Социалните и политическите последици ще бъдат дълбоки. Тенденцията не се проявява само в Америка. В целия Европейски съюз равнището на безработица сред младите хора с висше образование се доближава до общото равнище за тази възрастова група. Великобритания, Канада, Япония – всички те, изглежда, вървят по същия път. Дори елитните младежи, като например завършилите MBA, страдат. През 2024 г. 80% от завършилите бизнес в „Станфорд“ са имали работа три месеца след напускането му, което е спад спрямо 91% през 2021 г. На пръв поглед студентите от „Станфорд“, които се хранят на открито в кафенето на училището, изглеждат щастливи. Погледнете отново и ще видите страха в очите им.

Доскоро „университетската премия при заплатите“, при която завършилите студенти печелят повече от останалите, нарастваше. Напоследък обаче тя се е свила, включително в Америка, Великобритания и Канада. Използвайки данни за младите американци от нюйоркския клон на Федералния резерв, изчисляваме, че през 2015 г. средният висшист е печелил с 69% повече от средния завършил средно образование. До миналата година тази премия е намаляла до 50%.

Работата също така е по-малко удовлетворяваща. Голямо проучване показва, че „разликата в удовлетвореността на завършилите“ в Америка – колко по-вероятно е завършилите да кажат, че са „много доволни“ от работата си, отколкото невисшистите – сега е около три процентни пункта, което е по-малко от дългосрочното предимство от седем.

Лошо ли е, че висшистите губят привилегиите си? От етична гледна точка не съвсем. Никоя група няма право да превъзхожда средното ниво. Но от практическа гледна точка може да е така. Историята показва, че когато умните хора – или хората, които си мислят, че са умни – се справят по-зле, отколкото смятат, че трябва, се случват лоши неща.

Източник: Капитал

Например, при 10 хил. крачки рискът от смъртност е с 48% по-ниска спрямо 2000 крачки – само с 1% по-добър резултат от този при 7000 крачки. При някои състояния обаче – като симптоми на депресия – все пак има осезаема допълнителна полза: 14% по-нисък риск при 10 хил. крачки спрямо 7000.

„Не препоръчвам на хората, които правят 10 000 крачки, да намаляват броя им,“ подчертава проф. Динг, преподавател по обществено здраве в Университета на Сидни. „Но след около 7000 крачки, всеки допълнителни хиляда носи по-малка възвръщаемост в здравословен план.“

Изследването получи висока оценка от други учени. „Това е важно допълнение към научната база, което помага да се развенчае мита, че точно 10 000 крачки са оптималната цел за здраве,“ коментира д-р Даниел Бейли от Университета Брунел в Лондон. Според него „цел между 5000 и 7000 крачки е по-реалистична за мнозина и също носи значителни ползи.“

Интересен детайл от проучването е, че дори при още по-висока физическа активност – например 12 хил. крачки дневно – води до 55% по-ниска смъртност в сравнение с 2000 крачки. Това потвърждава, че Yamasa вероятно интуитивно е уцелила правилната посока с мотото си за високи цели – макар и без твърда научна основа.

Източник: Капитал

Димитър Къцарков e хебраист и докторант по външна политика и дипломация. Специализирал е международна сигурност в Университета в Хайфа и политически науки в Йерусалимския университет в Израел. Работил е в посолството на Израел в България, Министерството на външните работи, Израелския център за наука и култура в България, както и във фондация „Orient Occident“ по програма на Съвета за човешки права на ООН в Мароко и Египет. Сега развива частна консултантска дейност за компании, търсещи реализация на пазарите в Близкия изток и Африка. Автор е на редица научни публикации и статии в медиите, засягащи международни конфликти в Близкия Изток и северна Африка.

