макри. 

Основните теми на изборите като сигурност и жилищно настаняване придобиха национално значение тази година заради задълбочаващата се вражда между „Републиканско предложение“ и „Свободата напредва“ на Милей за спечелване на десния електорат преди междинните избори през октомври. 

Въпреки че вотът в неделя не е показателен за тенденциите за изборите през октомври, тъй като Буенос Айрес гласува различно от останалата част от страната, той ще покаже коя е доминиращата дясна партия предвид лявоцентристкия перонизъм, отбелязва АФП. 

Президентът Милей, който е на власт от 18 месеца, подкрепи на изборите в Буенос Айрес лидера на „Свободата напредва“, един от неговите верни съюзници Манел Адорни. 

Този, който победи в Буенос Айрес, ще победи и на национално ниво, прогнозира политологът Андрес Маламуд пред АФП. 

Милей и Макри, които са съюзници на национално ниво, но съперници на местно, започнаха открита вражда, като си размениха множество обиди и ругатни. 

Министърката на сигурността Патрисия Булрич, която се изправи срещу Милей на президентските избори през 2023 г., а по-късно влезе в правителството като част „Републиканско предложение“, вече официално се присъедини към партията на президента. 

Днес Хавиер Милей нарече Маурисио Макри „ревльо“, след като Макри разкриткува видео в „Екс“, създадено с изкуствен интелект, в което лидерът на „Републиканско предложение“ в последния момент изразява желание да гласува за кандидата на Милей. 

Разделението на десницата може да бъде използвано от подкрепения от перонистите лявоцентрист Леандро Санторо, който е начело според няколко проучвания. Това обаче може да не доведе до промяна в баланса на силите в Буенос Айрес – бастион на десницата от 2007 година, посочва АФП.

Източник: БТА

Kметът на Варшава – либералът Рафал Тшасковски, и историкът консерватор Карол Навроцки се класират на първо и второ място на президентските избори в Полша, сочат данните от екзитпол, като по всяка вероятност двамата ще отидат на балотаж, предаде Асошиейтед прес.

Резултатите от екзитпола на института Ипсос, публикувани три часа след затварянето на избирателните секции, сочат, че Тшасковски получава около 31,1 % от гласовете, а Навроцки – 29,1 %. Това означава, че вторият тур на 1 юни може да бъде много напрегнат. Официалните резултати се очакват в понеделник или вторник.

Тшасковски е съюзник на премиера Доналд Туск и поддържа проевропейска позиция, припомня АП. Той получава най-голяма подкрепа в градовете, където много хора харесват светските му възгледи и подкрепата му за правата на хората с различна сексуална ориентация.  

Навроцки е консервативно настроен историк, подкрепян от националистическата опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС), и няма политически опит. Той е ръководител на държавния Институт за национална памет и се изявява като защитник на консервативните ценности и националния суверенитет. По време на кампанията той се придържаше към антиукраинска реторика. По-рано този месец американският президент Доналд Тръмп прие Навроцки в Белия дом.

Резултатите на Тшасковски в екзитполовете са по-лоши от очакваното, отбелязва АП. Консервативният кандидат от друга страна получава по-голяма подкрепа, отколкото прогнозираха предизборните анкети въпреки обвиненията, белязали предизборната кампания, че той е придобил по нечестен начин апартамента на възрастен мъж. Навроцки отрече това и след като полското общество беше разтърсено от скандала, той дари жилището за благотворителност.

Тази нощ Навроцки се обърна към избирателите си и приветства резултата, като отбеляза, че между него и съперника му Тшасковски има лека „козметична разлика“. „Бих искал да благодаря на милионите поляци, които гласуваха за мен“, заяви Навроцки пред свои симпатизанти в гр. Гданск. „Милионите поляци, които не се поддадоха на натиска от пропаганда, фалшификации и лъжи“, добави той.

Според екзитпола на Ипсос кандидатът на крайнодясната партия „Конфедерация“ Славомир Менцен получава 14,8% от гласовете, докато подкрепата на другия крайнодесен участник в надпреварата – Гжегож Браун, възлиза на 6,3%.

Официалните резултати от гласуването се очакват в близките два дни, но данните от екзитполовете показват, че предстоящият втори тур на изборите ще бъде предизвикателство за Тшасковски, коментира АП.

Въпреки че в Полша основната вътрешнополитическа власт е съсредоточена в ръцете на премиера и парламента, президентът също разполага със значителни правомощия. Той е главнокомандващ на въоръжените сили, играе важна роля във външната политика и политиката в областта на сигурност и може да налага вето върху закони.

„Играта за всичко тепърва започва“, написа тази нощ Тшасковски в социалната мрежа „Екс“. „Тежка борба за всеки глас. Тези две седмици ще решат бъдещето на нашата родина. Поради това аз няма да отстъпвам“, добави той.

Тшасковски обеща подкрепа за реформиране на съдилищата и обществените медии, които според някои критици са били политизирани по време на управлението на ПиС. Той беше кандидат за президентския пост и през 2020 г., но тогава загуби от Анджей Дуда.

Тшасковски заяви пред свои поддръжници в южния полски град Сандомеж, че е наясно, че надпреварата ще бъде трудна и призна, че му предстои много работа. Той се обърна към избирателите на другите кандидати и апелира за тяхната подкрепа на втория тур. Тшасковски определи съперника си Навроцки като „радикал, търсещ конфликти“ и обеща, че ще бъде конструктивен президент и ще намали напрежението сред дълбоко разделената нация.

Полските власти съобщиха за опити за чуждестранна намеса по време на кампанията, включително за хакерски атаки, насочени към партиите от коалицията на Туск. 

Изборите се произвеждат в момент на повишена загриженост от продължаващата война в съседна Украйна. Освен това във Варшава се усеща все по-голямо безпокойство, че ангажиментите на САЩ към сигурността на Европа могат да отслабнат при управлението на Тръмп.

Източник: БТА