Еврокомисарят по въпросите на икономиката и производителността Валдис Домбровскис каза, че е умерен оптимист относно присъединяването на България към еврозоната от следващата година. Това коментира Домбровскис, който е и заместник-председател на ЕК, в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви.

Още миналата година България изпълняваше три от четирите критерия за конвергенция. Основният въпрос остава инфлационният критерий, който е на границата и трябва да видим официалните данни, които ще излязат преди да можем да финализираме доклада по конвергенцията и да направим категоричен извод, каза той.

Попитан дали инициативата на президента за референдум за еврото влияе на заключенията в предстоящия конвергентен доклад, Домбровскис посочи, че не може да коментира вътрешнополитически събития, но припомни, че е воден разговор по тази тема в кулоарите на Съвета (ЕКОФИН) с финансовия министър Теменужка Петкова.  Срещнах се с нея заедно с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и председателя на Еврогрупата (финансовите министри на страните от Еврозоната) Паскал Донахю, за да обсъдим точно тази тема. Посланието от страна на министъра беше много ясно – българските власти –  българското правителство и БНБ поддържат искането си за доклад по конвергенцията, което означава, че от страна на ЕК и ЕЦБ ще продължим да работим по този доклад и планираме да го финализираме в началото на юни, без никакво забавяне, каза Домбровскис.

Разбира се, важно е да се следят и политическите събития относно присъединяването към еврото, но има ангажимент от страна на българските власти- правителството и националната банка който е много ясен. Също така практическото сътрудничество продължава и напред в тази насока, така че, от стана на ЕК продължаваме работата си така, както е било предвидено, коментира още еврокомисарят.

На въпрос какво би казал на тези българи, които се страхуват от приемането на еврото в България, Домбровскис посочи, че в Латвия са се сблъскали със сходна ситуация и притеснения, когато страната се присъединяваше към еврозоната, а той беше силно ангажиран като ръководител на правителството в подготовката и в крайното присъединяване на страната. Опитът ни показа, че това силно подпомогна устойчивостта и стабилността на икономиката и финансите при следващите трусове, свързани с икономическите сътресения от пандемията от КОВИД-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна, каза Домбровскис.  

В Латвия имаше подобна ситуация, както  в България – валутният курс беше фиксиран към еврото, което означава, че вече се прилагаше паричната политика на ЕЦБ, но без ползите от самото евро. Присъединяването към еврото ще ви даде и практическите ползи – по-добра устойчивост, по-ниски разходи за валутни транзакции, по-ниски лихвени проценти. Всички онези предимства, които идват с влизането в еврозоната, каза още еврокомисарят. 

Ако погледнете развитието на обществената подкрепа в Латвия и като цяло в страните от еврозоната, ще видите, че след като се присъединят към нея обществената подкрепа значително се увеличава,  защото много от притесненията преди приемането на еврото не се материализират и хората започват да оценяват практическите ползи, каза Домбровскис.

Източник: БТА

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент  изрази неодобрение към решението на „Мудис“ (Moody’s) да понижи кредитния рейтинг на страната, като заяви, че администрацията на президента Доналд Тръмп залага на икономически растеж, който ще изпревари нарастващия правителствен дълг, предаде Ройтерс.

В петък рейтинговата агенция отне кредитната оценка Aaa на американските дългови книжа и така стана последната от големите, които направиха това. 

Изказването на Бесент идва в момент, когато контролираният от републиканците Конгрес се опитва да прокара законопроекта на Тръмп за мащабно намаляване на данъците. Според него разпоредбите в проекта, които удължават приетите през 2017 г. данъчни облекчения от първия мандат на Тръмп, ще стимулират икономическата активност достатъчно, за да компенсират разходите.

„Не вярвам много на понижението (на рейтинга – бел. ред) от Мудис“, заяви Бесент в интервю за Си Ен Ее.

Въпреки оптимизма от страна на администрацията, независими анализатори предупреждават, че предложеният законопроект може да увеличи националния дълг — който вече възлиза на 36,2 трилиона долара — с допълнителни трилиони в следващите години.

Законопроектът обаче среща съпротива и в самата Републиканска партия. В петък бюджетната комисия на Камарата на представителите отхвърли предложението, след като група твърдолинейни републиканци изразиха притеснения, че мярката не включва достатъчно съкращения на държавните разходи.