Друзите в Сирия бяха атакувани на фона на ескалиращото насилие в Суейда, където около средата на юли 2025 г. избухна конфликт между друзките милиции и сунитските бедуински кланове – след отвличания и убийства на представители и на двете общности. Ситуацията се влоши, когато сирийските правителствени сили се намесиха и, уж с цел възстановяване на реда, на дело застанаха на страната на бедуинските бойци, извършвайки зверства срещу друзки граждани, включително извънсъдебни екзекуции и грабежи. Много друзи гледат на правителството, водено от бившия ислямистки бунтовник Ахмад аш-Шараа, като на враждебно или съучастническо, което задълбочава страховете от маргинализация. В същото време Израел започна въздушни удари по сирийски позиции, твърдейки, че защитава друзите, въпреки че според много западни експерти целта е стратегически да отслаби Сирия. Това насилие е само част от по-широката нестабилност и сектаритарна конфесионална поляризация след падането на режима на Асад през декември 2024г. Кои са друзитеДрузите, или както те самите се наричат ал-муаххидун (изтъкващи постулата за единобожието, характерен като цяло за исляма), са конфесионална група разпространена в държавите Сирия, Ливан, Израел и Йордания. Говорят арабски и имат арабско съзнание, макар и да не проследяват своите корени до един от двамата предци на арабските племена, Аднан – на северните, или Кахтан – на южните племенни групи. Друзите са почти толкова мистични, колкото алауитите, предвид и доктрината за трансмиграцията на душата, нетипична за монотеистичните учения в Ориента, но с изключението, че се женят само и основно в рамките на общността си. Има елемент на универсализъм в религията им, която в основата си се е отцепила от исмаилитското разклонение на шиитския ислям. Централен текст във вярата им е „Расаил ал-Хикма“ (Послания за мъдростта), а за свой основоположник разпознават Хамза ибн Али ибн Ахмад, който е персийски мисионер и по-късно мъченик от XI век. Самото название друзи идва обаче от по-ранен исмаилитски проповедник на име Мухаммад бин Исмаил Наштакин ад-Дарази, когото самите друзи смятат за еретик, но техните гонители им пришиват това название, за да ги идентифицират с него. Дума „дарзи“ от персийски значи шивач. Емблемата на общността е звезда с пет лъча в различни цветове, които символизират пророците признати от друзите и техните универсални учения. Един от техните най-важни пророци е Иса, на арамейски и иврит – Йешуа (Исус Христос), когото назовават като предтеча в някои свои писания. В друзката религия обаче много по-важно място заема Йотор (тъст на Моше Раббену – Моисей). Той е символ на мъдростта, а неговото учение е възприето като предвестник на истинската религия, която друзите символизират с абсолютизирания монотеизъм – Таухид. Йотор е свещена фигура – в някои друзки текстове се твърди, че той е духовният баща на истината и предвестник на Ал-Хаким би-Амриллях- имам-халиф, който също е централна фигура в исмаилитските движения. Йотор е покровител на друзката общност и има специални светилища, посветени на него (напр. Наби Шуейб в Галилея, Израел), които се посещават ежегодно от друзите. Йотор (или Шуейб) е най-почитаният библейски пророк за друзите – дори повече от Мойсей, Илия или Исус. Почитта към него е жива и до днес, и включва религиозни поклонения, молитви и празници, свързани с него.Гореупоменатият Ал-Хаким би Амриллях, шести фатимидски халиф (996-1021г.), е не само централна, но и силно противоречива фигура в средновековната история. Гонител на християни и разрушител на Божи гроб в Йерусалим, той е една от причините за кръстоносните походи към Светите земи, известен сред католиците в Европа и като „лудия халиф“. Друзите обаче го почитат като божествено въплъщение и смятат, че по време на неговото управление е разкрито тайното познание, върху което се основава тяхната вяра. През 1017 г. неговият проповедник Хамза ибн Али обявява началото на нова религиозна доктрина. След мистериозното изчезване на халифа през 1021 г., друзите започват да вярват, че той не е умрял, а е преминал в състояние на окултация, но ще се завърне в края на времената. Ал-Хаким е възприеман не просто като историческа личност, а като божествена и месианска фигура, чиято поява и учение полагат основите на цялата друзка идентичност.И до ден днешен друзите са считани за еретици, понякога преследвани, но не и в Израел и Йордания, както и в Ливан, която е държава, изградена от конфесионални общности. Държавата Израел разпознава себе си, като пазител на това малцинство, което на външни белези се отличава с много светли черти, рижава коса и в някой текстове дори са наричани „зеленооките араби“. Генетични изследвания показват, че друзите имат местен левантийски произход, близък до християни и мюсюлмани от Ливан и Сирия. Те са генетично обособена и стабилна група поради затворената си общност и липсата на смесени бракове (ендогамия). Произходът им води до древни неолитни и ханаански популации, с минимално влияние от Арабския полуостров. Това потвърждава, че друзите не са пришълци, а наследници на древните обитатели на Леванта, приели нова религия през XI век.