Шествието в подкрепа на часовете по „Добродетели и религия“ събра стотици пред храм-паметник „Александър Невски“ в обедните часове на 17 май. 

Събитието започна с реч на Пламен Мирянов, приветствено слово от патриарх Даниил и Ловчанския митрополит Гавриил. Речите се редуваха с православни песнопения от тонколоните.

На фона на песнопенията и барабани участниците тръгнаха към храм „Св. Седмочисленици“. Имаше знамена, хоругви, икони и различни плакати с образи на учени, които са били вярващи хора. 

„Защитаваме правото на избор“

Пред OFFNews монах от Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“, Ловчанска епархия, каза, че не е дошъл с организиран от митрополията транспорт, а с кола от манастира, както и че по собствено желание е тук. Попитах го дали неговият митрополит не го е накарал да бъде на това шествие. 

„При нас е особено, защото на нас игуменът ни е викарий на владиката, но това ние си го решаваме. Владиката ни пита дали ще ходим и дали искаме да дойдем“, допълни той.

Смятате ли, че на площада се защитава автентичното християнство?

Ами на площада – според мен – се защитава свободата на избор. Защото в днешно време много се говори за свобода, а всъщност се накърнява свободата на хората, които искат техните деца да учат за вярата.

Тази свобода не я ли има и сега?

Не, няма я. В училищата се правеше нещо като СИП Религия. Самите ние доста се опитахме да помогнем – това да се случи в Правец и знаем от опит за какво става дума. Това са часове, които се слагаха накрая на седмицата, в петък, последни часове, когато децата са вече уморени, не могат нищо да възприемат. Плащахме ние от манастира на учители и се правеше всичко така с абсолютно крайни усилия, учители пътуваха от София, от Етрополе. И в крайна сметка това се разпадна, защото просто не е организирано, така че да е част от програмата, да може за децата да е спокойно да си го възприемат.

Доста се раздели обществото ни в това отношение. Има доста критици, които се притесняват, че ще се налага политическа пропаганда чрез тези часове и посочват примери за Иван Илин, който е включен в учебника за 11 клас, написан от експерти към Синода и одобрен от МОН, без да се споменава, че той е приветствал идването на Хитлер на власт, тоест той е доста спорна личност. Освен това има уроци за глобализма, за такива неща, които са по-скоро идеологически конструкции, а не християнско учение? Как бихте коментирали тия притеснения?

Ако това влезе в процес, както всички други учебници по литература, по математика, по физика, всяко нещо с времето се подобрява и се наглася, така че да бъде най-полезно. Така може да се обсъди и как точно да бъдат тези учебници впоследствие, когато се види кое работи и кое не работи. Това е ясно за всеки учител. Това е процес. Това не е нещо, което ние го заковаваме, слагаме: това са учебниците и край, няма да се променят. Но това, което казвате за политически, ние трябва да се сетим и да си спомним за какво ставаше дума, когато разпъваха Господ Иисус Христос. Тогава фарисеите казваха: ще дойдат римляните и ще ни унищожат народа. Тогава също се използваха политически доводи, за да бъде разпнат Господ Иисус Христос. Сега по същия начин се използват политически доводи, за да не се даде да се чуе за християнството. Абсолютно по един и същи начин се използват нещата.

„Да знаят децата какво е православие“

Друга участничка в шествието в подкрепа на новия предмет желае просто децата да знаят за християнството като информираност. 

Смятате ли, че християнството се защитава с шествия? Това ли е автентичният християнски подход за вас?

Това не е защита на християнството. Това е по-скоро призив да бъде позволено на децата да знаят какво е православието като религия, а пък тези, които не искат, да знаят за някакви етични норми.

А те сега не могат ли да научат от СИП Религия, или като влязат в храма и чуят някоя проповед, или в неделните училища?

Могат, разбира се, но колко деца ходят на неделно училище, колко родители записват децата си на неделно училище? Дъщеря ми ходи на неделно училище, но аз бих искала, когато говори със своите съученици за това какво е правила в неделя, че е била на Литургия, че се е причастила, те да знаят тя за какво говори. А те в момента нямат представа що е то Литургия, що е то причастие, какви са Тайнствата в Църквата. Това е, което искаме. Просто да знаят, а не да станат вярващи хора.

