Първият пряк руско-украински диалог за последните три години даде добри резултати, каза късно снощи специалният пратеник на президента Владимир Путин по въпросите на инвестициите Кирил Дмитриев, цитиран от Ройтерс и ТАСС.

„Добри резултати от първия за три години диалог между Русия и Украйна: най-голямата размяна на военнопленници, работни варианти за прекратяване на огъня, разбиране на позициите и продължаване на диалога“, посочи в публикация в Екс Дмитриев, който е шеф на руския суверенен фонд и един от най-запознатите със САЩ представители на руския елит.

Той допълни, че всичко това е нямало да бъде възможно без американския президент, вицепрезидента Джей Ди Ванс, Стив Уиткоф, Марко Рубио и другите членове на екипа на Доналд Тръмп.

Вчера в Истанбул се състояха преговори между Русия и Украйна. В рамките на дискусиите Москва и Киев се договориха да си разменят военнопленници по формулата „1000 срещу 1000“, да представят в детайли виждането си за възможно бъдещо спиране на огъня, а също и да продължат преговорите. Ръководителят на руската делегация, президентският помощник Владимир Медински, каза, че Русия е доволна от резултатите от срещата, отбелязва ТАСС.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров, който ръководеше делегацията на Киев, уточни, че размяната на военнопленниците ще стане „в близко бъдеще“, посочва ДПА.

След разговорите обаче украинският президент Володимир Зеленски изрази съжаление, че те по думите му са се превърнали в пропусната възможност за мир.

„Тази седмица пред нас се откри реален шанс да постигнем напредък към прекратяване на войната – ако Путин не го беше дострашало да дойде в Турция“, написа украинският лидер в Екс от кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Албания.

Зеленски посочи, че е бил „готов да се срещне лично с Путин за решаване на всички ключови въпроси“, но руският президент не се съгласил с нищо.

В края на миналата седмица украинският лиер публично призова руския си колега да се срещне с него в Истанбул. Путин не отговори и вместо това изпрати делегация на по-ниско равнище за преговорите в Турция.

В рамките на разговорите в Тирана Зеленски каза, че съюзниците на Киев трябва да наложат нови санкции, ако Москва не приеме безусловно примирие.

Източник: БТА

Бившата посланичка на САЩ в Украйна Бриджит Бринк, която подаде оставка през април, заяви, че е напуснала поста, защото не е била съгласна с външната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Бринк изпълняваше длъжността посланик в Украйна от май 2022 г. до напускането си миналия месец. Тя за първи път изложи причините за напускането си в статия, публикувана днес от „Детройт Фри Прес“.

В авторския материал Бринк критикува Тръмп за това, че оказва натиск върху Украйна, а не върху Русия.

„Уважавам правото и отговорността на президента да определя външната политика на САЩ – със съответните мерки за контрол и баланс от страна на Конгреса на САЩ“, каза тя.

„За съжаление, политиката от началото на управлението на Тръмп е да се оказва натиск върху жертвата – Украйна, вместо върху агресора – Русия“, добави Бринк и заяви, че това е причината да се оттегли от поста.

„Мир на всяка цена не е мир – това е политика на отстъпки“, посочи Бринк, която е дипломат от дълги години.

Тя зае публична позиция в подкрепа на Украйна по време на управлението на прокиевския предшественик на Тръмп Джо Байдън.

След като републиканецът встъпи в длъжност през януари 2025 г., обещавайки бързо да сложи край на войната, публичните изявления на Бринк станаха далеч по-неутрални.

През април украинския президент Володимир Зеленски открито я критикува за недостатъчно категоричната според него реакция на руския ракетен удар по град Кривой рог, при който загинаха 20 души, 9 от които деца.

Няколко дни по-късно говорител на Държавния департамент обяви, че Бринк се оттегля от поста.

Източник: БТА

Държавният глава Румен Радев пристигна в Осака, откъдето започва официалното му посещение в Япония. То ще се състои от 18 до 21 май. 

По покана на японската страна държавният глава ще посети в Деня на България световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака и ще има срещи на най-високо равнище в Токио, както и с представители на японския бизнес. В делегацията, водена от президента, участват представители на български компании и организации с дейности в областта на индустрията, високите технологии, науката, иновациите и аутомотив сектора. Президентът е придружаван от своята съпруга Десислава Радева. 

В Осака държавният глава ще участва в официалната церемония по случай Деня на България в рамките на световното изложение ЕКСПО 2025. В него 165 държави и региони и девет международни организации представят своите култури, идеи и иновации в обособени за целта около 180 павилиона. Централната тема на настоящото издание на международното събитие е „Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“, като се предвижда организирането на интерактивни експозиции, демонстрации на авангардни технологии като изкуствения интелект и роботиката, представяне на устойчиви и иновативни решения в областта на архитектурата, енергетиката и здравеопазването, изложби за интелигентни градове и други. Форумът бе открит през месец април и ще продължи до октомври тази година, като се очаква да бъде посетен от близо 30 млн. души. 

Президентът ще посети Българския павилион на ЕКСПО 2025, където страната ни е представена чрез своето богато културно-историческо наследство, иновации и визия за бъдещето. Павилионът, чието мото е „Еволюция с природата“, разкрива научния, икономически и туристически потенциал на България. На българския павилион ще бъде представен и априлският брой на списанието за литература, изкуство и култура ЛИК, посветено на България и световните изложения. Списанието излезе на български, английски и японски език. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев също е част от делегацията.

В Токио президентът Румен Радев ще има аудиенция с Н.В. император Нарухито в императорския дворец в японската столица. Българският държавен глава посети Япония през 2019 г. за церемонията по интронизация на императора. 

В столицата на Япония президентът Румен Радев ще се срещне с министър-председателя на страната Шигеру Ишиба, с когото ще подпише Декларация за издигане на двустранните отношения между България и Япония на ниво стратегическо партньорство. В резиденцията на министър-председателя българският президент ще бъде посрещнат с тържествена церемония с военни почести, след което ще се състоят среща между двете делегации и съвместна пресконференция, информират още от президентската институция. 

В програмата на президента за посещението в Япония са предвидени участие в икономически семинар, организиран от българското посолство в страната и Японската организация за външна търговия JETRO, срещи с ръководствата на JETRO, японската технологична компания „Тошиба“, Японската бизнес федерация „Кейданрен“ и банка „Сумитому Мицуи“. В рамките на посещението си държавният глава ще посети още японската авиационна база „Хякури“ и изследователския център на най-голямата научна организация в Япония RIKEN.

В рамките на визитата си държавният глава ще изнесе лекция, посветена на двустранните отношения между България и Япония в университета „Васеда“.

Основаното през 1882 г. висше училище е едно от най-старите и престижни в Япония и има споразумение за сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В университета „Васеда“ се обучават около 50 хиляди студенти, като в него са се дипломирали седем японски министър-председатели. Президентът Румен Радев ще се срещне с ректора на университета проф. Айджи Танака и заедно с принцеса Такамадо, член на императорското семейство, ще разгледа изложбата „България – Япония: политика, дипломация, личности и събития“, която представя историята на българо-японските отношения от края на XIX век до наши дни. Автори са Вера Стефанова, японист и дългогодишен дипломат, и доц. Евгений Кандиларов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Източник: БТА