Положението на друзите в СирияВ Сирия, друзи живеят основно в четири локации – „Планината на арабите“ в Суейда, преобладаващ брой за страната; в две предградия на Дамаск – Джарамана и Ашрафиет Сахная; в планината Хермон и на Голанските възвишения – относително по-малък брой. Има също и в няколко села в провинция Идлиб около равнината до турската граница и в хълмистия район на Джабел ас-Сумак. Друзите, които са концентрирани в южния регион около Суейда в исторически план не са били чужди на идеята за автономия още от времената на Голямото сирийско въстание срещу френското управление от 1925 г. и движението на Султан Баша ал-Атраш, което в своите корени е също пан-сирийско и националистическо. Част от друзите прегръщат пан-арабизма в Баасистката му форма, защото той е приобщаващ към малцинствените общности и налага етно-културен национализъм, в който ислямът е предимно духовно послание, а не задължителен маркер на Уммата. При режимите на баща и син Асад гоненията срещу друзите са по-ограничени в замяна на политическа лоялност, въпреки че друзите винаги са оставали в периферията на властта. По време на Сирийската гражданска война много друзи не застават изцяло на страната на Асад или на бунтовническите групировки, като вместо това формират местни милиции за самозащита. В съпоставка на това в Израел друзите са отделно малцинство, което служи във войската и има гражданство, като много от тях се интегрират в обществения живот. Друзите в окупираните от Израел Голански възвишения обаче до голяма степен запазват сирийската идентичност и отхвърлят израелското гражданство. През последните години обаче, на фона на разпада в Сирия и появата на джихадистки формирования, които преследват малцинствата, друзите от Голанските възвишения започват да преосмислят тази своя политическа линия и започват плавна поколенческа интеграция към израелското общество.Защо друзите са атакувани в СирияСирия е предимно сунитска мюсюлманска арабска страна, но е дом и на значителни малцинства, включително алауити, християни, кюрди, друзи, исмаилити, черкези и други по-малки групи. Бившият сирийски президент Башар Асад произхожда от малцинствената група на алауитите и е централната фигура в междусектаритарните конфликти в Сирия по време на Гражданската война, започнала като безредици през март 2011 г., за да прерастне в кървави сблъсъци към края на 2012 г.Сирийската гражданска война беше последната глава, която допринесе за разпалването на омраза между различни племенни и религиозни групи в цялата страна, като различни групи от населението се бореха да се защитят на фона на продължаващото насилие от страна на режима на Асад, бунтовническите фракции, „Ислямска държава“ и чуждестранните сили, включително Турция, Русия и Иран. В резултат на това тези групи често се обръщаха към различни участници в конфликта за защита, формирайки променящи се съюзи, докато заплахите и динамиката на силите се променяха през близо 15-годишния конфликт. По време на войната беше обичайно различни милиции и племена да сменят съюзите си и да развиват противоречиви териториални и политически конфликти. Освен няколкото села около Идлиб с друзи, които оформиха милиция, която се би на страната на режима на Асад в началото на войната, през 2014 г. основните лидери и друзки течения в Суейда приеха тезата за неутралитета. Това вбеси алауитите, защото винаги са гледали на друзите като на „по-малкият брат“ измежду малцинствените групи в страната.

Тук трябва да споменем и въпросните бедуински кланове, които са истинската сериозна заплаха, най-вече поради липсата на принципи и лоялност у тях и които воюват срещу друзите. Някои от тези кланове си сътрудничеха с ирански милиции по време на войната, други – с бивши бунтовници или с ислямистки групировки (вкл. Хайат Тахрир аш-Шам), а трети просто използваха беззаконието в Сирия за печалба от трафика на каптагон. Очевидно контактите на част от тези кланове с командирите на Хайат Тахрир аш-Шам (например Мурхаф Абу Касра – министър на отбраната на Сирия и Хусейн ас-Салама – шеф на разузнаването в сегашното временно правителство на aш-Шараа), са вероятен мотив за силовото овладяване на Суейда.

През цялото това време САЩ изиграха роля в Сирия, като се съюзиха с кюрдските сили за борба с „Ислямска държава“ по време на гражданската война. В същото време Израел се фокусира главно върху осуетяването на действията на Иран в страната. Например от началото на 2013 г., основна тревога на Израел беше трансферът на далекобойни ракети към Хизбулла и в Южна Сирия, затова тогава започнаха и редовните въздушни удари, в т.ч. и по летището в Дамаск.

Източник: Капитал