Председателят на Камарата Майк Джонсън заяви в неделя, че законопроектът все още има шанс да бъде приет, като добави, че комисията ще направи нов опит на извънредно заседание в неделя вечер от 22:00 ч. източно време (02:00 ч. GMT в понеделник).

„Проведохме много разговори. Днес ще имаме още“, каза Джонсън в интервю за Fox News, отговаряйки на въпроси относно позицията на консервативни представители като Чип Рой и Ралф Норман, които настояват за допълнителни съкращения.

През 2017 г., когато Конгресът прие първия кръг от данъчни облекчения, републиканците също твърдяха, че те ще се компенсират чрез засилен икономически растеж. Но според анализ на независимата бюджетна служба към Конгреса, въпреки положителния икономически ефект, тези промени са увеличили дефицита с почти 1,9 трилиона долара в рамките на десет години.

Източник: БТА

България доказа не само на думи, но и конкретно на действия, че е гарант за сигурността на енергийните мрежи не само на територията на страната, а и в целия регион. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков на брифинг по повод отчетеният срив в електрозахранването в съседни на България държави, в Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор.

В ранните часове на днешния ден системата в региона и на съседните държави беше изправена пред големи предизвикателства – с високи напрежения заради ниската консумация в мрежите и голямото количество реактивна енергия, посочи Станков.

Нашата система остава стабилна, защото на територията на страната имаме както генериращи, така и компенсиращи мощности, каза министърът на енергетиката. На територията на България няма оставен нито един потребител – нито битов, нито индустриален консуматор, които да е усетил този проблем, с който трябваше да се справим в ранните часове на днешния ден, каза министър Станков.

На територията на България разполагаме с 90 процента от компенсиращите мощности в Югоизточна Европа на тази реактивна енергия и успяхме да овладеем всички процеси, така че да подпомогнем и съседните ни държави. Той обясни, че за тези компенсиращи мощности не ни се заплаща допълнително от съседните държави. Това е инициатива на България да разполага с такива големи компенсиращи мощности, включително и ПАВЕЦ „Чаира“ – освен в производствен и в помпен режим, може да работи и в режим, в който да поглъща реактивната енергия, обясни Станков и добави, че именно затова в бъдеще ПАВЕЦ са дългосрочното решение на тези проблеми.

В Северна Македония се стигна до частично отпадане на мрежите, които чрез българската система и към този момент подпомагаме за възстановяването им, каза министър Станков. Към 5 часа (17:00 часа – бел. ред) имаме заявка за възстановяване  на напрежение по други електропроводи  на 110 киловолта, така че ще продължаваме да помагаме както на колегите от Северна Македония, така и на съседните ни държави, каза Станков. Той добави, че освен Северна Македония, проблеми е имало и в Сърбия, а в момента и в  Хърватия, поради това, че нямат допълнителни мощности, които да компенсират, да повишат или да намалят производството в тяхната мрежа.

Ситуацията беше много критична, овладяхме я, каза Станков. По думите му това доказа, че България трябва да продължи да инвестира в своите мрежи, в своите мощности, както в компенсиращите механизми, така и  в новите ПАВЕЦ, които се разглеждат в момента и се работи с Европейската инвестиционна банка, за да започне изграждането на поне три в района на Родопите. Станков добави, че те допълнително ще подпомогнат и ще докажат, че България е балансьорът на Балканите и на територията на Югоизточна Европа и никога няма да се допусне това ,което се случи в Португалия и Испания, да се случи и в нашия регион. 

На въпрос министър Станков обясни, че предвид факта, че това се случи в ранните часове 5:00-7:00 часа сутринта, възобновяемата енергия нямаше дял в проблема, а той се състоеше в неделния ден и ниската консумация на енергия. Той обясни, че когато голямо количество електропроводи работят без по тях да има консумация, те започват да генерират реактивна енергия, която е паразитната енергия в системата.

Когато тя е в изключително големи количества започва да се качва напрежението, което достига в определени моменти над 440 киловолта, на 450 киловолта започва вече разкъсване на системата и сработване на защити, това се е случило и на територията на Северна Македония –  между мрежата на 400 киловолта и 110 киловолта трафопостовете са реагирали и автоматиката е отсякла напрежението, посочи Станков.

Към 5 часа сме гарантирали на колегите от Северна Македония да възстановим електропровода „Беласица“. Имаме два електропровода, с които да подаваме на 110 киловолта и половината от територията на Северна Македония можем да гарантираме дългосрочно, че ще бъде захранвана чрез българската система без да има каквито и да е проблеми, каза още министърът.

Източник: БТА