На въпроса дали в кампанията в подкрепа на часовете по „Добродетели и религия“ има твърде много PR и протестантски подход тя отговори, че „може би има, но че в случая целта е обща.  „Те също са християни. Подходът е такъв, че да се въведе познавателен предмет религия – да даде възможност да знаят за християнските ценности“. 

Дали християнството се защитава по площадите и това ли е автентичният християнски подход попитахме и още една софиянка, която беше част от събитието. 

„Нали по някакъв начин трябва да изразим позицията си? Както беше изразена против християнството в училище. Мисля, че също беше на площада“, смята тя. 

А това не са ли политически методи? Но християнството реално го живееш чрез ходене на св. Литургия, участие в Тайнствата. Смятате ли, че едно шествие на площада е съобразно Преданието на Църквата?

Разбира се, както виждате – в момента молебен се провежда. Така че това също е молитва. Ние също ходим на богослужения, не ходим само по площадите. Както казвам, обратната позиция също беше изразена по този начин. Така че не виждам нищо лошо.

А какво смятате за това, че Св. Синод изрази подкрепа за едно шествие, организирано от хора, които са и политически ангажирани по някакъв начин? Не трябва ли църквата да стои далеч от политиката?

Ами политиците също могат да бъдат и християни – и също могат да защитават ценности, така че в това също не виждам нищо лошо. Даже е хубаво да има такива хора в парламента и в политическите партии. Тогава ще стигнем до нещо добро.

А знаете ли, че в учебника за 11 клас, написан от експерти към Синода и одобрен от МОН, в глава за религиозни мислители има информация за Иван Илин, без да се споменава, че той е приветствал идването на Хитлер на власт, а те го представят като религиозен мислител?

Не, честно да ви кажа – това не го знаех. Но е факт, че в учебниците по много предмети има много неправилни неща, но не мога да изкажа мнение по този въпрос.

Част от хората се притесняват именно от такова пропагандно политическо влияние чрез този предмет. Какво бихте им казали?

Ами аз бих казала, че този предмет ще бъде свободноизбираем, така че никой не е задължен, но все пак дава възможност на хората, които искат да го изучават, да го изучават. Така че мисля, че няма място за притеснения.

Шествието за въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ премина като истинска „православна“ манифестация, която обаче трудно може да бъде съчетана с автетичното православно учение заради своята показност.

Източник: Offnews.bg

Народното събрание дигитализира 23 тома с архивни документи, които разкриват историята на изработването и обсъждането на Конституцията на Народна република България от 1971 г. Това е единствената българска Конституция, приета чрез провеждане на референдум.

Конституцията влиза в сила на 18 май 1971 г. на тържествено заседание на Петото народно събрание. Оригиналите на документите се съхраняват в библиотечния фонд на Народното събрание и след дигитализирането им са публикувани на сайта на парламента.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова заяви, че това е важна част от българската парламентарна история и вече е достъпна за всички граждани, които се интересуват от политическите процеси от нашето минало.

„Вярвам, че трудът, който беше положен от администрацията на парламента, допринася за по-лесния достъп до фонда на библиотеката на Народното събрание, която е основана още през далечната 1880 г.“, каза председателят на парламента.

Библиотеката на Народното събрание е една от първите библиотеки в страната. Идеята за създаването й възниква по време на пленарно заседание на Второто обикновено народно събрание при обсъждане как да се съхранява оригинала на Търновската конституция, допълни Наталия Киселова.

По думите й създаването на този дигитален архив е добър пример как съвременните технологии могат да бъдат полезни за представяне на информация за исторически събития като наследство за бъдещите поколения.

Дигитализираните документи съдържат протоколи от заседания, проекти, мотиви към проектите, обяснителни бележки, мнения, предложения на експерти и др. материали и могат да бъдат разгледани на интернет страницата на парламента на адрес: https://parliament.bg/bg/36

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg